Решение № 18921 от 17.11.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 48994/2022
- Вид
- Решение № 18921
- Подписан
- 17.11.2023
- Състав
- КАМЕЛИЯ ПЛАМЕНОВА СТОЙКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
- чл.111, буква "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 285, пр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 18921 гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110148994 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 285, предл. 2-ро от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от „АВУС Италия“ ЕООД срещу „ЗАД ОЗК Застраховане“ АД за заплащане на сумата от 20 394, 83 лева - разноски, направени от ищеца в изпълнение на възложената му работа по неформален договор за поръчка, сключен с конклудентни действия въз основа на отправено предложение от ответника, обективирано във възлагателно писмо от 30.07.2008г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 29.04.2015г. до окончателното плащане на вземането, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4 087,13 лева, представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за периода от 12.11.2011г. до 28.04.2015г.
Ищецът твърди съобразно исковата молба и уточненията към нея, че е „АВУС Италия“ ЕООД и „АВУС България – регулиране на щети“ ЕООД са част от групата „АВУС“ и имат един и същи собственик. Сочи, че дейността и на двете дружества се изразява в съдействие за регулиране на причинени щети в полза на застрахователни дружества, оказване на помощ и представителство на физически и юридически лица, претърпели щети и др. Излага, че във връзка с предявена в Република Италия срещу ответното дружество претенция за заплащане на обезщетение по застраховка „Отговорност на превозвача“ по полица № ....../08.04.2004 г, на 30.07.2008 г. ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е потърсило посредничеството на „АВУС България – регулиране на щети“ ЕООД, за да установи контакт с ищцовото дружество.
Потърсено било съдействието на „АВУС България – регулиране на щети“ ЕООД, защото 1 към този момент това дружество имало договорни отношения с ответника по договор от 30.07.2007г., поради което ищецът се консултирал с него преди да поеме ангажимента.
Желанието на застрахователя било да възложи на ищеца да го представлява при уреждане на конкретния казус, като „АВУС Италия“ ЕООД да организира предоставянето на адвокатска услуга в полза на ответника, в това число да намери, ангажира и да заплати на адвокат, който да осъществи процесуално представителство и защита на ответното дружество по образуваното в Италия съдебно производство. Ищецът приел възложената работа и извършил същата, включително заплатил дължимото възнаграждение на упълномощения адвокат. Твърди се още, че „АВУС България – регулиране на щети“ ЕООД е било упълномощено от ищцовото дружество да го представлява в отношенията му със застрахователя, включително по уреждане на отношенията за възстановяване на заплатените разноски по свършената работа. Сочи, че за извършената работа, изразяваща се във водене на съдебния процес и процесуално представителство по него, на 08.10.2010 г. в полза на адв.
Ф П. е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 10 504,88 евро, за което последният е издал фактура № 211/26.07.2010 г., като плащането е сторено от името и за сметка на ответника. Твърди, че на ответника са предоставени всички документи, удостоверяващи извършването на работата и заплатените разходи за това, поради което с писмо с изх. № 783/22.10.2012 г. „Авус България – Регулиране на щети“ ЕООД, в качеството си на упълномощен представител на „Авус Италия“ ЕООД, го е поканил да възстанови платеното възнаграждение в размер на сумата от 10 427,71 евро, след приспадане на банковите такси и комисионни, но в предоставения срок – 11.12.2012 г. той не е направил това, поради което претендира левовата ѝ равностойност. Претендира и разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е оспорил предявените искове по възражения, че ищецът не бил страна по сключения от ответника на 30.07.2007г. договор. Изпълнител по този договор бил „АВУС България – Регулиране щети“ ЕООД. Наведени са доводи, че страните не били обвързани от договорно правоотношение с твърдяното в исковата молба съдържание на правата и задълженията. Твърди, че ангажираният за съдебното дело в Италия адвокат бил упълномощен лично от изпълнителния директор на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД. Оспорва твърдението, че процесната сума е била заплатена от ищеца, а и разноските по договора се възстановявали само след предварителното им одобрение от ответника, каквото в случая не било дадено от ответника. Издадените от адвоката фактури не сочели ответното дружество като задължено лице. Навежда възражения, че размерът на претендирана сума била прекомерно завишена, както и че задължението било погасено по давност. Оспорва представените доказателства. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.
В ход по същество ищецът, чрез процесуалния си представител, моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.
В съдебната си реч представителят на ответника моли предявените искове да се отхвърлят и претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна 2 следното:
Исковата молба е поставена за разглеждане от първоинстанционния съд за втори път.
Първоначално по нея е било образувано гр.д. № 23509/2015г. по описа на СРС, 79 състав, което дело е приключило с решение № 39852/31.07.2018г., с което предявените искове са били отхвърлени поради липса на доказана облигационна връзка между страните.
Решението е обжалвано в цялост пред СГС, по повод на което е било образувано в.гр.д. № 15005/2018г., който с решение № 6989/16.10.2019г. е отменил атакувания пред него съдебен акт и е отхвърлил исковете, но на друго основание – поради тяхната недоказаност.
Решението на въззивния съд е атакувано пред ВКС, по повод на което е образувано гр.д. № 352/2020г., по което с решение № 60032/28.06.2021г. е отменено решението на въззивния съд и делото е върнато за ново разглеждане поради нередовност на исковата молба, респ. на относимите по делото факти, от които произтича спорното право. При новото разглеждане на делото от въззивния съд е било образувано в.гр.д. № 8468/2021г. по описа на СГС, приключило с решение № 1422/14.06.2022г., с което е обезсилено решение № 39852/31.07.2018г. по гр.д. № 23509/2015 г по описа на СРС, 79 състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, по който повод е образувано настоящото гр.д. № 48994/2022г. по описа на СРС, 55 състав. В хода на производството пред СГС при второто разглеждане на делото в изпълнение на дадените от ВКС указания исковата молба е била оставена двукратно без движение за уточнение на обстоятелствата, от които произтича спорното право. След изпълнение на указанията и с акта си по същество, въззивната инстанция е отправила указания към районния съд при новото разглеждане на делото по отношение на правната квалификация на иска.
Представен е договор от 30.07.2007г. /л.15-17 на чужд език и в превод на български език /, от който се установява, че „Общинска застрахователна компания“ АД (понастоящем ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД) е възложила на „АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД извършване на действия по уреждане на претенции за обезщетяване на вреди, причинени от или на застраховани при възложителя лица, но след получаване на уведомление от възложителя за предявена срещу него претенция по застраховка „Зелена карта“ и/или „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и/или „Гранична застраховка“.
Прието е писмо от 30.7.2008г. /л.18/ без подпис с посочен автор – юрисконсулт на ответника – К. Д., което няма адресат, но от поставения върху него печат е видно, че е постъпило при „АВУС България“, с което са изпратени документи по щета №...
„Отговорност на превозвача“.
С пълномощно с нотариална заверка на подписа от 13.08.2008г. /л.22/ изпълнителния директор на „Общинска застрахователна компания“ АД (понастоящем ЗАД „ОЗКЗастраховане“ АД) е упълномощил адвокат Ф. П. да представлява и защитава дружеството по гр.д. № 8698/2006г. по описа на Съда в Бреша, заведено от фирма „Сеа Инсурънс Къмпани“ ООД срещу „Е.“ ЕТ – Б Е., по което от страна на „Сеа Инсурънс Къмпани“ ООД е призована „Общинска застрахователна компания“ АД. По повод на това производство по делото се съдържат следните документи /на чужд език и в превод на български/ – 3 абонаментна застрахователна полица № ..., сключена между „Общинска застрахователна компания“ АД и ЕТ „Е. – Б. Е.“, искова молба за привличане под отговорност на трета страна /л.66-67/, призовка и решение на съда в Бреша, от които се установява, че срещу „Общинска застрахователна компания“ АД (понастоящем ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД) е заведена претенция в този съд от ЕТ „Е. – Б. Е.“ за обезщетение по повод на ПТП, случило се на 17.01.2005г., по повод на която е образувано дело № 8698/2006г., приключило с отхвърляне на претенцията спрямо третата страна - „Общинска застрахователна компания“ АД (понастоящем ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД), като на последната са присъдени разноски от 8600.00 евро.
За известяване движението и приключване на производството по делото е налична кореспонденция, водена от една страна между ищеца и „АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД, а от друга – от „АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД и ответника.
От кореспонденцията, водена между „АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД и ответника се установява, че първият само е предавал информацията, предоставена му от ищеца. С писмо от 02.03.2010г. /л.30/ „АВУС България – Регулиране щети“ ЕООД е посочил на ответника, че от тях е било поискано съдействие относно заведено дело в Италия от г-жа К. Д. – ангажирането чрез АВУС Италия на доверен адвокат, който в качеството си на пълномощник на ответника да присъства на заседание на 25.09.2008г., както и че след допълнителна информация от офиса им в Италия ще уведомят ответника допълнително.
Установява се още /писмо л.32 и л. 31/, че ответникът е бил уведомен за постановеното решение от ищеца „АВУС Италия“ ЕООД.
С писмо от 29.04.2013г., от 30.04.2013г. и от 24.07.2013г. /л.42, л.44 и л.46/ „АВУС България – Регулиране щети“ ЕООД е посочил, че случаят е възложен на АВУС от ОЗК на 30.07.2008г. и колегите и адвокатите им от Италия са платили на адвокат 10427,71 евро и са издали фактура, като следва същата да се възстанови на „АВУС Италия“.
Налична е покана за плащане /л.33/ от 22.10.2012г., отправена от „АВУС България – Регулиране на щети“ ЕООД до ответника, с която е поканен да плати на ищеца „АВУС Италия“ ЕООД сумата от 10427.71 лева, представляваща разноски и адвокатски хонорар относно ПТП на 17.01.2005г. в Италия, към която покана са приложени две фактури – с № 211/2010 и № 09/2014г. Предоставен е срок за плащане до 11.11.2012г. Представените фактури /л.54 и 55/ са издадени от адв. Франческо Пинтучи и са на вниманието на „АВУС Италия“ ООД за стойност от 10504.89 евро и 506.40 евро, като сумата от 10504.89 евро е била платена на адвоката от „АВУС Италия“ ЕООД.
За установяване на обстоятелството какви са били договорките между страните по делото е допуснат до разпит един свидетел - Ч. М. Я.–Б. Свидетелят е управител на АВУС България, което дружеството се занимавало с представителство при уреждане на застрахователни случаи в страната и чужбина. Дружеството било част АВУС групата, която имала много такива дружества в цяла Европа. Дейността на АВУС Италия била подобна на дейността на АВУС България - те също представлявали чуждестранна застрахователна компания, както ОЗК, при уреждане на различни застрахователни случаи, произтичащи от 4 сключени застрахователни договори. Свидетелят знае за сключен договор от 30.07.2008г., защото тази преписка му била предоставена. Знае, че ОЗК е бил застраховател по отговорност на превозвача на съответното българско транспортно дружество, което било призовано като ищец в съда в Италия, в гр. Бреша, където имало заведено дело и ОЗК било призовано като трета страна помагач. Затова ОЗК се обърнали към АВУС България и помолили чрез АВУС Италия да бъде призован някакъв процесуален представител пред съда, да бъде оторизиран техен италиански адвокат, който да се яви от името на ОЗК и да поеме тяхното процесуално представителство. Нямало преговори, предоставена била цялата документация от съда на АВУС България, с конкретно фиксирани задачи и поръчката, която да изпълнят от името на ОЗК, входирано било и е описано точно от К. Д. каква била задачата в случая. Те поели защитата и още същия ден била пусната поръчка към офиса им в Италия.