Определение № 3264 от 26.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3264 гр. София, 26.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Емил Томов Касационно гражданско дело № 20238002102522 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Н. С. С. ,чрез адв. С. С. срещу решение № 85 от 28.03.2023 г. по в. гр. дело № 372/2022 г. на Шуменски окръжен съд, с което при повторно разглеждане на делото след връщането му на въззивна инстанция с решение №60223 от18.08.2022г по гр.д №598/2021г на ВКС, при дадени указания по правни въпроси и за изясняване на релевантни фактически въпроси с назначаване на допълнителна експертиза, в една част е отменено решение №49/03.06.2020г по гр.д № 420/2019г на Районен съд Велики Преслав ., По предявен отрицателен установителен иск на касатора по чл.124, ал.1 от ГПК е признато за установено , че Н. С. С. не дължи на „ Енерго Про Продажби “ АД - Варна сумата 1617,99 лв. , представляваща цена на електроенергия за обект – къща в [населено място] ,за която е издадена фактура №0279763341/13.05.2019г доставена електроенергия за период до 30.05.2019г. В останалата част е потвърено решението, с което се отхвърля претенцията за установяване недължимост стойността на преизчислено количество електрическа енергия в размер на 7494,64лв по горепосочената фактура и са присъдени разноски на ответното дружество 1014лв, в която част въззивното решение се обжалва от ищеца .

Съобразявайки с указанията по отменителното решение на ВКС, въззивният съд е приел ,че след като в настоящия случай констативният протокол за извършена проверка е изготвен на 21.04.2018г., след отмяната на чл. 47 от ПИКЕЕ (отм.) регламентираща специалните изисквания към констативния протокол като елемент от фактически състав,пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да извършва едностранна корекция,както и нормите на чл. 41-44 от ПИКЕЕ (отм.), не може да се признае правото на „Енерго-Про Продажби”АД-гр.Варна да начисли исковата сума на основание и 1 за срока, предвиден в чл.50 от ПИКЕЕ (отм.),въз основа на констатации от проверката по отменени правила. Съобразил се е с приетото в отменителното решение на последната инстанция,че начисленото /по фактурата от 13.05.2019/като стойност за изплащане от ищеца на 50869kWh - сумата от 9115.63лв. с включен ДДС,заради отчетената в електромера, но невизуализирана на дисплея електроенергия,не представлява корекция по някоя от посочените в ПИКЕЕ (отм.) хипотези, при които „Енерго-Про Продажби” АД-гр.Варна е можело да извършва едностранна корекция на сметката на потребителя , съответно осчетоводяването й по чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.) е неправилно , но това не се отразява на дължимостта , като се дължи пълния размер на сумата,но с оглед на съответните цени,които са действали през целия период от време,а не само през последната година и се дължи с оглед доставеното количество , реално потребено.Това е следвало и от отговора на правите въпроси, даден в решение №60223 от18.08.2022г по гр.д №598/2021г на ВКС,с които въззивният съд също се е съобразил като е изтъкнал ,че в случая са приложими общите правила на ЗЗД относно договорите за продажба,за дължимост на цялото установено количество реална потребена, но неотчетена и незаплатена от купувача енергия.

Правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на електрическа енергия възникват по силата на договори за продажба (доставка) на електрическа енергия, като поради специфичния предмет на тези договори,част от правата и задълженията на страните се регламентират с разпоредби в ЗЕ, чиято цел е да бъдат защитени потребителите, които могат да бъдат ощетени от неравноправни клаузи.Защитата на потребителите от евентуални неравноправни клаузи обаче не променя характера на договорните отношения-касае се за договор за продажба (доставка), при който,наред със специалните, се прилагат общите правила на ЗЗД включително и във връзка със задължението на купувача да плати цената на доставената стока.Тава прави правилото на чл.

183 от ЗЗД приложимо при липсата на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметки за електроенергия за минал период,поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електроенергия. За да възникне правното задължение на крайния клиент,доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно.

Неправилното количествено отчитане на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за реално доставено количество. Ицецът е битов клиент на електрическа енергия по смисъла на §1, т.2а от ЗР на ЗЕ,доставяна за обект в [населено място], присъединен към обслужваната от ответното дружество електроразпределителна мрежа с абонатен и клиентски номер. Мотнираният в имота му на 13.11.2014г електромер /СТЕ/е бил нов , с отбелязани нулеви показания по отделните тарифи.На 21.04.2018г.служители на дружеството извършили проверка на СТИ в обекта на ищеца,като след невъзможност за осъществяване на връзка с устройството го демонтирали ,пломбирали и изпратили за 2 проверка в БИМ.За извършената метрологична експертиза бил съставен констативен протокол №741/02.05.2019г. на БИМ,че действително потребената енергия 050869.60kWh се разпределяла и върху невизуализираната тарифа 4

Електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия. При софтуерно четене била установена външна намеса в тарифната схема . Значението на тези констатации, които са били оспорвани в хода на целия процес , също е разяснено в отметнителното решение на ВКС. Указаният в отговор на правен въпрос официален характер и материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 от ГПК за извършените от съответните длъжностни лица при проверките действия, а също така и за направените констатации и причините за тях , не е за да се изключи чрез назначаване на съответна експертиза проверката им в съдебното производство, както и възлагането на експертиза за изясняването на въпроси по релевантните факти , които не са обхванати от официалните констатации .

Именно за назначаване на такава допълнителна експертиза делото е било върнато с указания. От приетата при първото разглеждане на делото СТЕ се установявало , че електроенергията,отчетена в невизуализиран регистър, била реално преминала през СТИ, но не и началния момент от който било започнало натрупването.Поради това е указано да се възложи допълнителна експертиза със задача след като извърши проверка на инсталираните мощности в електроснабдения обект на ищеца,вещото лице да даде заключение в какъв период от време може да бъде потребено отчетеното в тарифа 4 на електромера количество електроенергия от 050869.60 кWh и след като вземе предвид действащите за съответния период или за съответната част от периода цени за преизчисляване на задължението, да посочи размера на задължението както за целия период, така и само за периода от 22.04.2017 година до 21.04.2018 година.При това вещото лице ще следва да определи целия период,за който електроенергията от 050869.60 кWh е отчетена в тарифа 4 на електромера, считано назад от датата на проверката-21.04.2018 година, тъй като към нея електромерът е отчитал с оглед извършената софтуерна намеса .

Въззивният съд е възложил на вещото лице Д. К. /вече работил по делото и депозирал първоначалните неоспорени и приети заключения/, тази задача.Заключение по нея е представено и прието ,в него при описание на електроуредите в дома на ищеца /домакински и други уреди/,инсталирани по етажи и стаи при прогнозно почасово потребленни на същите ,за период от една година е 6815,62 кWh, но при отчетеното в тарифа 4 на електромера количество електроенергия от 050869.60 кWh за периода от датата на монтаж 13.11.2014г до демонтажа на 21.04.2018г , или 1256 дни,доставката би означавала потребление от 40,5 кWh на ден.Това количество надвишава прогнозното за описаните уреди и същото , изчислено при действащите за периода цени , по тарифа за технологични разходи /КЕВР/ за електромера е 7497,64 лв , а ако средно дневното потребление се изчисли за една година назад от демонтажа, сумата е в размер на 2649,01 лв.

Ответникът е възразил ,че изчисленията са на грешна база .В заседанието по приемане на заключението съдът е възложил задача вещото лице да отговори на въпрса , поставен първоначално от съда в определението , а именно въз основа на пропускателната 3 способност на присъединителната линия и на присъединителните съобъжения и на СТИ , а не въз основа на установените в дома на ищеца електроуреди , получените количества бъдат остойностени по одобрените цени на КЕВР, по периоди. В отговор на тази задача вещото лице е посочил,че максималния ток на преминаване през СТИ 60А/ изходящия предпазител е 63А/ е 115 63260 кWh, на база пропускателна способност , и остойностен , само за последната година, би възлизал на 20721,10 лева . Това заключение също е прието ,като съдът е основал изводите си за дължимост на сумата 7497,64 лв и недължимост на размер, който я надхвърля ,с пропускателната възможност,при реалното потребление на база отчетеното включително в тарифа-4, заедно с останалото отчетено и платено количество, след като е приел за установено , че 050869.60 кWh е доставена , което означава потребена електроенергия ,прехвърляна при отчета в невизуализирана тарифа поради софтурно въздействие върху СТИ, което обаче не е накърнило метрологичната годност на електрломера да отчита реално доставеното.

Натрупаната електроенергия в невизуализирания регистър 4 е потребена,тъй като е преминала през измервателната система на електромера,а регистрираните данни не могат да бъдат манипулирани,като е установено от приетите заключения на вещото лице. Тъй като натрупването е станало в невизуализиран регистър,който не е предвиден за битови абонати, тя не е била регулярно отчитана и съответно не е била заплатена от ищеца.Фактите изключващи възможността друг, а не ищецът да е потребил тази електроенергия, също са изтнъкнати и взети предвид. Въззивният съд не е приел варианта на изчисления на база констатации какви уреди има в дома на ищеца понастоящем ,повече от четири години и половина след правнорелевантния период.От правните изводи на съда става ясно,че след като ответникът евентуално основава вземането си на чл.183 ЗЗД, което правило по указание на ВКС е приложимото, решението е правноустановително и се отнася за вземане на това основание ,като на основание чл. 50 ПИКЕЕ (отм) и като корекция за едногодишен период, то е отречено с мотивите .

Касаторът твърди,че обжалваното въззивно решение е в нарушение правото на ЕС,постановено при съществени процесуални нарушения и необосновано , в противоречие с указанията по отменителното решение на ВКС относно доказателствата, които трябва да се съберат и задачата , която следва да се постави на вещо лице На страната не е обявена доказдателствата стойност на протокола на БИМ,който е оспорен,като не е отрито производство по оспорване.Не са обсъдени императивни норми.Не са обсъдени недействителни клаузи на Общи условия,не е отправено исканото преюдициално запитване.

В изложение се формлират въпроси от процесуалноправен характер : (1)за задължението на въззивния съд да обяви на страните всички относими и спорни обстоятелства и да открие производство по оспорване на официален документ , кредитиран от него , независимо че е оспорен и не е открито производство. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и противоречие с ТР №1 от 09.12.2013г ОСГТК.; (2) за задължението на въззивния съд да реши съществото на спора чрез допускане и приемане на заключение по въпроси от експертиза , изготвено по укадание на касационен състав. Противоречието е с формирана 4 практика по чл. 290 /реш.по т.д № 242/2020г, Първо т.о ТК/ (3) за задължението на въззивния съд да обсъди текстове от Общи условия в обема и последиците по чл. 143 и чл.146 ЗЗП, след като са представени от търговеца. Противоречието е с ТР №1 от 27.04.2022г ОСГТК ; (4) с какъв акт и кога трябва да се произнесе съд по искане на страната за отправяне на преюдициално запитване , основание по чл.280, ал.1 т.3 ГПК (5) ;