Решение № 153 от 28.11.2023, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Севлиево, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Силвия Л. Г. ева като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20234230200341 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателят „РИК ТРАНС“ ЕООД гр. Варна, ЕИК: 206167428, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Трошево“ № 31, вх. В, ет. 8, ап. 72, представлявано от Г. Б. И., чрез адвокат Й. А. от ВАК, е обжалвал Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ № 8504473906, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ - София, с което за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева. В жалбата се твърди, че ел. фиш е незаконосъобразен и неправилен, тъй като е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.

За ответника по жалбата – Агенция „Пътна инфраструктура” - София, редовно призован, се явява представител при разглеждане на делото, който оспорва жалбата и моли обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 27.02.2021 г., в 09:47 часа било установено нарушение с ППС влекач „ДАФ ФТХФ 105.410” с рег. № В *** РС, с технически допустима максимална маса 20500, 1 брой оси 2, екологична категория Евро 5, без ремарке. Нарушението било установено на Главен път І-4, км. 76+135, на територията на община Севлиево, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС било отчетено, че не е била заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП според категорията на пътното превозно средство, тъй като за него няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението било установено с устройство № 40141, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път І-4 км. 76+135.

Посоченото по-горе ППС било заснето от устройството, съответно бил изготвен и снимков материал. В последствие била направена справка, от която било установено, че посоченото по-горе ППС е собственост на жалбоподателя „Рик Транс” ЕООД гр.

Варна със законен представител Г. Б. И.. За установеното нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, бил издаден електронен фиш № 8504473906, с който на жалбоподателя, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП било наложено наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лева и такса по чл.106, ал.5 от Закона за пътищата / ЗП / в размер на 82.00 лева.

Така издаденият електронен фиш бил изпратен за връчване на жалбоподателя и бил връчен на 20.04.2023 г. След връчване на ел. фиш, от страна на законния представител на дружеството-жалбоподател била подадена молба до Председателя на АПИ за неговото анулиране /л. 10/. В същата били изложени доводи, че процесното МПС е отдадено под наем от неговия собственик на друго дружество, за което бил приложен и Договор за отдаване под наем от 16.02.2021 г. С Решение от 26.07.2023г. на Директора на Национално ТОЛ управление било отказано анулирането на процесния ел.фиш. В посоченото решение е изложено, че задължението за заплащането на ТОЛ такса е регламентирано в чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, където били посочени задължените субекти. Цитирана е също така разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която задължение на собственика било да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяването на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, както и, че ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, то задължението се изпълнява от него. По-нататък в решението е цитирана и разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща съответната санкция за неизпълнение на това задължение от страна на собственика, съответно ползвателя на ППС. Цитирана е също така разпоредбата на чл.187а, ал.1 от ЗДвП, че при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3-3б в отсъствие на нарушителя се счита, че ППС е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на ППС е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че ППС е управлявано от трето лице. След извършена проверка било установено, че към датата на регистриране на нарушението, собственик на процесното ППС е „Рик Транс» 2

ЕООД, както и че няма данни да има вписан ползвател на същото. Съгласно разпоредбата на чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП – вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административно-наказателна отговорност по чл. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3-3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие на свидетелство за управление на МПС. Такава декларация и копие на СУМПС не били представени, с оглед на което не била изпълнена хипотезата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, а именно да е установено, че ППС е управлявано от трето лице. В заключение в решението е прието, че административнонаказателната отговорност на собственика на процесното ППС към датата на нарушението е ангажирана правилно.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност – договор за отдаване под наем от 16.02.2021 г.; пощенски плик; ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.1 от ЗП № 8504473906; създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП; справка за собственост на МПС; известие за доставяне; молба за анулиране на ЕФ от 20.04.2023 година; решение за отказ за анулиране на ЕФ от 26.07.2023 година; справка от история на обработката, касаеща административното нарушение; становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура; копие от известие за доставяне; протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка и справки – извлечения от ТР.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваният електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 20.04.2023 г., а решението, с което е отказано анулиране на ел.фиш е от дата 26.07.2023 г. От клеймото на пощенският плик, с който жалбата е изпратена, се установява, че същата е подадена на 09.08.2023 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

Електронният фиш е издаден за извършено нарушение на разпоредбата на чл.

102, ал. 2 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба: “Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се 3 изпълнява от него.”.

С ЕФ на осн. чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева и такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата /ЗП/ в размер на 82.00 лева.

Според разпоредбата на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП: „Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: по чл.179, ал.

3б – в размер 2500 лв.”. Разпоредбата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП гласи следното:

“Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал.

1, т. 2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв.

Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.”.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание. Ангажираният от него адвокат Й. А. от ВАК е изготвил жалбата срещу ЕФ и е депозирал няколко становища във връзка с хода на делото, както и по същество. В жалбата срещу електронния фиш и становището по същество се твърди, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и необоснован, в подкрепа на което се излагат няколко съображения.

Основното възражение на жалбоподателя се състои в това, че в случая е следвало процесният ел. фиш да бъде анулиран, като бъде ангажирана отговорността на наемателя на процесното ППС. Съдът намира това становище за несъстоятелно, като споделя напълно изложените от АНО мотиви в решението за отказ да се анулира процесния електронен фиш, които бяха подробно посочени по – горе, поради което същият намира за ненужно да ги преповтаря.

Съдът намира за неоснователни и възраженията относно съставяне на процесния ЕФ не по установения образец и липсата на посочване на съществени елементи от състава на нарушението, като датата на неговото извършване и пълното му описание, тъй като намира, че в ел. фиш изрично са посочени датата на извършване на нарушението, която е и тази на неговото установяване, мястото на извършването му, описано е нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, както и обстоятелствата, при които е осъществено. Правилна е и правната му квалификация, и приложимата санкционна норма.

Съдът счита обаче, че в случая не са спазени давностните срокове по чл. 34 от 4

ЗАНН за издаването на процесният електронен фиш.

С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр. 105 от 2018 г./ и създаването на новите разпоредби на чл. 189ж от ЗДвП бе въведена възможност за установяване на някои видове административни нарушения по този закон и ангажиране на административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Същевременно според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд, сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи служебно. Нормата на чл. 1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки случай, когато липсва друга специална уредба. Специалният закон – ЗДвП въвежда особено производство по установяването на административното нарушение и неговото санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове за неговото започване и приключване. Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством електронната система, което заменя съставянето на АУАН по смисъла на чл. 40 и сл. от ЗАНН и има същото правно значение - дава началото на административнонаказателното производство /чл. 39, ал. 4 от ЗАНН/. От своя страна, електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, съставлява регламентирания в закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта. При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е цитираният текст от общия закон. Приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите, извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно третиране нито е нормативно 5 предвидено, нито е оправдано от гледна точка на закона. Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за санкциониране на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на едно ускорено производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй като създава възможност за продължително бездействие на администрацията, незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а електронният фиш на НП, то срокът по чл. 34 от ЗАНН за провеждане и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото средство.