Решение № 546 от 25.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 623/2025
- Вид
- Решение № 546
- Подписан
- 25.11.2025
- В сила
- 24.01.2026
- Състав
- Станислав Стефански, Еманоел Вардаров, ЛЮБКА МИЛКОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.130 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269, ал.1, изречение първо · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл.8, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал. 1-3 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.3 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 546 гр. В.Т., 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Станислав Стефански
Членове:
Еманоел Вардаров
ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20254100500623 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК, по въззивна жалба подадена от А. К. П., ЕГН: **********, от гр. В.Т., ул. “П.", чрез пълномощник - адвокат В. М. от АК П. срещу решение № 237/10.02.2025г. постановено по гр.д. № 20244110101024 по описа за 2024 година на Районен съд – В. Търново, с което се отхвърлят предявените от А. К. П. против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, седалище и адрес на управление: град София, р-н Лозенец, ул.“Димитър Хаджикоцев“, № 52-54, искове да бъде прието за установено, че сключеният между страните на 13.09.2021г. договор за потребителски кредит № *** е нищожен, а в условие на евентуалност /ако не бъде приет за нищожен/ да бъде прието за установено, че клаузата на чл.7, т.1 на договора, предвиждаща, че в размера на кредита е включена застрахователна премия в общ размер на 1 548 лева е нищожна, като неоснователни; се ОСТАВЯ без разглеждане като недопустим 1 предявения иск да бъде признато за установено по отношение на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: град София, р-н Лозенец, ул. “Димитър Хаджикоцев“, № 52-54, че А. К. П., ЕГН:
**********, от гр. В.Т., ул. “П." не дължи на дружеството сумата 50,00 лева, представляваща част от общо претендирания от него недължим размер на плащанията от 6 007,78 лева, включващ стойността на застрахователния пакет, размера на лихвата и разходите по кредита и се прекратява производството относно този иск; се ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8 от ГПК А. К. П., ЕГН: **********, от гр. В.Т., ул.“П." да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: град София, р-н Лозенец, ул.“Димитър Хаджикоцев“, № 52-54 сумата от 200 /двеста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Подателят на жалбата изтъква съображения, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго решение, с което исковата претенция бъде уважена, заедно с присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от насрещната страна. С този отговор въззивната жалба се оспорва.
По повод жалбата Великотърновският окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях, и събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание
2
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е въведено с исковата молба. Съдът намира, че решението се явява допустимо. Налице са били положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Великотърновският районен съд се е произнесъл именно по предявения иск.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1 от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд счита решението в някои от обжалваните части за неправилно по същество.
От фактическа страна:
Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях.
Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, не приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Във въззивното производство не са събрани допълнителни доказателства.
По първоинстанционното дело е установено от съда точно, че Съгласно Договор за потребителски кредит № 7053203686 от 13.09.2021г., „ТИ БИ AЙ Банк" EAД - кредитор, предоставя потребителски кредит на А.
К. П. с ЕГН: ********** oт гр. В.Т., ул. "П.", в размер на 5 700,00лв. със срок на договора 15.03.2024 година. Със сключването на договора, страните са уговорили дължимост на застрахователна премия в общ размер на 1 548,00лв., в т.ч. Застраховка "BANK HAKET 3 KPEДИT + СМЕТКА" за 1 248,29 в. и Застраховка "BANK ПAKET 3 СМЕТКА" за 299,71 лева. уговорени са също така годишен лихвен процент (ГЛП) — 41,07%, годишен процент на разходите (ГПР) — 49,50% и обща сума дължима от потребителя —11 707,78 лева. Като част от договора за кредит е разписан и Погасителен план, в който са разписани всички дължими oт потребителя месечни вноски — пo номер, падеж, стойност и размер (в т.ч. и размер на дължимата главница и договорна лихва) на вноската. Видно от погасителния план, кредитът следва да бъде изплатен на 30 равни месечни вноски в размер на 3
390,26лв. всяка (само последната вноска е с размер 390,24лв.), като първата е с падеж 15.10.2021г., a последната 15.03.2024 година. Общият размер на вноските възлиза на 11 707,78лв., от които 7 248,00лв. главница (в т.ч. 5 700,00лв. размер на кредита и 1 548,00лв. размер на застрахователната премия) и 4 459,78лв. договорна лихва (изчислена върху главница в размер на 7 248,00лв. при ГЛП - 41,07%. Тези данни са видни от са безспорни и установени по смисъла на чл.154, ал.1 ГПК и са видни от заключението на приетата по делото съдебно - счетоводна експертиза.
Спорно между страните е: дали присъединяването на потребителя към съществуващите застрахователни програми е необходима предпоставка за отпускане на кредита изобщо - независимо, че в договора за кредит застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга, която не е условие за сключване на договора - дали сключването на договора за застраховка представлява условие за отпускане на кредита.
Според Районен съд Велико Търново сключването на застраховката не е представлявало условие за отпускане на процесния кредит и съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, вр. § 1, т.1 от ДР на ЗПК размерът на застрахователната премия е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите.
Според ВТОС: сключването на договора за застраховка представлява условие за отпускане на кредита, като това е така, защото размерът на застрахователната премия е предварително определен в договора за кредит към датата на неговото сключване и е включен в размера на главницата по погасителния план. Сключените застраховки и договорът за кредит са от една и съща дата, като ответникът е действал като застрахователен агент при сключване на застраховките.
В настоящия случай съдът приема, че процесният договор за кредит не отговаря на изисквания на чл.19, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, регламентиращ задължението за оповестяване на разбираем език на годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин. И това е така, доколкото макар в договорът за кредит изрично да е посочено, че застраховката не е задължително условие за отпускане на кредита, то 4 уговорената застрахователната премия е включена както в месечната погасителна вноска, така и в общата сума, която потребителят е задължен да заплати при ползване на кредитната услуга /представлява част от главницата по отпуснатия кредит/. Въпросната застраховка има за цел да обезпечи кредиторът при настъпване на фактическа неплатежоспособност на длъжника, като същевременно води до значително оскъпяване на ползвания заем. Ето защо съдът приема, че простото посочване на размера на годишният процент на разходите в съответното цифрово изражение, без да е описан начина на формиране /компонентите/ на ГПР, не отговаря на изискването на чл.19, ал.1 ЗПК. Следва да се отбележи още, че уговорената застраховка в полза на кредитора за сметка на застрахования длъжник, не може да се квалифицира като изключение по чл.19, ал.3 ЗПК, съответно като очакван разход, а застрахователната премия би следвало да е отчетена при формиране на ГПР, каквото обаче очевидно не е направено, а напротив – същата е включена в главницата, в общия размер на кредита.
Частта от съдържанието на договора за кредит, касаеща ГПР, е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като въз основа на предварителната стандартизирана информация за този реквизит, кредитополучателят следва да може да съпостави наличните пазарни предложения и да упражни избора си съответно на своя индивидуален интерес. В случая, както вече се посочи по-горе в изложението, включването на застрахователната премия в сумата на кредитиране води до оскъпяване на кредита в полза на ползващия се от застраховката кредитор и едновременно с това създава предпоставки потребителят да не е във възможност да се запознае и да възприеме действителната икономическа тежест, която поема при сключване на договора. В заключение, при съвкупна преценка на клаузите по процесният договор за кредит, съдът намира, че неговото съдържание по отношение на изпълнение на задължението за оповестяване по разбираем начин на годишния процент на разходите, не покрива изискуемо такова по чл.19, ал. 1-3 ЗПК.
Предвид тези разрешения, съдът приема, че посоченият в договора за кредит размер на ГПР не отговаря на действителното фактическо положение.
Прието е в Решение на СЕС от 21.03.2024год. по дело C‑714/22, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се 5 тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.
В заключение, така предявеният иск за недействителност на договора е основателен и следва да бъде уважен.
При това положение атакуваното решение в частта, с която ВТРС е отхвърлил като неоснователен предявения иск за признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор за потребителски кредит № 7053203686 от 13.09.2021г. е нищожен следва да се отмени. Следва предявеният иск да се уважи.
Относно решението в частта, с която искът да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 50 лева, представляваща част от общопретендирания от нея недължим размер на плащанията от 6 007,78 лева, включващ стойността на застрахователния пакет, размера на лихвата и разходите по кредита е оставен без разглеждане като недопустим, същото следва да се потвърди.
Според ВТРС този иск е лишен от правен интерес по смисъла на чл.124, ал.1 от ГПК, която липса го определя като недопустим и производството относно същия се прекратява – чл.130 от ГПК.
ВТОС споделя мотивите на районния съд, че това е така, защото правният интерес в случая щеше да съществува, само ако искът е осъдителен за връщане на недължимо платено. Когато се обяви за нищожен един договор, означава, че не съществува /не е възникнало/ съответното правно отношение, заради чието пораждане е сключен /чл.8, ал.1 от ЗЗД, чл.124, ал.1 от ГПК/, а щом не съществува, не може да съществува и каквото и да било задължение като негов елемент.
Разпечатката съдържа 40 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0350a093-b103-4161-ac35-68b8a0480b81