Определение № 748 от 08.12.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 748 гр. Шумен, 08.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Т. Енч. Димитрова

Т. Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Т. Енч. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20233600500468 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.413, ал.2 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община, район Люлин, бул.“.....“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Ю.Ю., чрез юрисконсулт И.Н.Н. срещу разпореждане № 1267/08.08.2023 г. поправено с определение №656/16.10.2023г. по ч.гр.д. № 20233620100739 на РС – Нови пазар, с което изцяло е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т. В.

И. с ЕГН ********** от гр. Нови пазар, ул. ...... №48, вх. 3, ет. 5, ап. 58 за сумите: 976.90 – главница, представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит № 2353096; 197,25 лева – възнаградителна лихва за периода от 10.04.2021г. до 10.03.2022г. във връзка с договор за потребителски кредит № 2353096;

211,19 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от 11.04.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението в съда, до окончателното изплащане на задължението. Жалбоподателят счита постановения съдебен акт за неправилен и незаконосъобразен. Излага, че в едностранното заповедно производство, в което съдът не събира доказателства, не е възможно да бъде определен точния размер на ГПР по договора, поради което извода на съда, че видимо била налице предпоставката на чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 10, ал. 2, т. 10 от ЗПК за недействителност на целия договор за потребителски кредит е необоснован. В заявлението били изложени всички фактически обстоятелства, които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на претендираните вземания за главница и договорна лихва в посочения размер и за посочения период. Съгл. разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът можел да откаже издаване на заповед за изпълнение, само когато искането се основавало на неравноправна клауза в договор, сключена с потребител или е 1 налице обоснована вероятност за това, като от текста на закона ставало ясно, че проверката можела да се извършва само по тези клаузи от договора на които се основавало искането. В заявлението не било претендирано възнаграждение за поръчителство, което е послужило като основание на заповедния съд да отхвърли изцяло заявлението и същия е излязъл извън правомощията си, като е коментирал клаузи, на които искането за издаване на заповед не се основавало. Също така счита, че съда неправилно не е приложил разпоредбата на чл. 23 от ЗПК в производството по издаване на заповед за изпълнение, поради което моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да се произнесе по съществото на въпроса.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:

Ч.гр.д. № 20233620100739 на РС – Нови пазар е образувано по депозирано от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: гр.

София, Столична община, район Люлин, бул.“.....“ №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителния директор Ю.Ю., чрез юрисконсулт Ц.П., заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т. В. И. за заплащане на следните суми: 1) 976.90лв. - главница, платена на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с договор за потребителски кредит № 2353096/22.02.2021г.; 2) 197.25лв. - възнаградителна лихва за периода 10.04.2021г. до 10.03.2022г. - във връзка с договор за потребителски кредит № 2353096/22.02.2022г.; 3) 211.19лв. - обезщетение за забава, начислено за периода от 11.04.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението, както и разноски в размер на: 27.71лв. - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00лв.. В заявлението се сочи, че претендираното вземане представлява задължение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК:...... по силата на Приложение № 1/13.04.2022г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.02.2022г.. Посочено е, че вземането произтича от задължение по договор за потребителски кредит № 2353096/22.02.2021г. сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника Т. В. И. с ЕГН **********, като договорът е обезпечен със сключен договор за предоставяне на поръчителство между кредитополучателя и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, като поръчител. На същата дата бил сключен и договор за поръчителство между „Кредисимо“ ЕАД и „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, по силата на който поръчителят се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по сключения договор за потребителски кредит. Предвид неизпълнение на задълженията по договора за кредит от страна на длъжника, същите били изплатени от солидарно отговорния длъжник дружеството поръчител „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД.

С разпореждане № 1186/27.07.2023г., с оглед преценката за активната легитимация на заявителя, както и за обема на прехвърлените вземания, заявлението е оставено без 2 движение и на заявителя е даден тридневен срок в който да представи договора за потребителски кредит № 2353096 от 22.02.2021г., договора за цесия и цитираното приложение, както и доказателства „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да е встъпило в правата на удовлетворения кредитор „Кредисимо“ ЕАД и за обема на прехвърлените вземания, както и основанието за претендираното обезщетение, като го е предупредил, че при неизпълнение на указанията, съдът ще постанови разпореждане за отхвърляне на заявлението. В дадения срок заявителят е представил изискания договор за потребителски кредит и е посочил, че за редовността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК не е необходимо заявителя да посочва какъв е размерът на отпуснатия кредит, кога сумата е усвоена, кога е падежа, как се определя лихвения процент на договорната лихва и т.н. тъй като всички тези обстоятелства следвало да бъдат обсъждани при евентуален исков процес по чл. 422 от ГПК, а за лихвата за забава е посочил, че същата е начислена съгласно глава Х – „Забава. Предсрочна изискуемост“, чл. 2 от ОУ към договора за кредит.

С разпореждане № 1267/08.08.2023 г. по ч.гр.д. № 20233620100739 на РС – Нови пазар, съдът е отхвърлил изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Т. В. И.. За да отхвърли заявлението съдът е приел, че основанието за подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, от заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД се основава на Договор за предоставяне на поръчителство от 22.02.2021г. сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД (поръчител) и Т. В. И. (потребител) по силата на който, поръчителят се е задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“, по силата на който да отговаря солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, съгласно Договора за потребителски кредит сключен между „Кредисимо„ ЕАД /кредитодател/ и Т. В. И. /кредитополучател/, в т.ч. задължение за връщане на сумата по кредита в размер на 1 071.88 лева (включваща 1 000 лева главница и 71.88 лева застраховка), възнаградителна лихва, лихва за забава и разноски. Съгласно чл. 8 от този договор, потребителя дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на задълженията на потребителя по договора за кредит, в размер и при условията определени в Приложение № 1, а именно: 13 вноски в размер на по 64.53 лева месечно, при месечна вноска по договора за кредит в размер на 102.95 лева, като така общия размер на уговорената анюитентна вноска е 167.48 лева. Приел е, че така уговореното възнаграждение за поръчителя, в общ размер на 838.89 лева, не е включено в общото възнаграждение, дължимо от кредитополучателя по договора за потребителски кредит и кредиторът е заобиколил изискванията на закона – чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като добавянето на посочената в този акцесорен договор сума към сумата на ГПР води до увеличение над максимално допустимия му размер. Посочил е, че цялостния анализ на договора за кредит сочи, че неговото сключване и получаването на сума по кредита е било обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя. Договора за кредит е бил обвързан с предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя, като при непредставяне на обезпечение в срок, заявлението за кандидатстване за кредит не би било одобрено - осигуряването на поръчителство от определено свързано с кредитора трето 3 лице е било необходима предпоставка за предоставяне на потребителския кредит. Затова е преценил, че клаузата на чл. 4 от договора за кредит, която обуславя и сключването на договора за предоставяне на поръчителство с избраното от кредитора ЮЛ е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗПП, защото не сочела на доброволност при избора на обезпечение. Съобразил е, че според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни и според чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. транспонирана с чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП, неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Затова е направил извод, че съставените предварително документи в конкретния случай, без възможност потребителят да влияе на съдържанието им, са неравноправни - потребителят всъщност нямал избор при голямото различие в сроковете за разглеждане на обезпечени и необезпечени кредити. Поради всичко това е стигнал до извода, че и договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен по смисъла на чл. 26, ал.1 от ЗЗД - сключен в нарушение на закона и основан на недействителен договор за потребителски кредит. Посочил е, че поръчителят по този нищожен договор не дължи изпълнение или, ако вече е платил на кредитора по основния договор за кредит, то същия губел правата, които му давали разпоредбите на чл. 4 и чл. 8 от договора за предоставяне на поръчителството, в т.ч и не пораждали задължение за потребителя по чл. 6, ал.1 и ал.2 от договора за заплащане на всички платени от поръчителя задължения по договора за кредит, заедно със законната лихва от датата на плащането на поръчителя и направените от него разноски, както и на възнаграждението по чл. 8, в размер посочен от Приложение №1 към договора, което било в размер на 64,53 лева на месец, а за 13 месечни вноски е 838,89 лева. Предвид приетата нищожност на договора за предоставяне на поръчителство, е посочил, че поръчителят не може да прехвърли права, каквито няма на заявителя „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, което правело заявлението подадено от ненадлежна страна, основано на нищожен договор за поръчителство, и единствената възможност за търсене на реално изпълнение на задълженията по договора за кредит можело да се претендира от самия кредитор „Кредисимо“ АД, само по отношение на чистата стойност на кредита на осн. чл. 23 от ЗПК, но не и за лихва и други разходи.

При така установените факти, настоящата съдебна инстанция достига до следните изводи от правна страна:

Заповедният съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за изпълнение със закона и добрите нрави, а по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, искането не може да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или при наличие на обоснована вероятност за това, за което съда следи служебно. При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат субективните права, предмет на заявлението, със закона и добрите нрави, изследва и въпроса за наличие на неравноправни клаузи. Сключеният договор между „Кредисимо“ АД и длъжника Т. В. И. представлява договор за потребителски кредит, по 4 аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, поради което, в случая намират приложение разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 24 от ЗПК за договора за потребителски кредит се прилагат чл.143-148 от ЗЗП. Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в ал. 2 на същата разпоредба, изчерпателно са изброени различни хипотези на неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е и настоящия.