Решение № 260161 от 29.04.2022, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260161 , 29.04.2022 г. гр.Бургас

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, въззивен състав в открито заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател: Вяра Камбурова

Членове: Галя Белева мл. съдия Д.

Стоянов

Секретар: Таня Михова като разгледа докладваното от младши съдия Стоянов в.гр.д.№ 1558 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С Решение № 60/24.02.2020 год. по гр.д. 194/2019 г. по описа на РС – Малко Търново, ГД “Гранична полиция” МВР гр. София, бул. “Княгиня Мария Луиза” № 46, представлявана от Главен комисар Светлан Кичиков – Директор е осъдена да заплати на Д.В.Т., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 1412, 39 лв.,представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 207.06 часа , положен в периода - от 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 30.08.2019 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва в размер на 181, 75 лв. Отхвърлен е искът за обещетение, равняващо се на равностойността на непредставените от ответника ободрителни напитки в размер на 181, 00 лв., като неоснователен и недоказан.

С решение ГД “Гранична полиция” МВР гр. София е осъдена да заплати на В.П.Д.сумата от 350,00 лева, разноски по водене на производството за адвокатско възнаграждение. ГД “Гранична полиция” МВР гр. София е осъдена да заплати по сметка на РС – Малко Търново сумите от 210,00 лева за изготвената експертиза и 59,76 лева държавна такса.

Подадена е въззивна жалба с вх.№766 от 13.03.2020 г. от Главна дирекция „Гранична полиция“, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46, представлявана от Светлан Кичиков, чрез юрисконсулт Янка Табакова, против Решение № 60/24.02.2020 год. по гр.д. 194/2019 г. по описа на РС – Малко Търново.

С въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и не е мотивирано.

Твърди се, че за процесния период ищецът е изпълянявал служебните си задължения на 12-часови дневни и нощни смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбите на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР, като извънреден труд.

Излата подробни доводи в смисъл, че Кодекса на труда не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, които работят в МВР, защото нито в ЗМВР, нито в ЗДС има непряко препращане към нормите от КТ. В случаите на такова препращане, то е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми.

В жалбата се прави анализ на приложимата нормативна уредба, както и на аналогичната й по отношение на държавните служители и работниците и служителите, полагащи труд по трудово правоотношение.

От цитираната нормативна уредба ставало ясно, че съдържанието на процесното правоотношение се определя от нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби, които са специални спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ.

Посочва, че за процесния период редът е бил регламентиран с Наредба № 8121з-776 от

29 юли 2016 г. и Наредба №8121з-908 от 02 август 2018 г.

Излага подробни доводи, в смисъл че при постановяване на първоинстанционното решение, съдът неправилно е приел, че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ. Защитата на служителите на МВР, полагащи нощен труд се изразява в предвиденото в ЗМВР по – високо заплащане и по – висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсиране на извънредния труд, почивките, отпуските и други придобивки, по – благоприятни в сравнение с другите държавни служители и работещите по правоотношения по КТ.

Излага доводи, че разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ е неприложима, поради това че не са налице предпоставките, предвидени в посочената норма, за да бъде въведено увеличение с коефицент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, а именно дневното и нощното работно време са с еднаква продължителност и не е налице работа по трудови норми. Цитира практика.

Поддържа се, че неоснователно съдът е уважил претенцията за осъждане равностойността на непредоставени ободрителни напитки. Цитира заповедите относно определяне на сумите за безплатна храна на служителите на МВР, извършващи дейности, свързани със специфичен характер на труда и на ободряващи напитки за служителите, полагащи труд през нощта, които са действали през процесия период. Чл.2 от всяка от тези заповеди гласи, че сумата за ободряващи напитки са в размер до 0,60 лв., като точната сума не е конкретизирана. Съгласно чл.12 от действащата през процесния период Наредба №8121з-904 от 29.10.2014 г. за определяне условията и реда за осигуряване на безплатна храна за държавни служители на МВР, извъшващи дейности със специичен характер на труди и ободряващите напитки за служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., и чл. 10 от Наредба №8121з-904 от 30.07.2015 г. за определяне условията и реда за осигуряване на безплатна храна за държавни служители на МВР, извъшващи дейности със специичен характер на труди и ободряващите напитки за служителите, полагащи труд през нощта, ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари.

Моли въззивният съд да постанови решение, с което първоинстанционното решение да бъде отменено като неправилно, като вместо него съдът да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия чрез пълномощника му адвокат Веселина Балбазанова, която оспорва жалбата и излага доводи в подкрепа на първоинстанционното решение.

Въззиваемият моли съда да потвърди първоинстанционното решение и да му присъди разноските, направени във въззивната инстанция.

Претендират се разноски. Не са заявени доказателствени искания.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните, Бургаският окръжен съд прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Д.В.Т., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Веселина Балбазанова от БАК, с искова молба, предявена срещу Главна дирекция „Гранична полиция“, с която се претендира осъждане на ответника, да му заплати сумата от 3000,00 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 500, 5 часа, за периода от 01.09.2016 год. до 01.09.2019 год., получено в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, сумата в размер на 500 лева, представляваща сбора на мораторните лихви върху стойността на неизплатения месечен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен като извънреден за процесния период, изчислена от момента на настъпване на падежа на всяко едно плащане, както и сумата от 420 лв., представляваща дължимо заплащане равностойността на ободряващите напитки, които не са осигурявани на ищеца за положените през процесния период нощни смени.

Излагат се доводи за приложимост на нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, който предвижда, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

В хода на производството ищецът е направил изменение на иска си, като от първоначално предявения размер на главния иск от 3000,00 лева за 500,5 часа извънреден труд я е намалил до размера от 1412, 39 лева за 207,06 часа положен извънреден труд, , от първоначалния размер на претенцията за мораторна лихва в размер на 500 лв. я е намалил до размера от 181, 75 лв., от първоначалния размер на претенцията за ободряващи напитки от 420,00 лева е направил намаление до размера от 181 лева.

В отговора на исковата молба ответната страна е оспорила предявените искове като счита същите за неоснователни, както и оспорва претендирания размер на претенцията. Във връзка с претенцията за ободряващи напитки се сочат заповеди на Министъра на вътрешните работи, които през годините са имали идентично разпореждане за тези напитки. Сочи се, че сумата е до 0,60 лева, без изрично да е конкретизирана сумата. Набляга се и на това, че съобразно действалите през периода наредби, ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари.

Счита, че в случая ищецът е полагал труд при сумирано изчисляване на работното време, в резултат на което след прихващане на положителните и отрицателните разлики в отработеното време за процесния период бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му бил заплащан като извънреден труд.

Направен е анализ на приложимото законодателство – ЗМВР, както и действалите Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, Наредба №

8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията, разпределението на работното време, за неговото отчитане, компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г. за условията и реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители в Министерството на вътрешните работи за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности. Оспорва се приложението на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, която според ответната страна била приложима само за работещите по трудово правоотношение. Сочи се, че следвало да се има предвид и приложението на чл.9г от НРВПО за периода 01.01.2018г. до 30.06.2018г., която в съотношение с чл. 9б не позволява превръщането на нощните часове в дневни.

Първоинстанционният съд е приел, че в Наредба № 8121з-592 и в Наредба № 8121з-779 липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407, но това не следва да се тълкува като законова забрана за подобно преизчисляване, тъй като би поставило служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители. Прието, че при наличието на такава непълнота в специалната уредба следва субсидиарно да се приложи общото правило на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно което приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1, 143, получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. По отношение на претенцията за стойността на непредоставените ободряващи напитки, съдът е приел, че същото се явява неоснователно, тъй като ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари, а само в натура. В частта, с която е отхвърлен предявения иск решението не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не е предмет на настоящото производство.

В съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК въззивната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да разгледа спора по същество, в рамките на заявените оплаквания във въззивната жалба.

Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение и по нея не е налице спор между страните.