Определение № 2041 от 04.08.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 474/2023
- Вид
- Определение № 2041
- Подписан
- 04.08.2023
- В сила
- 04.08.2023
- Състав
- Росица Желязкова Темелкова, Таня Ташкова Русева Маркова, Елеонора Симеонова Кралева
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2041 гр. Бургас, 04.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росица Ж. Темелкова
Членове:
Таня Т. Русева Маркова
Елеонора С. Кралева като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20232100500474 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по повод депозирана частна жалба с вх. № 2139 от 01.03.2023г. по описа на Районен съд – Несебър, с подател – И. В. Р., ЕГН ********** от гр. Н., общежитие Б. *, ет. *, ап. * чрез адвокат Костадин Михайлов против Определение № 179 от 13.02.2023г., постановено по гр. дело № 35/2023г. по описа на Районен съд – Несебър, с което производството по делото е прекратено и е върната исковата молба на ищеца.
С жалбата се претендира атакуваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, като се посочва, че атакуваното определение е незаконосъобразно.
Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване и от лице, което има правен интерес да го атакува.
Жалбата е постъпила в преклузивния срок за атакуване на определението (съобщение за изготвеното определение е получено от страната на 23.02.2023г., а жалбата е изпратена чрез куриер в съда на 28.02.2023г.), дължимата държавна такса е заплатена и процесуалният представител на въззивника – адвокат Костадин Михайлов разполага с валидна представителна власт да сезира настоящата инстанция.
1
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на ищеца, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от И. В. Р. от гр. Н. против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД със седалище гр. София, ЕИК 203670940 и адрес на управление гр. София, ж.к. Люлин – 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда – Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Юлия Христова Юргакиева, с който се претендира да бъде прието за установено, че ищецът И.
Р. не дължи връщане на парични средства въз основа на сключен Договор за кредит – **, разрешен на 25.10.2012г. в размер на 2 215 лева с балансова експозиция в размер на 5 677 лева към дата – 31.10.2022г. в полза на ответната страна – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. В исковата молба се посочва, че ищецът не е сключвал договори за кредит с ответното дружество и не е получавал стоки на изплащане, като счита, че това е направено без негово знание и без той да е положил свой подпис.
С Разпореждане № 223 от 25.01.2023г., постановено по гр. дело № 35/2023г. по описа на Районен съд – Несебър е оставена без движение исковата молба, подадена от И. Р., като нередовна и е указано на молителя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да посочи дали твърди, че между страните е сключен Договор за заем или друг вид двустранен възмезден договор, кога според ответника е сключен този договор и какви са съществените елементи на договора, претендира ли ответника заплащане от страна на ищеца на парични суми на това договорно основание и в какъв размер, налице ли е спор между страните за конкретно материално право – дължимост на парични суми, който се иска да бъде разрешен от съда, както и да заплати дължимата държавна такса по сметка на Районен съд – Несебър и да представи квитанцията по делото.
Съобщение за постановеното Разпореждане № 223 от
25.01.2023г., постановено по гр. дело № 35/2023г. по описа на Районен съд – Несебър е връчено на страната на 02.02.2023г. чрез неговия процесуален представител – адвокат Костадин Михайлов и в изпълнение на указанията на съда в рамките на преклузивния едноседмичен срок по делото е депозирана Молба с вх. № 1394 от 10.02.2023г., изпратена чрез куриер в съда от 09.02.2023г. – видно от интернет сайта на куриера, предвид обстоятелството, 2 че от страна на Районен съд – Несебър по делото е приложен единствено отрязък от документите за изпращане на пратката по съда, от който не може да се разбере нито кой е нейният подател, нито на коя дата е приета за изпращане пратката. В цитираната молба отново се посочва, че ищецът твърди, че не е сключвал договор за кредит, не е сключвал и договор за закупуване на стоки на изплащане.
С атакуваното Определение № 179 от 13.02.2023г., постановено по гр. дело № 35/2023г. по описа на Районен съд – Несебър, съдът е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба на И. Р., като в своите мотиви, съдът е приел, че ищецът нито твърди да е налице спор между страните, нито търси защита на свое материално право, доколкото в обстоятелствената част на исковата молба не излага твърдения за конкретни обстоятелства в тази насока. Съдът посочва в своето определение, че ищецът не посочва дали с ответната страна се намират в облигационно правоотношение и не може да обоснове пасивната процесуална легитимация на посоченото от него лице като ответник и правния си интерес от предявяване на конкретен иск за защита на свое материално право.
На основание чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа определени реквизити, изрично посочени в текста на нормата, като на основание т. 4 това е и изложение на обстоятелствата, на които се основава искът.
На основание чл. 129, ал. 1 от ГПК съдът проверява редовността на исковата молба и на основание ал. 2 от цитираната норма когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, на ищеца се съобщава да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.
В конкретния случай – в самата искова молба ищецът посочва, че между страните по делото не съществува облигационно правоотношение, но в правния мир ответното дружество отправя претенции спрямо него за заплащане на определена парична сума и поддържа мнение , че ищеца И.
Р. му дължи определена парична сума и именно поради тези обстоятелства, ищеца претендира със сила на присъдено нещо да бъде прието за установено, че не съществува правоотношение, въз основа на което да е налице задължение за него да заплати посочената в исковата молба парична сума, 3 както и да отрече възможността на ответното дружество да отправя претенция спрямо него за дължимостта на конкретно парично вземане. В изпълнение на дадените от страна на съда указания да посочи какъв точно договор е сключен между страните, ищецът отново с нарочна молба повтаря, че твърди, че между страните не е налице облигационна връзка – не е сключвал договор с ответната страна. При това положение, настоящата инстанция намира, че с оглед твърденията на ищцовата страна в исковата молба не е налице нередовност на исковата молба относно твърденията на ищеца, в които посочва, че между страните не е налице сключен договор и каквато и да е облигационна връзка -–тоест – по съществото си твърденията на ищцовата страна се свеждат до това, че между страните по делото не съществува валидно облигационно правоотношение, от което да произтича задължение за ищеца да заплати определена парична сума и със сила на пресъдено нещо ищецът претендира да бъде отречено правото на ответната страна да претендира определена парична сума от ищцовата страна. Изрично в молбата за уточнение на претенцията се посочва, че са налице отправяни покани от ответната страна към ищеца с искане сумата да бъде изплатена, което сочи и на спор между страните относно сумата, посочена като дължима по договор за кредит, сключен между страните.
От друга страна – следва да се отбележи и обстоятелството, че съдът е прекратил производството по делото с мотив, че ищцовата страна не би могъл да обоснове пасивната процесуална легитимация на ответната страна и своя правен интерес от предявяване на конкретен иск за защита на свое материално право, но този му извод се опровергава именно от изложените твърдения както и в исковата молба, така и от изложените съображения в допълнителната молба, представена по делото на 10.02.2023г.
От друга страна – с оглед обстоятелството, че е предявен отрицателен установителен иск, то в конкретния случай тежестта на доказване наличието на задължение за ищеца безспорно е върху ответното дружество и само на това основание съдът не би следвало да прекратява производството по така предявения иск преди да вземе предвид и становището на ответната страна.
Мотивиран от изложеното, съдът намира, че депозираната частна жалба е основателна, а постановеното определение е неправилно и жалбата 4 следва да бъде уважена, като бъде отменено атакуваното определение, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 179 от 13.02.2023г., постановено по гр. дело № 35/2023г. по описа на Районен съд – Несебър, с което производството по делото е прекратено и е върната исковата молба на И. В. Р., ЕГН ********** от гр. Н., общежитие Б. *, етаж *, ап. *.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Несебър за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5