Разпореждане № 546 от 27.11.2025, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Частно търговско дело 170/2025
- Вид
- Разпореждане № 546
- Подписан
- 27.11.2025
- В сила
- 27.11.2025
- Състав
- КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.622 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 622, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 622, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.623 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 623, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 546 гр. Плевен, 27.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Частно търговско дело № 20254400900170 по описа за 2025 година Производство по чл.622 от ГПК.
Образувано е по молба на **** ЛТД (RDX WORKS LTD) със седалище и адрес на управление: 7 ****. **** London. Обединено Кралство представлявано от адв. Е. М., с адрес ул. **** № 38. 1000 София, с която се моли съдът да признае и да допусне изпълнението на две решения на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, с които длъжникът А. И. М. е осъден да заплати разноски на искателя **** ЛТД.
В молбата се твърди, че искателят е титуляр на марки на Европейския съюз № 18628695 "SCRYPTO" и №17320896 "Scrypto". регистрирани пред Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (СЕСИС).
Срещу тези марки А. И. М. е подал заявления за обявяване на недействителност пред СЕСИС, като и двете заявления са отхвърлени с окончателни решения на Отдела по заличаване. С Решение № С 56 075 от 23.02.2024 година на Отдела по заличаване на СЕСИС заявлението за обявяване на недействителност на марка на ЕС № 18628695 "SCRYPTO" е отхвърлено като неоснователно. В същото решение заявителят А. И. М. е осъден да заплати на **** ЛТД разноски в размер на 450 евро (880.11 лв.).
С Решение № С 56 087 от 23.02.2024 година на Отдела по заличаване на СЕСИС заявлението за обявяване на недействителност на марка на ЕС № 17320896 "Scrypto" е отхвърлено като неоснователно. В това решение заявителят А. И. М. също е осъден да заплати на **** ЛТД разноски в размер на 450 евро (880.11 лв.).
И двете решения са влезли в сила и не подлежат на обжалване или 1 преразглеждане. Въпреки това длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си за заплащане на присъдените разноски, което налага принудителното им изпълнение, като общият размер на дължимите разноски възлиза на 900 евро (1,760.22 лв.).
Молбата първоначално е подадена до СГС, който я е изпратил по подсъдност на Плевенски окръжен съд, тъй като постоянния адрес на длъжника в РБ е в гр.Плевен, попадащ в района на ПлОС.
Плевенски окръжен съд, след като съобрази приложените по делото писмени документи и разпоредбите на закона, приема следното по подадената молба:
Производството е по реда на чл. 622 и чл. 633 ГПК и Регламент 6/2002, приет на 12 декември 2001 г.
Молителят иска признаване на акт на Службата на ЕС за интелектуална собственост.
Молбата е процесуално допустима: подадена е от легитимирано лице пред надлежния съд в Република България – окръжния съд по постоянния адрес на насрещната страна при спазване правилата за местна и родова подсъдност, регламентирани в чл. 622, ал. 1 ГПК и чл. 623, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
С разпоредбите на раздел 2 от Глава 57 на ГПК законодателят е уредил реда за признаване и допускане на изпълнение на съдебни решения и други актове, постановени в друга държава-членка при действието на правото на ЕС.
Този ред е приложим, както за всички съдебни решения, така и за други актове, постановени в друга държава - членка на ЕС, които по силата на изричен акт на Общността подлежат на признаване и изпълнение на територията на всички държави - членки. Производството по допускане на изпълнението на друг акт е уредено в разпоредбата на чл.623 от ГПК.
Цитираната разпоредба е приета във връзка с Регламент 44/2001 г. на Съвета на Европа и се намира в Глава 57 "Признаване и допускане на изпълнение на съдебни решения и актове при действието на Правото на Европейския съюз".
Съгласно разпоредбите на чл.71 от Регламент (ЕО) 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 г. относно промишления дизайн на Общността всяко окончателно решение на Службата на Европейския съюз за интелектуална 2 собственост, с което се определя сумата на разноските, подлежи на изпълнение. Принудителното изпълнение се урежда от правилата на гражданското процесуално право на държавата, на чиято територията е извършено. Нареждането за принудително изпълнение се добавя към решението, без допълнителна формалност, освен проверка на автентичността на решението, от националния орган, който всяко от правителствата на държавите-членки е посочил за тази цел, за което се информира Службата и Съдът на Европейските общности. С оглед на така цитираните разпоредби проверката, която се извършва от компетентния национален орган се свежда само до извършването на проверка относно наличието и автентичността на представения официален препис, снабден с надлежен превод на български език от акта, за които се иска допускане на изпълнение.
Представени са две решения на Трети състав на Службата на ЕС за интелектуална собственост, която несъмнено има компетентността да ги издаде и тяхното признаване е уредено в съответните общностни актове. Тази служба (Службата на ЕС за интелектуална собственост) е учредена през 1994 г. като агенция на Европейския съюз, базирана в гр. Аликанте (Испания), която се занимава с регистрацията на търговски марки на ЕС и промишлени дизайни на ЕС за територията на целия Европейски съюз. Службата е създадена под името „Служба за хармонизация на вътрешния пазар (марки и дизайни)“ с Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 г. относно марката на Общността, кодифициран през 2009 г. като Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета, с който Регламент се създава специфична за Европейския съюз система за защита на марките на равнището на Съюза. Вследствие на влизането в сила на Договора от Лисабон, терминологията в Регламент (ЕО) № 207/2009 е актуализирана с новия Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. Терминът „марка на Общността“ е заменен с „марка на Европейския съюз“ („марка на ЕС“), а името на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайни), е заменено със „Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост“. С оглед на това, настоящият състав намира, че решенията на същата са решения на европейски правен субект, поради което допускането на изпълнението на такива решения следва да се извърши по реда предвиден в разпоредбата на чл.623 от ГПК, вр. чл.71 от Регламент (ЕО) 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 г. относно промишления дизайн на Общността.
3
В този смисъл, въз основа на представените доказателства, съдът счита, че са налице предвидените в чл. 622 ГПК и чл. 623, ал. 1 ГПК предпоставки за признаване и допускане изпълнението на посоченото по – горе съдебно решение в коментираните части.
По изложените по – горе съображения, Плевенски окръжен съд РАЗПОРЕДИ:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на Решение № С 56
075 от 23.02.2024 година на Отдела по заличаване на СЕСИС заявлението за обявяване на недействителност на марка на ЕС № 17320896 "Scrypto", в частта, в която А. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Плевен, ул.“****“ №**** е осъден да заплати на **** ЛТД разноски в размер на 450 евро (880.11 лв.).
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на Решение № С 56
087 от 23.02.2024 година на Отдела по заличаване на СЕСИС заявлението за обявяване на недействителност на марка на ЕС № 17320896 "Scrypto", в частта, в която А. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Плевен, ул.“****“ №**** е осъден да заплати на **** ЛТД разноски в размер на 450 евро (880.11 лв.).
РАЗПОРЕЖДАНЕТО на основание чл. 622, ал. 4 ГПК има значението на решение, постановено в исков процес.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд – София.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 4
----- следващ документ -----
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 546 гр. Плевен, 27.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Частно търговско дело № 20254400900170 по описа за 2025 година Производство по чл.622 от ГПК.
Образувано е по молба на **** ЛТД (RDX WORKS LTD) със седалище и адрес на управление: 7 ****. **** London. Обединено Кралство представлявано от адв. Е. М., с адрес ул. **** № 38. 1000 София, с която се моли съдът да признае и да допусне изпълнението на две решения на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост, с които длъжникът А. И. М. е осъден да заплати разноски на искателя **** ЛТД.
В молбата се твърди, че искателят е титуляр на марки на Европейския съюз № 18628695 "SCRYPTO" и №17320896 "Scrypto". регистрирани пред Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (СЕСИС).
Срещу тези марки А. И. М. е подал заявления за обявяване на недействителност пред СЕСИС, като и двете заявления са отхвърлени с окончателни решения на Отдела по заличаване. С Решение № С 56 075 от 23.02.2024 година на Отдела по заличаване на СЕСИС заявлението за обявяване на недействителност на марка на ЕС № 18628695 "SCRYPTO" е отхвърлено като неоснователно. В същото решение заявителят А. И. М. е осъден да заплати на **** ЛТД разноски в размер на 450 евро (880.11 лв.).
С Решение № С 56 087 от 23.02.2024 година на Отдела по заличаване на СЕСИС заявлението за обявяване на недействителност на марка на ЕС № 17320896 "Scrypto" е отхвърлено като неоснователно. В това решение заявителят А. И. М. също е осъден да заплати на **** ЛТД разноски в размер на 450 евро (880.11 лв.).
И двете решения са влезли в сила и не подлежат на обжалване или 1 преразглеждане. Въпреки това длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си за заплащане на присъдените разноски, което налага принудителното им изпълнение, като общият размер на дължимите разноски възлиза на 900 евро (1,760.22 лв.).
Молбата първоначално е подадена до СГС, който я е изпратил по подсъдност на Плевенски окръжен съд, тъй като постоянния адрес на длъжника в РБ е в гр.Плевен, попадащ в района на ПлОС.
Плевенски окръжен съд, след като съобрази приложените по делото писмени документи и разпоредбите на закона, приема следното по подадената молба:
Производството е по реда на чл. 622 и чл. 633 ГПК и Регламент 6/2002, приет на 12 декември 2001 г.
Молителят иска признаване на акт на Службата на ЕС за интелектуална собственост.
Молбата е процесуално допустима: подадена е от легитимирано лице пред надлежния съд в Република България – окръжния съд по постоянния адрес на насрещната страна при спазване правилата за местна и родова подсъдност, регламентирани в чл. 622, ал. 1 ГПК и чл. 623, ал. 1 ГПК.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
С разпоредбите на раздел 2 от Глава 57 на ГПК законодателят е уредил реда за признаване и допускане на изпълнение на съдебни решения и други актове, постановени в друга държава-членка при действието на правото на ЕС.
Този ред е приложим, както за всички съдебни решения, така и за други актове, постановени в друга държава - членка на ЕС, които по силата на изричен акт на Общността подлежат на признаване и изпълнение на територията на всички държави - членки. Производството по допускане на изпълнението на друг акт е уредено в разпоредбата на чл.623 от ГПК.
Цитираната разпоредба е приета във връзка с Регламент 44/2001 г. на Съвета на Европа и се намира в Глава 57 "Признаване и допускане на изпълнение на съдебни решения и актове при действието на Правото на Европейския съюз".
Съгласно разпоредбите на чл.71 от Регламент (ЕО) 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 г. относно промишления дизайн на Общността всяко окончателно решение на Службата на Европейския съюз за интелектуална 2 собственост, с което се определя сумата на разноските, подлежи на изпълнение. Принудителното изпълнение се урежда от правилата на гражданското процесуално право на държавата, на чиято територията е извършено. Нареждането за принудително изпълнение се добавя към решението, без допълнителна формалност, освен проверка на автентичността на решението, от националния орган, който всяко от правителствата на държавите-членки е посочил за тази цел, за което се информира Службата и Съдът на Европейските общности. С оглед на така цитираните разпоредби проверката, която се извършва от компетентния национален орган се свежда само до извършването на проверка относно наличието и автентичността на представения официален препис, снабден с надлежен превод на български език от акта, за които се иска допускане на изпълнение.
Разпечатката съдържа 50 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0356a688-3b6f-466e-a4fc-1ca6c369b528