Определение № 4020 от 07.11.2019, Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………./…..11.2019 г. гр. Варна

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V-ти въззивен състав, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

РАДОСТИН ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия Петров в. търговско дело

№ 1828 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д.П.Г., ЕГН **********, от гр.Варна, чрез адв. З.Л., срещу решение №

3513/29.07.2019 год., постановено по гр.дело № 616/2018 год. на РС – Варна, в частта, в която е прието за установено в отношенията между страните, че Д.П.Г., ЕГН **********, от гр.Варна, дължи на „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ

ЛИЗИНГ“

ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."Ботевградско шосе" №459 заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №1763/26.11.2015г., издадена по ч.гр.д. №2757/2015г. по описа на ВтРС, 6 с., в полза на ищеца суми, а именно: сумата от 4016.68 евро (четири хиляди и шестнадесет евро и шестдесет и осем евроцента), дължима по запис на заповед, издаден на 05.12.2013г. в гр.София, с падеж на предявяване, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението - 06.10.2015г. до изплащане на вземането, на основание чл.422 ГПК, и е осъдена Д.П.Г., ЕГН **********, от гр.Варна, да заплати на „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул."Ботевградско шосе" №459 сумата от 369.90 лева (триста шестдесет и девет лева и деветдесет стотинки), представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78,ал.1 ГПК.

В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е нeобосновано и несъобразено с нормите на материалния закон. Твърди се, че ВРС неправилно е приел, че от страна на ответницата не са изложени твърдения за недобросъвестност на ищеца и злоупотреба с право, в резултат на което са игнорирани правоотричащи и правопогасяващи възражения на ответницата. Въззивницата поддържа, че договорът за лизинг не е развален, а е прекратен безвиновно, от което следва, че неустойка не се дължи. Поради недължимост на неустойката, към датата на подаване на заявлението заявителят-ищец не е имал вземане от „Доли 07“ ЕООД, а му е дължал 2139.74 лева. ВРС е основавал решението си на негодни доказателства, които са надлежно оспорени, и не са пописани нито от представляващия „Доли 07“ ЕООД, нито от ответницата. ВРС неправилно е кредитирал заключенията по двете ССЕ, които са били оспорени от ответницата. ВРС неправилно е приел, че издател на записа на заповед е „Доли 07“ ЕООД, а не И.И.Г..

На следващо място излага, че ВРС необосновано е приел наличието на редовно предявяване на записа на заповед на издателя му чрез нотариална покана. Твърди, че нотариалната покана не е връчена, защото липсват данни относно начина и мястото на залепване на обявлението за връчване на поканата. Сочи, че са налице и нарушение на материалния закон. Излага, че ВРС неправилно не е приложил нормата на чл.465 ТЗ, която дава право на поръчителя по менителничния ефект да противопостави всички възражения на издателя по каузалната сделка.

Твърди, че е нарушена и разпоредбата на чл.20а, ал.1 ЗЗД. Нарушени са и правилата за прихващането. Поради това моли решението на ВРС бъде отменено.

Моли на пълномощника на ответницата да бъде присъдено адв. възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2