Определение № 153 от 18.06.2021, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 153 гр. Шумен , 18.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II в закрито заседание на осемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Азадухи Ов. Карагьозян

Теодора Енч. Димитрова

Соня Анг. Стефанова като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20213600500124 по описа за 2021 година

Производство по чл.423 от ГПК.

Депозирано е възражение по чл.423 от ГПК, изходящо от „ Хепс Агро „ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано от Д.П.П., чрез адв. И. М. от АК - С.., срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 656/22.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1422/2020 г. на ШРС, с която е разпоредено да заплати на ДФ „ Земеделие „ сумата от 19 248.56 лева, ведно с жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение на същата заповед.

Длъжникът твърди, че процесната заповед за изпълнение не му е била връчена надлежно, поради което е бил лишен от възможността да възрази срещу вземането и да възрази срещу нея. За заповедта представляващият дружеството научил на 19.02.2012 г., когато получил преписи от ШРС по ч.гр.д. № 1422/2020 г.. Преди този момент на адреса на дружеството не са получавани никакви книжа и призовки, още по-малко заповедта за изпълнение, нито са поставяни уведомления. В тази връзка счита, че фикцията по чл.47, ал.5 от ГПК за надлежно връчване на заповедта за изпълнение, след поставянето на уведомление по чл.47, ал.2 от ГПК и изтичане на двуседмичния срок за получаване на съдебните книжа е неправилно приложена. На второ място, оспорва по основание и размер претендираното от ДФ „ Земеделие „ вземане в размер на 19 248.56 лева и лихви в размер на 2 160.12 лева, тъй като в случая не е налице твърдяното неизпълнение на договор № 27/601092/0065796 по вина на дружеството. Дори и да се приеме хипотетично, че това е така, въпросната заповед за изпълнение е нищожна, а молбата за издаването й – недопустима, защото в случая е приложима разпоредбата на чл.27, ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители и е следвало да бъде издаден АУПДВ. Наред с 1 горното, обжалва и разпореждането за незабавно изпълнение и счита, че изпълнението на заповедта за изпълнение следва да бъде спряно, а изпълнителният лист издаден въз основа на нея да бъде обезсилен. Позовавайки се на изложеното, моли съдът да приеме възражението му срещу заповед № 656/22.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, издадена от ШРС по ч.гр.д. № 1422/2020 г. на ШРС, да спре изпълнението на същата заповед и да обезсили изпълнителен лист № 1000/22.07.2020 г. издаден въз основа на нея, като му присъди и извършените по делото разноски.

В срок е депозиран отговор от ответника по възражението ДФ „ Земеделие „, гр. С.., представляван от изпълнителния директор В.Г.Г., чрез старши юрисконсулт в ОД на ДФЗ – гр. Т. М.Ю.А., в който заема становище, че същото е депозирано след срока по чл.423, ал.1 от ГПК и неоснователно по същество. Също така сочи, че по напълно идентично възражение от същия длъжник срещу същата заповед за изпълнение е образувано друго в.ч.гр.д. № 205/2021 г. по описа на ШОС, поради което са налице основанията по чл.126, ал.1 от ГПК за прекратяване на производството по настоящото дело. Моли за присъждане на извършените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В подкрепа на твърденията си страните ангажират писмени доказателства.

По повод на направеното от въззиваемия възражение по чл.126, ал.1 от ГПК, съдът констатира, че въззивникът е депозирал идентично възражение срещу издадената по ч.гр.д.

№ 1422/2020 г. на ШРС заповед за изпълнение, ведно с жалба по чл.419, ал.1 от ГПК, които са били предмет на разглеждане по в.ч.гр.д. № 205/2021 г. по описа на ШОС, което е прекратено с определение № 151 от 18.06.2021 г., на основание чл. 126, ал.1 от ГПК.

Предвид горното, счита, че не са налице посочените в цитираната разпоредба основания за прекратяване на настоящото производство.

По допустимостта на възражението и жалбата, след запознаване с материалите по делото, съдът констатира, че процесната заповед за изпълнение е била връчена на длъжника на 07.01.2021 г., ведно с поканата за доброволно изпълнение по № 20208760401082 на ЧСИ Д. З.., чрез законния представител на дружеството, а на 10.02.2021 г. същият е депозирал възражение по чл.414, ал.1 от ГПК по ч.гр.д. № 1422/2020 г. по описа на ШРС, което е основание да се заключи, че е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение още на 07.01.2021 г. и най-късно на 10.02.2021 г.. Като съобрази горното и, че разглежданото възражение е било изпратено по пощата на 15.03.2021 г., намира същото за подадено след преклузивния срок по чл.423, ал.1 от ГПК, което налага оставянето му без разглеждане като просрочено и прекратяване на производството по делото. Наред с това, следва да се отбележи, че, видно от приложените доказателства, заповедният съд е приел възражението на длъжника по чл.414 от ГПК за редовно, указал е на заявителя да предяви вземанията си по съдебен ред и същият е депозирал в срок иск по чл.422 от ГПК, подлежащ на разглеждане по гр.д. № 678/2021 г. по описа на ШРС, насрочено за 05.07.2021 г., което 2 налага извод за липса на правен интерес от възражението по чл.423 от ГПК, предвид факта, че длъжникът не е бил лишен и е упражнил надлежно правото си на оспорване на издадената заповед за изпълнение.

Що се отнася до инкорпорираното във възражението изявление, че длъжникът обжалва и разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение, съдът намира, че е направено след срока по чл.419, ал.1 от ГПК, доколкото от материалите по делото се установи, че заповедта му е била редовно връчена, ведно с покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 20208760401082 на ЧСИ Д. З.. на 07.01.2021 г.. Ето защо, счита, че като просрочена жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото досежно нея – да се прекрати.

На основание чл.78, ал.4, вр. ал.8 от ГПК, въззивникът следва да заплати на въззиваемия юрисконсултско възнаграждение, в размер на 70.00 лева, определено съобразно разпоредбите на чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като просрочени депозираните от „ Хепс Агро „ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано от Д.П.П., чрез адв. И. М. от АК - С.., възражение по чл.423 от ГПК срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК № 656/22.07.2020 г. по ч.гр.д. № 1422/2020 г. на Районен съд – Шумен и жалба по чл.419, ал.1 от ГПК срещу разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение на посочената заповед за изпълнение.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по в.ч.гр.д. № 124/2012 г. по описа на Окръжен съд – Шумен.

ОСЪЖДА „ Хепс Агро „ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С..., представлявано от Д.П.П. да заплати на Държавен фонд „ Земеделие „, със седалище е адрес на управление: гр. С.., бул ..., представляван от изпълнителния директор В.Г.Г. юрисконсултско възнаграждение в размер на 70.00 лева.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна, в едноседмичен срок от връчването му на въззивника „ Хепс Агро „ ЕООД.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4