Решение № 324 от 29.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Пловдив, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330206255 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. В. И., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 23-0432-001647/28.09.2023 г., издадено от А.Р.С. – ***, с което:

1) на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 3 000 (три хиляди) лева и административно наказание „лишаване от право“ да управлява МПС за 12 (дванадесет) месеца за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и

2) на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да е осъществил еднократно поднасяне на задната част на автомобила на прав участък от пътя, което да не се дължи на негов предварителен замисъл, а на мократа пътна настилка и на несъобразена скорост. Взема становище виновно извършване на нарушението да не се доказва по делото. Твърди още автомобилът, който е управлявал, да е прЕ.ал периодичен преглед за проверка на техническата си изправност към датата на деянието. В тази връзка поддържа констатираната от контролния орган неизправност да е възникнала по време на движението. Счита, че същата е незначителна неизправност.

Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание, 1 редовно призован, жалбоподателят не се явява, като се представлява от адв.

Д. Г., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в съпроводителното писмо на лист 2 от делото взема становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушенията от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от В. В. И., спрямо когото са наложени административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 24.10.2023 г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 02.11.2023 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Жалбоподателят В. В. И. бил правоспособен водач на МПС, като притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), издадено на *** г., валидно до *** г. и с налични 21 контролни точки.

На 07.09.2023 г. в 02:50 часа жалбоподателят И. управлявал собствения си лек автомобил „БМВ 318 ИС“ с рег. № ***, като се придвижвал по бул.

„Никола Вапцаров“ в гр. Пловдив в посока от запад към изток. Когато стигнал до кръстовището, образувано от пресичането на ул. „Стефан Стамболов“ с бул. „Никола Вапцаров“, жалбоподателят И. спрял поради подаден забранителен червен сигнал на светофара. Асфалтовата настилка в този участък на пътя била мокра. Жалбоподателят бил сам в автомобила си, но на близко разстояние зад него се движило друго МПС, управлявано от свид. Е. Е. К., която била в приятелски отношения с И.. Пътник в автомобила, управляван от свид. К., била свид. Л. Ц. Я.. Превозното средство, в което били двете свидетелки, също спряло на описания светофар поради подадения червен сигнал. Докато изчаквали разрешителния за прЕ.аване сигнал на светофара, свидетелките Я. и К. слушали музика и не наблюдавали подробно какво се случва навън.

Междувременно на същия участък от пътя свидетелите Р. Ш. Ш. и С. В.

В. – ***, изпълнявали служебните си задължения по контрол за спазването на правилата на движение. Двамата извършвали проверка на водач, поради което 2 се намирали извън служебния автомобил на МВР, когато чули силен шум.

Тогава те видели, че жалбоподателят И., който в това време все още изчаквал на светофара на кръстовището на бул. „Никола Вапцаров“ и ул. „Стефан Стамболов“, бил започнал да форсира двигателя на автомобила си чрез подаването на газ. Намерението му било при тръгването си да изведе превозното средство извън контрол с поднасяне на неговата задница. Когато прЕ.аването през кръстовището било разрешено от светлинния сигнал на светофара, жалбоподателят потеглил, като в резултат от форсирането на двигателя гумите на автомобила загубили сцепление с настилката на пътя, плъзнали се по платното за движение, а задната част на автомобила действително поднесла, като изминала разстояние от около 8-10 метра, криволичейки наляво-надясно. Свидетелите Ш. и В. възприели това поведение на жалбоподателя и веднага последвали автомобила му, като подали на И. сигнал за спиране. Докато се движили зад автомобила на жалбоподателя, полицейските служители забелязали, че стоп-светлините му не светели.

При извършената проверка, след като жалбоподателят спрял, той признал за поднасянето на автомобила и заявил, че съжалява. Относно неработещите стоп-светлини И. обяснил, че не знаел за тях. На място свид. Ш. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 747167 срещу жалбоподателя И., в негово присъствие и в присъствието на свид. В.. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка.

Срещу акта било подадено писмено възражение с вх. № 43200013569/13.09.2023 г. по описа на Първо РУ при ОДМВР – Пловдив, което било прието за неоснователно от административнонаказващия орган.

Въз основа на така съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Р. Ш. Ш. и С. В. В.. От тях се установяват най-напред мястото на извършване на деянието, както и самоличността на водача. И двамата свидетели посочват жалбоподателя И., който се явява в откритото съдебно заседание, като водач на автомобила и поясняват, че същият е бил сам в превозното средство. Установява се още, че деянието е извършено в тъмната част на денонощието и на кръстовището, образувано от пресичането на ул. „Стефан Стамболов“ и бул. „Никола Вапцаров“ в гр. Пловдив. На следващо място от показанията на двамата свидетели се разкрива конкретното поведение на водача, който първоначално е изчаквал на червен сигнал на светофара, но още тогава е форсирал двигателя на автомобила, а след подаването на разрешителен зелен сигнал е привел 3

МПС в движение, като задната част на автомобила е поднасяла, криволичейки наляво-надясно в продължение на около 8-10 метра. От показанията на свидетелите Ш. и В. съдът установява още, че по време на движение стопсветлините на управлявания от жалб. И. автомобил не са светили.

Показанията на свидетелите Ш. и В. се ползват изцяло с доверие от съда. И за двамата свидетели се установява да се очевидци, а обстоятелствата, които възпроизвеждат в показанията си, да са наблюдавали пряко и непосредствено, от близко разстояние. Показанията и на двамата свидетели са изключително подробни, като те не се ограничават само до схематично преповтаряне на констатациите по АУАН, а детайлно пресъздават пътната обстановка, разположението на автомобила на жалбоподателя върху платното за движение, включително посоката му на движение, както и съдържанието на разговора с водача при извършването на проверката. Тази обстоятелственост на разказа им доказва, че свидетелите има съхранен ясен спомен от случилото се и придава завишена доказателствена стойност на твърденията им. В показанията си свидетелите Ш. и В. пресъздават и обстоятелства, изгодни за жалбоподателя като например че пътната настилка е била мокра, а автомобилът му е бил прЕ.ал годишен технически преглед. В тази връзка съдът намира, че двамата свидетели демонстрират добросъвестност и обективност в показанията си, като не се доказват никакви обстоятелства, по които да се считат за предубедени или заинтересовани. Накрая, показанията на свидетелите Ш. и В. са и взаимно кореспондиращи си, като така служат за проверка едни на други, при която дейност не се разкриват никакви съществени противоречия. По тези съображения съдът ползва изцяло с доверие показанията на двамата разпитани като свидетели ***, които са участвали при извършването на проверката.

От показанията на свидетелките Л. Ц. Я. и Е. Е. К. се установява, че и двете са в приятелски отношения с жалбоподателя, както и че към момента на извършване на процесните деяния са се намирали в друг автомобил, движещ се непосредствено зад този на нарушителя. В тази връзка показанията на свидетелките Я. и К. също допринасят за разкриване на мястото на извършване на деянието, както и за самоличността на водача. И двете свидетелки заявяват още, че при тръгване гумите на автомобила на жалбоподателя са се завъртели и превозното средство е поднесло. Относно поведението на нарушителя, докато е изчаквал на кръстовището зеления сигнал на светофара, свидетелките Я. и К. твърдят, че не са забелязали нищо необичайно, а жалбоподателят е изчаквал нормално. По този начин възниква съществено противоречие между показанията на двамата *** от една страна и от друга показанията на свидетелките Я. и К.. Същевременно последните две свидетелки твърдят още, че докато са изчаквали на светофара, са слушали музика и не са обръщали внимание на автомобила на И. пред тях. При тези факти съдът дава вяра на показанията на свидетелите Ш. и В. за отстраняване на констатираното противоречие, доколкото другите две свидетелски сами признават, че не се наблюдавали пътната обстановка и поведението на 4 жалбоподателя и така показанията им не могат да се приемат за достатъчно надеждни или годни да оборят възприятията на двамата ***. Последните двама са били извън служебния си автомобил при извършване на деянието, поради което обективно са могли да възприемат форсирането на двигателя от страна на И.. Досежно твърденето на Я. и К., че поднасянето на автомобила е било леко съдът не го възприема с доверие, тъй като е оборено от показанията на свидетелите Ш. и В., които подробно описват поднасянето и криволиченето по платното за движение на МПС на жалбоподателя, включително и че изминатото по този начин разстояние е между 8 и 10 метра.

Съдът приема, че с тази част от показанията си свидетелките Я. и К. предвид близките си приятелски отношения с жалбоподателя се опитват да утвърдят негова защитна теза. Това обяснява и същественото противоречие между показанията на двете свидетелки в съдебно заседание и първоначалните им твърдения в снетите писмени обяснения по преписката. Накрая, с доверие се ползват показанията на двете свидетели в частта, в която изясняват, че пътната настилка е била мокра, тъй като в тази си част кореспондират с останалите събрани доказателства.

От справка за нарушител/водач за жалбоподателя В. В. И. се изяснява, че същият е правоспособен водач на МПС, има издадено СУМПС с № ***, валидно до *** г. и налични 21 контролни точки.

От Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.