Решение № 322 от 16.03.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 322 гр. Варна, 16.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20223100500179 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на „Ди Енд Ем Лимитед“ ООД, гр. Русе срещу Решение № 262836 от 19.11.2021г. постановено по гр.д. № 16442/2020г. по описа на ВРС, ХII-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по предявения от „Трафалгар“ ЕООД, ЕИК 131298688 срещу „Ди Енд Ем Лимитед“ ООД, ЕИК 103886168 иск е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на реална част от недвижим имот, находящ се в с. Ново Оряхово, общ. Долни чифлик, обл.

Варна, представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ на целия имот от 928 кв.м. и при граници на целия: ПИ *** и с площ на реалната част от 917 кв.м. и при граници на частта:

ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и останалата част от ПИ ***, която реална част е заключена между точки с лилав контур А-Б-В-Г на комбинирана скица № 6 към заключението на съдебнотехническата експертиза на л. 187 от делото, която приподписана от съда съставлява неразделна част от решението.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Изложени са доводи, че правилно съдът установил фактите по делото, а именно, че през 2004г. процесният имот, идентичен с имот – дворно място с площ от 945 кв.м., представляващо регулиран парцел V-73, е придобит от дружеството въззивник на основание договор за покупко продажба от праводателите И. и Н. М., като не се е разпореждал с имота след това.

Ищецът не е могъл да придобие от друго лице – несобственик по силата на сделката от 2006г., поради което представеният НА не го легитимира като собственик. Правилно е 1 установен факта, че закупените от ищеца три земеделски земи през 2006г. с обща площ от 16611 кв.м. с последващи промени в КВС са обединени в имот с ид. ***, в който впоследствие са образувани четири нови имота с ид. ***. От комбинирана скица № 3 към заключението е установено, че имот V-73 /930 кв.м./ в кв. 19 по РП от 1958г. попада в УПИ 013104, който от своя страна попада в обединен имот ***. Установено е, че е налице припокриване между имоти *** и *** с площ от 920 кв.м., а 8 кв.м. попадат в улична регулация. Между оградения на място терен с площ от 3899 кв.м. и УПИ 013104 с площ от 2984 кв.м. е налице частична идентичност за част от 2503 кв.м., с която те се застъпват, като две части с обща площ от 481 кв.м. на същия УПИ 013104 откъм северозапад и североизток остават извън оградения терен. Предназначението на 3008 кв.м. земеделска земя собственост на ищеца е променена на жилищна с Решение от 13-14.08.2008г. на Комисия по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ към МЗХ. От друга страна, за да породи ефект придобивната давност е необходимо намерението за своене да е демонстрирано по отношение на действителния собственик, както и да е налице позоваване на придобиването. Собственикът на търговското дружество въззивник и негов управител, както и съпругата му, са граждани на Великобритания и пребивават на територията на собствената си държава. Същите не са могли да узнаят, че дружеството ищец е придобило земеделска земя, като при преобразуване на същата в жилищна, са образувани ПИ, които засягат неговата собственост. Освен това придобития от въззивното дружество имот е в урбанизирана територия и не е могъл да узнае, че земеделска земя ще се нанесе върху неговия урбанизиран имот, както и че някой ще предяви претенции към собствеността му. Продажба на дружеството е реализирана на 29.08.2017г. и от този момент собственикът на дружеството Н.И.Х. също не е могла да узнае за намерението за своене на „Трафалгар“ ООД. През 2018г. въззивникът е инициирал процедура по изменение КККР, постановена със Заповед № 18-4110/12.05.2020г. на Изп.

Директор на СГКК Варна. Ето защо действията по ограждане на територия от 3899 кв.м., в която попада и спорният имот през 2008г. не могат да се приемат за открито, явно, несмущавано и продължило 10-годишно владение на процесния имот. По никакъв начин добросъвестният собственик на имота не е могъл да узнае, че по отношение на него са предприети действия по окрупняване на територията, с намерение за своене. След 2008г. не е доказано владение. Отправил искане в тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното такова да се отмени и вместо него се постанови друго, с което искът за собственост да се отхвърли с извод за неоснователност.

В отговор на жалбата „Трафалгар“ ЕООД оспорва доводите в нея и обосновава правилност и законосъобразност на решението в обжалваната част. Поддържа, че ирелевантно значение има чии граждани са собствениците на дружеството въззивник, доколкото същото е българско дружество. Последното не е положило никакви грижи за закупения имот от 2004г. и налице е била една „изоставена собственост“. При изкупуване на дяловете на дружеството, за да придобие имота през 2017г. Н. Х. не е посетила имота на място, а ако го е посетила е установила, че същия е ограден и достъпът до него – ограничен, но от 2017г. не е предприела никакви правни и фактически действия, за да влезе във владение на имота. Плащането на данъци, както и декларирането на имота не са действия, 2 които демонстрират грижа на собственика, не се включват в обективните действия на владението и не изразяват своене. Напротив, въззиваемото дружество е извършило редица правни и фактически действия, които несъмнено демонстрират намерение за своене. Същото не само, че не е могло да знае, че придобива земята от несобственик, но е получило потвърждение на собствеността си с конклудентни действия от държавната и общинска администрация – проведени са редица административни процедури и са платени такси към община и държава за промяна статута на земята. Установено е по делото, че имотът на въззивното дружество е съществувал в строителните граници на населеното място до 1992г.

Към момента на придобиването му от ищеца през 2004г., имотът не е бил в строителните граници на селото, а е бил в землището на селото. „Трафалгар“ ЕООД е закупило процесната реална част като част от нива през 2006г. След обединяването на трите закупени от него ниви, новообразуваният имот става с площ от 16.611 дка и номер 013103. В периода 2006-2008г. ищецът предприел необходимите правни и фактически действия за изработване и одобряване на ПУП-ПРЗ и от обединения имот са образувани 4 броя УПИ: 013104;

013105; 013106 и 013107. Със Заповед № 288/01.02.2008г. на кмета на община Долни чифлик е одобрен ПУП-ПРЗ за четирите УПИ. Издаден е Акт от Комисия на общинската администрация, че законовите срокове са изтекли, няма подадени възражения и заповедта е влязла в сила. Процесният имот – ид. 106 е реална част от имот с ид. 104, който е идентичен с УПИ 013104, предмет на ПУП-ПРЗ, одобрен с тази заповед. Имотът е ограден от ищеца през 2008г. и материализираната на място граница не е местена. Спорната земя е считана от ищеца за негова собственост, била е платена цена за нея, всички заявени административни процедури са били одобрени от компетентните органи. Явното и несмущавано владение на имота датира от 2006г. Всички възражения, че владението не е могло да бъде демонстрирано спрямо собствениците на дружество, които трайно живеят извън България са неоснователни. Отправил искане поради това за потвърждаване на решението.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността на обжалваното решение в пределите на въззивното производство, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от „Трафалгар“ ЕООД, ЕИК 131298688 срещу „ДИ ЕНД ЕМ ЛИМИТЕД“ ЕООД, ЕИК 103886168 положителен установителен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на реална част от недвижим имот, находящ се в с. Ново Оряхово, общ. Долни чифлик, обл. Варна, представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ на целия имот от 928 кв.м. и при граници на целия: ПИ *** и с площ на реалната част от 917 кв.м. и при граници на частта: ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и останалата част от ПИ ***, идентична с част от собствения на ищеца имот с ид. *** и от УПИ 013104, щрихована и заключена между букви АБВГ на скицата на л. 113 от делото.

3

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са следните: с договорите по НА № 43/08.03.2006г. и № 116/08.06.2006г. ищецът купил три ниви, находящи се в землището на с. Ново Оряхово, общ. Долни Чифлик, обл. Варна, в м. „Кирова сая“, а именно: № 013003 с площ от 9.241 дка; № 190074 с площ от 4.335 дка и № 190070 с площ от 3.035 дка. След обединяване на така закупените ниви, новообразуваният имот с № 013103 се формирал с площ 16.611 дка, съгласно скица № 00850/07.06.2007г. След предприети действия за изработване и одобряване на ПУП-ПРЗ от имот № 013103 са образувани 4 броя УПИ, както следва: 013104 с площ 2984 кв.м.; 013105 с площ 4956 кв.м.; 013106 с площ от 3657 кв.м. и 013107 с площ от 4940 кв.м. Със влязла в сила Заповед № 288/01.02.2008г. на Кмета на Община Долни Чифлик е одобрен ПУП-ПРЗ за четирите УПИ. От 01.02.2008г. дружеството ищец предприело необходимите действия по трасиране и ограждане на имота с телена ограда, като мястото е заградено от февруари 2008г. без да е местена оградата.

Фактическата власт се упражнява от момента на закупуване на имота – 08.03.2006г., повече от 12 години, като плаща данък за същия, оградило е мястото и манифестира своене на имота. Владението е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи вещта като своя, като никой не е оспорил правата му. През 2015г. при влизане в сила на КК на с. ново Оряхово, одобрена със Заповед № РД-18-33/15.05.2015г. имотът на дружеството УПИ 013104, с площ от 2984 кв.м. е отразен в КК като имот с ид. ***, с площ от 2506 кв.м. През 2018г. по повод искане на ответното дружество за промяна в КККР към АК, управителят на дружеството ищец узнал, че за част от собствения му имот, отразен в КК като имот с ид. ***, с площ от 2506 кв.м., претенции има ответното дружество.

Последното е закупило дворно място с площ от 945 кв.м. с ид. *** в с. Ново Оряхово, идентичен с УПИ V-73, кв. 19 по плана на селото. На 15.06.2018г. е издадена Заповед № 184913 на Началника на СГКК-Варна, с която е постановен отказ за нанасяне на имота на ответника на основание, че промяната в РП със Заповед № 41/03.02.1992г. на Кмета на община Долни Чифлик по отношение на имота на ответника не е нанесено в одобрената кадастрална основа на КП и не е нанесена в КВС. Имотите на страните се застъпват. На основание Заповед № 18-4110/12.05.2020г. в КК е нанесено изменение, засягащо имота на ищеца, като върху спорната част от 917 кв.м. от собствения на ищеца имот е нанесен имота на ответното дружество с ид. ***. На това основание ответното дружество е нанесено и като собственик на спорната част. С това ответникът оспорва правото на собственост на ищеца, което от своя страна обосновава правния му интерес от предявения иск. Отправил в тази връзка искане за положително произнасяне по делото и признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на спорната реална част на основание сделка, евентуално на оригинерно основание.

В отговор на исковата молба „ДИ ЕНД ЕМ ЛИМИТЕД“ ООД оспорило иска с доводи, че повод за възникналия спор е допусната ЯФГ от СГКК, гр. Варна, изразяваща се в изменение на КККР на с. Ново Оряхово, свързано с промяна на вписани данни за собственост и най-вече, че върху съществуващия имот на ответното дружество е нанесен имот, собственост на ищеца, придобит като земеделска земя, въз основа на карта на възстановени земеделски земи. Дружеството е собственик на имот с ид. *** по КК на 4 селото, одобрена със Заповед № РД-20/73/08.09.2004г., идентичен с УПИ V-73, кв. 19. Със Заповед № 41/03.02.1992г. на Кмета на Община Долни Чифлик е одобрено изменение на регулацията на кв. 19, като се образува парцел V-73 и регулационната линия между имоти пл. №№ 73 и 74 минава по съществуващите на място имотни граници, като промяната е отразена в скица № 84 от 21.01.1992г. Включването на частта от имот пл. № 73, която е попадала извън границите на урбанизираната територия в регулация е станало по искане на И. Х. П., собственик на имота към него момент. С договора по НА № 156/14.04.1997г. И. П. продала имота на И. Д. М., а последната продала имота на ответника с договора по НА № 178/13.09.2004г. За времето от 2004г., когато имотът е нанесен в КК до съставяне на нова КК през 2015г., не са извършвани промени в КККР и са провеждани административни процедури, засягащи поземления имот. Имотът е владян на правно основание от посечените лица, като към това владение се е присъединило и владението на М. П., закупила имота през 2004г. чрез регистрирано в страната дружество „Ди Енд Ем Лимитед“ ЕООД и още към този момент имотът бил ограден от праводателите му. Владението на имота не е смущавано и оспорвано. Нанасянето в КК на друг имот върху съществуващ и обозначен вече имот не е създало права на ищеца, доколкото отразяването в КК няма правопораждащ ефект. Оспорил твърдението за упражнявано от ищеца владение и отправил искане за отхвърляне на иска за собственост с извод за неоснователност.