Решение № 6372 от 12.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6372 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Петър Милев Въззивно гражданско дело № 20231100501210 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 6991 от 22.06.2022 г. по гр.д. № 64280/2021 г. на Софийски районен съд, 168 състав, е осъден Л. М. С., ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. ******* парк, ул. „*******, ап. 18 да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „******* на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл.

149 ЗЕ сумата 2855.92 лева - главница, представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за периода 01.09.2018 г. до 30.04.2020г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, абонатен № 293015 сумата 420.93 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2019 г. до 14.10.2021 г., сумата 36.67 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба - 11.11.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 483.22 лева разноски по делото.

С горепосоченият съдебен акт е отхвърлен искът на „Топлофикация“ ЕАД по чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за разликата над 2855.92 лева до пълния предявен размер от 3225.12 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2018 г. като погасен по давност и неоснователен, както и иска по чл. 86 ЗЗД за разликата над 420.93 лева до пълния предявен размер от 509.49 лева и за сумата 8.00 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 30.07.2017 г. до 10.07.2020 г. като неоснователен.

Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. № 149212/18.07.2022г., подадена от ответника Л. М. С., с която е обжалвал решението на районния съд в частта, с която е осъден да заплати на 1

„Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ сумата 2855.92 лева - главница, представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за периода 01.09.2018 г. до 30.04.2020г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, абонатен № 293015, сумата от 420.93 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2019 г. до 14.10.2021г., сумата от 36.67 лева главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба - 11.11.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 483.22 лева разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Въззивникът счита, че предявеният срещу него иск намира своето основание в чл.149, ал.1, т.6 от ЗЕ, а не в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. Изтъкнал е, че с откриването на индивидуална партида на името на трето лице, което не е собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот, се сключвал договор между това лице и топлопреносното дружество, като се е позова на постановките в ТР № 2/2017г. на ВКС. Според жалбоподателя, в случая от молба-декларация било видно, че е възникнало облигационно правоотношение между подалото я лице и „Топлофикация София“ ЕАД, независимо от притежанието на правото на собственост и правото на ползване. Неправилни бил изводите на съда в противния смисъл. Не било установено още и, че той е изпаднал в забава за заплащане на сумите за топлоенергия, тъй като нямало доказателства относно датата на публикуване на дължимите суми в сайта на дружеството. В тази насока допълва, че според общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД клиентът изпада в забава само при неизпълнение на задължението му за заплащане на топлоенергията в 30 дневен срок от публикуването на фактурата за потребено количество за топлинна енергия за целия отчетен период, от което следвало, че не се дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните фактура, а само по общите фактури. Недоказана била и претенцията за заплащане на суми за дялово разпределение и акцесорният иск за мораторна лихва. Моли решението в неговата обжалвана част да бъде отменено, а предявените искове – отхвърлени. Страната претендира разноски.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД и третото лицепомагач „Б.“ ООД не са подали отговор на въззивната жалба в срока по по чл.263 ал.1 ГПК.

Решението не е обжалвано в частта, с която са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД осъдителен иск по чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл.

149 ЗЕ за заплащане на топлинна енергия за разликата над 2855.92 лева до пълния предявен размер от 3225.12 лева и за периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2018 г., осъдителен иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва върху сумите за топлинна енергия за разликата над 420.93 лева до пълния предявен размер от 509.49 лева и за сумата 8.00 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 30.07.2017 г. до 10.07.2020 г., поради което не е предмет на проверка пред настоящата инстанция.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 85598/11.11.2021г. на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с която е предявил 2 срещу ответника Л. М. С. обективно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3779,49 лева, включваща сумата от 3225,12 лева - главница, представляваща обща стойност на незаплатена ТЕ за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******, абонатен № 293015, сумата 509,68 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената главница за периода от 15.09.2019г. – 14.10.2021г., сумата от 36,67 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. и сумата от 8,02 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода 31.10.2018 г. до 14.10.2021г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба - 11.11.2021 г. до окончателното изплащане на задълженията.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите от тях суми, в размера посочен в ежемесечно получаваните фактури в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от общите условия за продажба на ТЕ за битови нужди при смърт на клиент - физическо лице, наследниците или лицето придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока в срока по чл. 12. Т. 12 (30 -дневен срок) чрез подаване на заявление за промяна на партидата. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Сочи, че ежемесечното публикуването в интернет страницата на дружеството на данните за дължими суми за топлинна енергия се удостоверява чрез констативни протоколи, съставени в присъствието на нотариус. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните.

В срока по чл. 131 от ГПК „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор за исковата молба, като оспорва исковете като неоснователни. Заявил е, че не оспорва размера на претенциите за топлинна енергия и забава в плащането, но оспорва основанието им, както и размера на им в погасителна давност.

Допълнително е оспорил и основанието на исковете за дялово разпределение на енергията и за мораторна лихва върху сумите за дялово разпределение.

Ответникът се е позовавал на изтекла в негова полза тригодишна погасителна давност поради периодичния характер на плащанията, независимо от издаваните в по-късен момент общи фактури. Счита, че задълженията за периода 01.05.2018 г. до 30.11.2018 г. са погасени по давност. Заявява, че между него и ищцовото дружество не съществува облигационна връзка, по силата на която да му е доставяна топлинна енергия, респ. той да дължи 3 заплащането й. Оспорва да е вещен ползвател и потребител на топлинна енергия в имота. Счита, че липсата на представени от ищеца доказателства за принадлежността на правото на собственост, респ. на вещно право на ползване върху процесния имот, обуславя неоснователност на предявените искове. Позовава се на разпоредбата на чл. 62 ЗЗП, според която не дължи заплащане на доставена топлинна енергия, която не е поръчал. По отношение на претендираните от ищеца суми за такси за услугата „дялово разпределение“ заявява, че липсват доказателства за наличие на задължение да заплащат тази такса в полза на ищцовото дружество.

Третото лице - помагач на страната на ищеца „Б.“ ЕООД поддържа предявените искове, като е посочило, че дялово разпределение е направено по правилата на действащите нормативни актове.

По делото е приет договор за продажба на държавен жилищен имот от 01.04.1964г., с който Димитровския РНС е продал на М.П. С. апартамент № 18, с площ от 57,83 кв.м., на пети етаж, в блок № 60 в жилищен комплекс „******* парк“ на ул. „*******.

От удостоверение за наследници от 07.02.2022г. се установява, че М.П.

С. е починал, като е оставил наследници по закон Е.Л. М.а /съпруга/ и ответника Л. М. С. /син/. След смъртта си Е.Л. М.а е оставила като единствен наследник ответника Л. С..

Приобщена е по делото и декларация по чл.14 от ЗМДТ, подадена от ответника Л. М. С., с която същият е декларирал, че притежава апартамент № *******, находящ се в ж.к. „******* парк“, ул. „*******“, като е посочил, че собствеността върху имота е придобита по наследство.

По делото е приет протокол от ОС на ЕС от 22.08.2002г. и договор от 18.09.2002г., като от тях се установява, че ОС на ЕС на сграда в гр. София, ж.к. „*******, е избрало и възложило на „Б. България“ ООД да извършва дяловото разпределение на енергията в сградата.

Съгласно чл. 32 и чл. 33 от приетите по делото ОУ , одобрени от КЕВР на 27.06.2016г. сумите по месечните фактури и сумите по обобщените фактури по изравнителните сметки се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, но съгласно чл. 33, ал. 4 от ОУ обезщетение за забава на плащанията по месечните фактури се начислява след този срок, само ако дяловото разпределение се извършва при условията на чл. 73 от НТ и ежемесечно се определя реалното потребление. В случаите по чл. 32, ал.1 от ОУ, в които месечните фактури са по прогнозни суми и дяловото разпределение се извършва по реда на чл. 71 от НТ, то обезщетение за забава се начислява след изтичане на срока за плащане на фактурата по изравнителните сметки, тоест след 45 дни от края на периода, за който се отнасят.

За установяване размер на задължението за заплащане на цена на доставена топлинна енергия са представени съобщение към фактура № 0106601526, съгласно което дължимите суми за периода 01.05.2018г. – 30.04.2019г. възлизат на 1797,91 лева, както и обща фактура № 1006714741, в която е посочено, че за абонатен номер 293015 се дължи сумата от 1435,70 лева за периода 01.05.2019г. – 30.04.2020г. за отопление и за подгряване на вода. Прието е и извлечение от сметки на ищеца, сочещо задължение за имота в размер на 3792,22 лева.