Решение № 510 от 18.11.2020, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 2094/2020
- Вид
- Решение № 510
- Подписан
- 18.11.2020
- В сила
- 12.12.2020
- Състав
- Калин Трифонов Тодоров
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл.140а · Закон за енергетиката
- чл.143, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 143, ал. 5 · Закон за енергетиката
- чл. 145, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 6 · Закон за енергетиката
- чл.149 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 23, т. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 61, ал.1 · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
Номер 510
18.11.2020 г.
Град В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – В.
V граждански състав
На 11.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:
Секретар:
К.Т.К.
М.Т.Б. като разгледа докладваното от К.Т.К. Гражданско дело № 20201420102094 по описа за 2020 година
Производството е по обективно кумулативно съединени положителни установителни искови претенции по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 ЗЕ и с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за съществуване на вземане по договор за продажба на топлинна енергия (ТЕ) на потребител (купувач).
В исковата молба ищецът „Топлофикация - В.” ЕАД, гр. В., твърди, че за периода от 30.11.2016 г. до 30.06.2019 г. ответницата М. Б. М. от гр. В. му дължи сумата 378, 35 лв., представляваща 4/6 идеални части от незаплатени суми за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградна инсталация в жилище с адрес: гр. ***. Поддържа, че със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е поискал от Районен съд - гр. В. издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М. Б.
М . за посочената сума, като в хода на производството по ч.гр.д. № 1378/2020г. по описа на РС В. длъжницата е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Сочи, че въпреки многократно отправяните от него до ответницата покани за доброволно уреждане на взаимоотношенията им, същото не е сторено до подаване на исковата молба, което му дава основание да предяви претенциите си по съдебен път. Моли съда, след като установи изложеното, да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата М. Б. М. му дължи сумата 378, 35 лв., 1 представляваща 4/6 идеални части от стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия в жилище с адрес: гр. ***, за периода от 30.11.2016 г. до 30.06.2019 г. вкл., сумата 87, 25 лв., представляваща 4/6 идеални части от размера на обезщетението за забавено плащане, съгласно чл. 86, ап. 1 ЗЗД, считано от падежа на всяко отделно месечно задължение до датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение за периода 31.12.2016 г. - 16.06.2020 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението до окончателното й изплащане. Моли също съда, да му присъди разноските, направени в заповедното производство и в настоящото исково производство, включително и юрисконсулско възнаграждение в размер 100,00 лв.
Ответницата М. Б. М. от гр. В., в писмения отговор по делото (наименуван възражение) в срока по чл.131 от ГПК, твърди, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, тъй като не се възползва от услугите на „Топлофикация - В.” ЕАД, гр. В. и няма договор с дружеството. Поддържа, че се отоплява на дърва и не може да плаща за чужди нужди.
Съдът, като прецени събраните по делото и по ч.гр.д. № 1378/2020г. на ВРС писмени доказателства и заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-техническа експертиза, намери за установено от фактическа страна, следното:
По делото не е спорно, че ищцовото дружество "Топлофикация-В." ЕАД е топлопреносно предприятие и в това си качество доставя топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване на потребителите на територията на гр. В. при публично известни Общи условия.
От представеният по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 от ЗТХС, рег. № 872 от 21.07.1980г. (л.40 по делото) и протокол от 04.12.1990г. на Комисията по преименуването на булеварди, улици, площади и др. обекти в гр.В., се установи, че на 21.07.1980г. С.Г.М. и М. Б. М. са придобили чрез покупка от СД "Изграждане на населените места" правото на собственост върху апартамент № ***, находящ се на адрес гр. В., ж.к. “Лютибродски” (сега ж.к. “Дъбника”) № 20, 2 вх. Ж, ет.6. Видно е, от приложената на л. 16 по ч.гр.д. № 1378/2020г. на ВРС справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., че адресът, на който се намира жилището, съвпада с регистрирания постоянен и настоящ адрес на ответницата и същата е получавала призовките и съобщенията по делото на този адрес.
За установяване правата и задълженията на страните по делото са приложени относимите за процесния период Общи условия (ОУ) на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация В." ЕАД на потребители в гр. В., одобрени с Решение № ОУ004/07.01.2008 г. на ДКЕВР. Установи се също, от представените копия от страници на вестници, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани, съгласно чл.150, ал.2 от ЗЕ, в един централен и един местен всекидневник във вестник "24 часа", в бр.24 от 25.01.2008 г. и във вестник "Шанс Експрес" – ежедневник за В. и региона, в бр.10 от 16.01.2008 г.
По делото е представена справка за неплатените фактури и дължими лихви от М. Б. М. за апартамент № ***, находящ се в гр. ***, от която е видно, че в счетоводството на ищцовото дружество са отразени 20 броя фактури, издавани ежемесечно, начиная от фактура № 2000025691 от 31.11.2016г. (първата издадена фактура) с падеж 31.12.2016г. до фактура № 2000033473 от 30.06.2019г. (последната издадена такава) с падеж 31.07.2019г., които не са издължени. В справката са посочени номерата на фактурите, датите на тяхното издаване, падежът на плащане, както и дължимата сума и начислената лихва за забава по всяка от тях.
От приложените към исковата молба 3 броя изравнителни сметки за топлоенергия, касаещи разпределението на топлинната енергия по партида № 10 032 с абонат М. Б. М. за жилище на адрес гр. ***, съответно за периодите м.11.2016 г. – м.04.2017 г., м.05.2017 г. – м.04.2018 г. и м.05.2018 г. – м.04.2019 г., се установява, че след извършване на изравняване на потребеното количество топлоенергия и платените през отоплителните сезони суми не е налице основание за корекция на сумите.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, което съда цени като обосновано, обективно и професионално, изготвено въз основа на събраните по делото 3 доказателства, след справка със счетоводството на ищеца и на топлинния счетоводител и посещение на място в имота, се установява, че етажната собственост на адрес: гр. ***, част от която е имота на ответницата М. Б. М. , е била топлоснабдена с енергия за отопление и БГВ от "Топлофикация В." ЕАД, посредством абонатна станция № 361. През процесните отоплителни сезони абонатната станция е работила и е доставяна енергия до етажната собственост. Енергията е отчетена по абонатния топломер и е вписана в "Равнителна сметка" на топлинния счетоводител на ред "Енергия по общ топломер". Отчета на показанията при потребителите за абонатна станция 361 е годишен с годишна равнителна сметка, издавана от топлинния счетоводител "Нелбо". При оглед на имота на място и от представените му от топлинния счетоводител документи вещото лице е установило, че отоплителните тела в жилището на ответницата са демонтирани от топлофикационната мрежа на етажната собственост; работи само щранг-лира в банята; инсталацията за битово горещо водоснабдяване е изключена от централното подгряване и се захранва с ел. бойлер. Според заключението жилището е посещавано за годишни отчети за всеки отоплителен период, но не е предоставян достъп.
Начисленията са извършвани за щранг-лирата в банята по показания на щрангов топлинен разпределител, като за процесния период общо за отопление е начислена сума за 2, 336789 мвтч, а за БГВ не е начислявана енергия. Според вещото лице нормативната уредба за начисление на количеството енергия за отопление и БГВ е спазена. Според заключението за процесния период в рамките на отоплителния сезон е начислявана енергия за общи разходи върху пълния отопляем обем на жилището на ответницата 167,00 куб.м, съгласно чл.143, ал.2 от ЗЕ и т. 61.1. от Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост Приложение № 1 към чл. 61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването.
Топлоенергията, отдадена от сградната инсталация в жилището на ответницата за процесния период е 4,248023 мвтч., за които се дължи сумата 394, 24 лв. Според вещото лице нормативната уредба за начисление на количеството енергия за сградна инсталация е спазена. За процесния период по данни, предоставени на вещото лице от ищеца и топлинния счетоводител, ответницата не е подавала жалби, декларации и възражения до ,,Топлофикация - В.” ЕАД и търговеца, извършил дялово разпределение, относно начислените й суми за топлинна енергия. Според заключението за 4 използваната топлоенергия в апартамент № ***, находящ се в гр. ***, за процесния период 30.11.2016 г. - 30.06.2019 г. се дължи общо сумата 465, 64 лв., от която 378, 38 лв. главница и 87, 26 лв. обезщетение за забава върху главницата за периода от 31.12.2016 г. до 16.06.2020 г. Сумите са дължими общо по издадените 20 бр. фактури, подробно описани от вещото лице в таблица.
За изготвяне на експертното заключение по съдебно-техническата експертиза са ползвани както документите, представени от ищеца с исковата молба, така и изготвени от топлинния счетоводител формуляри за годишен отчет, констативни протоколи за отчитане на топлинна енергия за процесния период и индивидуални справки за използвана топлинна енергия, представени на вещото лице и приложени към заключението.
По делото е приложено ч.гр.д. № 1378/2020 г. на РС-В., образувано въз основа на подадено на 25.06.2020г. заявление от дружеството - ищец в настоящото производство за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на което съдът е издал заповед № 683 от 26.06.2020г. по чл.410 ГПК срещу ответницата М. Б. М. за заплащане на сумите: 378, 35 лв. главница, представляваща стойност на доставена и незаплатената топлинна енергия за периода от 30.11.2016 г. до 30.06.2019 г., 87, 25 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 31.12.2016 г. - 16.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.06.2020г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумите, както и за направените по делото разноски от 25, 00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжницата е подала възражение по чл.414 ГПК, което е наложило установяване дължимостта на сумите в настоящото исково производство.
Ответницата не оспорва твърденията на ищеца, че не е заплатила претендираните суми, респ. същата не е представила по делото никакви доказателства за извършени плащания.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
5
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 410 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл.150 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД за съществуване на вземане по договор за продажба на топлинна енергия на потребител/клиент за битови нужди.
С иска по чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезите на подадено възражение от страна на длъжника или когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК или когато съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение (чл.415, ал.1 ГПК).
Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и решението по иска по чл.
422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на изпълнителен лист.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
За уважаването на този иск ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки: 1. че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се намира в сграда в режим на етажна съсобственост, присъединена към топлопреносната мрежа; 2. че за процесния период между ищеца и ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия при общи условия, по което ответникът е имал качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди; 3. че през исковия период ищецът реално е доставил топлинна енергия до процесния недвижим имот; 4. начинът на извършване на дялово разпределение и делът на ответника за отопление на процесния имот, за битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от сградната инсталация; 5. количеството и стойността на потребената от ответника топлоенергия през исковия период.