Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1874 от 08.12.2025, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 973/2025
Вид
Определение № 1874
Подписан
08.12.2025
В сила
08.12.2025
Състав
Ирина Руменова Славчева, Лилия Маркова Руневска, Ивайло Петров Георгиев

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1874 гр. София, 08.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500973 по описа за 2025 година

Подадена е частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „ Д. М.“, гр. София, представлявано от управителя Д. М. М. срещу определение № 290 от 18.08.2025 год. по гр.д.

№ 620/2024 год. на РС-Своге, с което съдът е оставил без уважение молбата му за изменение на решение № 108 от 20.06.2025 год. по същото дело в частта за разноските, като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1700 лева с ДДС в исковото производство и 850 лева с ДДС в заповедното производство по ч.гр.д. № 492/2024 год. по описа на РС-Своге. Счита, че определението е неправилно и моли съда да го отмени, като вместо него постанови друго, с което да уважи молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД оспорва частната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 620/2024 год. на РС-Своге е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу К.К.К. от гр. Своге, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 5 947,29 лева – главница по договор за потребителски кредит от 01.11.2021 год.; сумата 2 725,37 лева – възнаградителна лихва и сумата 3031,69 лева – мораторна лихва за периода от 05.01.2022 год. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2024 год. С решение № 108/20.06.2025 год. съдът е признал за установено по отношение на ответника вземането на ищеца за сумата 4 602,70 лева – непогасената част от чистата стойност на кредита, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 5 947,29 лева, както и е отхвърлил изцяло исковете в останалата част. Съдът е присъдил 1 разноски по съразмерност. В исковото производство ответникът е бил представляван от адв.

Д. М. безплатно, като в договора за правна защита е посочено основанието за това – чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. По делото ищецът е направил възражение за това, че не са налице предпоставките за безплатна адвокатска помощ на ответната страна, като за доказване на това възражение са ангажирани доказателства /молба от 06.02.2025 год./, от които се установява, че ответникът е декларирал право на собственост върху жилище и гараж в гр.

Своге, както и лек автомобил, регистриран на негово име на 14.08. 2020 год. Същият работи по трудов договор с осигурителен доход в размер на 960,99 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, разполагаща с право и интерес от обжалване и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК . С оглед изложеното частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е допустима. Съгласно посочената разпоредба, страната може да иска да бъде изменено или допълнено решението в частта в разноските в срока за обжалването му, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. В случая този срок е спазен, тъй като решението е връчено на ответника на 16.07.2025 год., а молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е подадена на 02.07.2025 год., т.е. в законоустановения двуседмичен срок за обжалване на решението по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Правото да се претендират разноски е регламентирано с разпоредбата на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 от ГПК. Съдът дължи произнасяне по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, като с решението от 20.06.2025 год. предявените искове са частично отхвърлени. С оглед това и ответникът има право на реално направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. В случая такива разноски за заплатено адвокатско възнаграждение реално не са направени. Искането на пълномощника на страната адв. М. да му бъдат присъдени разноски за оказана безплатна адвокатска помощ, е неоснователно по следните съображения:

Настоящият състав споделя съдебната практика, според която изявленията на страната и нейния пълномощник за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза - достатъчно за уважаването на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е : правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски съобразно правилата на чл.78 ГПК.

Принципът на чл. 36, ал.1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а 2 размерът му, за разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, се определя от съда съгласно императивната разпоредба на чл.38, ал. 2 ЗА в рамките на предвидения в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Преценката за наличие на материална затрудненост при произнасяне по искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде направена с оглед конкретните данни по делото, като по принцип достатъчно доказателство за осъществяване на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗА за безплатна правна помощ представляват съвпадащите волеизявления на страните по договора за правна помощ, респективно изявлението на представляваната страна или нейния процесуален представител, ако такъв договор не е представен. Противната страна в производството, която по правилата на чл. 78 ГПК следва да заплати направените по делото разноски, разполага с процесуалната възможност да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ по реда на чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, като носи и тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са налице, т.е. че записаното основание не отговаря на обективната действителност /Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о., ГК и др./ В случая ищецът своевременно е оспорил наличието на предпоставките по чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. за заплащане на адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ в хода на първоинстанционното производство, като е ангажирал и доказателства в подкрепа на възраженията си. От направените справки в Община Своге и НАП се установява, че ответникът притежава право на собственост върху жилище и гараж в гр. Своге, както и лек автомобил, регистриран на негово име на 14.08. 2020 год., като оттогава няма промяна в собствеността. Същият работи по трудов договор с осигурителен доход в размер на 960,99 лева.

С оглед това следва да се приеме, че през периода на развитието на исковия процес ответникът не е бил материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Поради това на възстановяване в исковото производство подлежат само реално направените от страната разноски. Следователно, тъй като не са били налице основанията за оказване на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява неоснователна.

Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Настоящата инстанция споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното определение, на основание чл. 272 от ГПК

Воден от горното, Софийският окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 290 от 18.08.2025 год. по гр.д. № 620/2024 год. по описа на РС-Своге.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1874 гр. София, 08.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20251800500973 по описа за 2025 година

Подадена е частна жалба от Еднолично адвокатско дружество „ Д. М.“, гр. София, представлявано от управителя Д. М. М. срещу определение № 290 от 18.08.2025 год. по гр.д.

№ 620/2024 год. на РС-Своге, с което съдът е оставил без уважение молбата му за изменение на решение № 108 от 20.06.2025 год. по същото дело в частта за разноските, като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на 1700 лева с ДДС в исковото производство и 850 лева с ДДС в заповедното производство по ч.гр.д. № 492/2024 год. по описа на РС-Своге. Счита, че определението е неправилно и моли съда да го отмени, като вместо него постанови друго, с което да уважи молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД оспорва частната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено следното:

Производството по гр.д. № 620/2024 год. на РС-Своге е образувано по искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу К.К.К. от гр. Своге, с която е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата 5 947,29 лева – главница по договор за потребителски кредит от 01.11.2021 год.; сумата 2 725,37 лева – възнаградителна лихва и сумата 3031,69 лева – мораторна лихва за периода от 05.01.2022 год. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.08.2024 год. С решение № 108/20.06.2025 год. съдът е признал за установено по отношение на ответника вземането на ищеца за сумата 4 602,70 лева – непогасената част от чистата стойност на кредита, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 5 947,29 лева, както и е отхвърлил изцяло исковете в останалата част. Съдът е присъдил 1 разноски по съразмерност. В исковото производство ответникът е бил представляван от адв.

Д. М. безплатно, като в договора за правна защита е посочено основанието за това – чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. По делото ищецът е направил възражение за това, че не са налице предпоставките за безплатна адвокатска помощ на ответната страна, като за доказване на това възражение са ангажирани доказателства /молба от 06.02.2025 год./, от които се установява, че ответникът е декларирал право на собственост върху жилище и гараж в гр.

Своге, както и лек автомобил, регистриран на негово име на 14.08. 2020 год. Същият работи по трудов договор с осигурителен доход в размер на 960,99 лева.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, разполагаща с право и интерес от обжалване и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. чл. 260 и чл. 261 ГПК . С оглед изложеното частната жалба е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е допустима. Съгласно посочената разпоредба, страната може да иска да бъде изменено или допълнено решението в частта в разноските в срока за обжалването му, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. В случая този срок е спазен, тъй като решението е връчено на ответника на 16.07.2025 год., а молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е подадена на 02.07.2025 год., т.е. в законоустановения двуседмичен срок за обжалване на решението по чл. 248, ал. 1 от ГПК.