Решение № 1183 от 15.10.2021, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 2351/2020
- Вид
- Решение № 1183
- Подписан
- 15.10.2021
- В сила
- 24.11.2021
- Състав
- ДИМО КОЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 46 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1183 гр. Велико Търново, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело № 20204110102351 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че е сключил с ответника договор за потребителски кредит *** от ***, по силата на който, му е предоставил кредит в размер на 5610 лв. за пълното предсрочно погасяване на задължения на кредитополучателя по друг договор за банков кредит между страните по делото, сключен на 08.11.2007г. Ищецът сочи, че на *** е превел отпусната на ответника сума по посочената в процесния договор банкова сметка, с което е налице реалното й усвояване. Твърди, че срещу ползването на предоставената в заем сума ответникът се е задължил да заплаща възнаградителна лихва с променлив годишен размер, като към датата на подписване на договора същият е възлизал на 8 пункта през първата година, а за всяка следваща – на 14 пункта. Ищецът уточнява, че въпреки уговорената променлива годишна лихва, първоначалния й размер не е изменян през срока на договора. Допълва, че кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатия му кредит, ведно с уговорената възнаградителна лихва, в срок до 23.11.2021г., на 120 месечни вноски, с падеж на всяка – 23 –то число на месеца, съгласно подписан между страните погасителен план. Твърди, че освен това ответникът се е задължил да заплаща 1 ежемесечна такса за поддържане на разплащателната сметка за обслужване на кредита в размер на 2, 50 лв. /чл. 5 т. 3 от договора/, както и мораторна лихва при просрочие на падежирали вноски или при предсрочна изискуемост /чл. 9 от договора/. Ищецът посочва, че съгласно чл. 15 от договора може да обяви кредита за предсрочно изискуем при непогасяване изцяло или отчасти на коя да е вноска от главницата или от договорната лихва. В тази връзка изтъква, че поради неплащане в срок на погасителна вноска № 71 с падеж 23.10.2017г. е обявил предсрочна изискуемост на кредита, за което е уведомил ответника с нотариална покана връчена му нас 14.05.2019г. чрез лице по смисъла на чл. 46 ал. 2 ГПК. Ищецът сочи, че неизпълненото задължение на кредитополучателя по процесния договор за кредит е в размер на 3216, 38 лв. – главница, в размер на 592, 46 лв. – договорна лихва за периода 23.10.2017г. – 14.05.2019г., в размер на 158, 77 лв. – лихва за забава за периода 23.10.2017г. – 09.06.2019г. и 147 лв. – такси за периода 23.10.2017г. – 09.06.2019г., в които се включват, освен 18 бр. ежемесечни такси по чл. 5 т. 3 от договора, така и нотариалните такси за обявяване на предсрочната изискуемост. Ищецът твърди, че за тези си вземания се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 184/2019г. на ЕРС, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК. Предвид на изложеното отправя искане до съда да приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи горепосочените суми, за които има издадена заповед за незабавно изпълнение. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Явява се в първото по делото съдебно заседание и оспорва предявените искове с възражения за погасяване на задълженията по кредита.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:
От представения по делото заверен препис от договор за потребителски кредит № FL616710/*** се установява, а и това не е спорно между страните, че ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 5610 лв., с който да се погасят напълно и предсрочно задълженията на последния по договор за кредит от 30.07.2008г. и кредитна карта от 08.11.2007г. По уговорка между страните усвояването на разрешения кредит се извършва с превод на отпуснатата сума по посочена в договора банкова сметка. Видно от представеното банково бордеро от *** отпуснатия кредит от 5610 лв. е преведен на същата дата по банкова сметка, чийто титуляр е кредитополучателя. За ползването на кредита ответникът се е задължил да плаща възнаградителна лихва в размер на 8% през първата година, а до края на срока му променлива годишна лихва формирана от БЛП, който към момента на сключване на договора е 13, 2% и надбавка 2 от 0, 8%. С оглед на това общо дължимата от ответника сума по кредита възлиза на 10752, 54 лв. /чл. 3 ал. 4/, която същият се е задължил да върне за срок от 120 месеца с плащане на равни месечни анюитетни вноски, с вкл. главница и лихва, по подписан между страните погасителен план, като за първата година размера на всяка вноска е 68, 06 лв., а за всяка следваща година до крайния срок е 85, 40 лв. Падежа на погасителните вноски е 23 – то число от съответния месец. Съгласно чл. 2 ал. 2 от договора обслужване на разплащателната сметка кредитополучателят дължи такса в размер на 2, 50 лв. /чл. 5 т. 3 от договора/. При забава в плащането на дължимите месечни погасителни вноски ответникът дължи мораторна лихва за времето на просрочие в размер на законната лихва /чл. 9 от договора/. Непогасяването изцяло или отчасти на коя да е вноска от главницата или от договорната лихва прави кредита изцяло предсрочно изискуем, без да е необходимо нарочно волеизявление за това на кредитора – чл. 15.
От представените извлечение от разплащателната сметка по процесния кредит, от признанието на ищеца и от заключението на изслушаната ССчЕ се установява, че разрешения кредит е преведен по посочената в договора банкова сметка, чийто титуляр е ответницата. За погасяването му последната е извършила плащания в общ размер на 6163, 30 лв., с които са погасени 2393, 62 лв. – главница, 3418, 56 лв. – договорна лихва за периода 23.12.2011г. – 23.10.2017г., 177, 50 лв. – месечни такси и 173, 62 лв. – мораторна лихва. По този начин са погасени изцяло 70 бр. месечни погасителни по кредита с падеж на последната 23.09.2017г. и частично погасителна вноска № 71 с падежа 23.10.2017г. само по отношение на договорната лихва. Останали са дължими сумата от 3216, 38 лв. – главница, сумата от 592, 46 лв. – договорна лихва за периода 23.10.2017г. – 13.05.2019г., сумата от 158, 77 лв. – мораторна лихва за периода 23.10.2017г. – 09.06.2019г. и сумата от 147 лв. – такси за обслужване на сметка. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че с отпуснатия кредит са погасени предходни задължения на ответника по два договора за кредит, като е останала сума от 50, 95 лв., с която е погасена част от първата вноска. Допълва, че след 27.11.2017г. няма извършени плащания по кредита.
Поради допуснатото просрочие при връщане на кредита, ищецът е изпратил до ответника нотариална покана от 25.04.2019г., с която е обявил за изцяло дължимо и изискуемо задължението му по процесния договор за кредит. Нотариалната покана е връчена на сестрата на длъжника на 14.05.2019г., която е поела задължение да му я предаде.
От приложеното ч.гр.д. № 184/2019г. по описа на РС - Елена е видно, че позовавайки се на уредената в чл. 15 от договора за кредит предсрочна изискуемост, ищецът се е снабдил срещу длъжника със заповед за изпълнение за горепосочените 3 като дължи суми за главница, договорна лихва, обезщетение за забава и такси за обслужване на кредита. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, с оглед на което на ищецът са дадени указания по чл. 415 ГПК.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.
Това предполага установяване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно отношение между него и ответника по договора за потребителски кредит, усвояването на кредита от страна на кредитополучателя, настъпила изискуемост на вземанията по кредита преди подаване на заявлението в съда, размера на претендираните отделни вземания.
От събраните по делото доказателства категорично се установява възникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по делото, чийто източник е процесния договор за банков кредит от *** Последният притежава необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК и валидно обвързва страните по него. Спазени са изисквания на ЗПК относно съдържанието на договора и неговите елементи. Ясно е посочен размера на предоставения кредит, начина на усвояване, годишен лихвен процент за първата година и предвидените условия за промяната му до края на срока на договора, годишния процент на разходите /15, 77 пункта/, условията за издължаване на кредита от потребителя, броя и размера на месечните погасителни вноски, както и падежната им дата. По тези съображения съдът намира, че процесния договор за кредит е действителен и е породил облигационните си последици между страните. Ищецът е изправна страна по него, тъй като е изпълнил основното си задължение като кредитодател, като е превел по разплащателната сметка на ответника сумата по кредита в размер на 5610 лв. Същата е усвоена от последния, тъй като е отишла за погасяване на възникнали и изискуеми преди това негови задължения към кредитора му. Реалното получаване на сумата по процесния кредит е породило задължението на кредитополучателя да я върне в срок до 23.11.2021г., ведно с договорената възнаградителна лихва, по уговорения погасителен план чрез заплащането на 120 4 месечни анюитетни вноски в размер на 68, 06 лв. за първата година респ. в размер на 85, 40 лв. за всяка следваща.
От заключението на ССчЕ се установява, че ответникът не е изпълнявал точно задължението си за връщане на предоставения кредит съответствие с уговорения погасителен план, като извършеното от него последно плащане е на 27.11.2017г.
Забавата в плащанията на вноските е породила за кредитодателя вземане за обезщетение за забава по смисъла на чл. 9 от договора. С извършените от длъжника плащания в общ размер на 6163, 30 лв. са погасени изцяло 70 бр. вноски по главницата и лихвата за периода от 23.12.2011г. до 23.09.2017г., както и частично вноска № 71 с падеж 23.10.2017г. по отношение вземането за възнаградителна лихва.
Преустановяването на плащанията на следващите вноски представлява форма на договорно неизпълнение, която дава правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем в съответствие с чл. 15 от договора. Въпреки предвидената автоматична предсрочна изискуемост, за да изгуби предимството на срока длъжникът следва да е уведомен от кредитора, че иска изпълнение преди първоначално определение срок и то преди подаване на заявлението в съда. В тази насока са задължителните разяснения дадени с т. 18 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС. В случая ищецът надлежно е обявил предсрочната изискуемост на кредита, тъй като освен, че длъжникът е бил в просрочие при връщането му след 23.10.2017г., е бил уведомен и надлежно за волята на кредитора, че счита кредита за изпълняем преди крайния срок. Недвусмислената воля на кредитора, че счита за изискуеми изцяло и в пълен размер всички вземания по процесния договор за потребителски кредит е обективирана в изпратената до ответника нотариална покана, която му е редовно връчена съгласно чл. 46 ал. 2 ГПК чрез лице от домашните – неговата сестра. С достигането на това волеизявление до него се е проявило действието на предсрочната изискуемост и считано от 14.05.2019г. вземането за главница по вноските с ненастъпил падеж в размер на 3216, 38 лв. е било изискуемо.
Разпечатката съдържа 22 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0350067e-9aa2-498f-9b88-0e9b5add8453