Решение № 232 от 21.04.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Враца, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20211420104208 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, чрез ст. юрисконсулт И.С., против В. Й.

Т., ЕГН **********, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 500 лева – главница, представляваща непогасено задължение по сключен със „Сити Кеш“ ООД Договор за паричен заем № 374360/25.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 23.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 37,04 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 25.12.2019 г. до 27.04.2020 г., сумата от 178,12 – лихва за забава върху главницата за периода от 26.12.2019 г. до 22.07.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 646/27.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2806/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, IV състав.

В исковата молба се твърди, че въз основа на Договор за паричен заем № 374360/25.11.2019 г., сключен между ответницата Т. и „Сити Кеш“ ООД, последното дружество в качеството му на заемодател предоставило на Т. паричен заем в размер на 500 лева. Договорът бил сключен при общи условия и след отправено от заемополучателя искане и предоставен му стандартен европейски формуляр.

1

Уговорената между страните възнаградителна лихва била в размер на 51,64 лева.

Ответницата се задължила да върне общата сума по кредита – главница и възнаградителна лихва в общ размер на 551,64 лева, на 5 бр. равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 110,33 лева, с падеж на първата на 25.12.2019 г. и падеж на последната вноска – 27.04.2020 г. В договора изрично било отбелязано, че при сключването му заемополучателят е получила заемната сума.

Заявява, че съгласно общите условия, в случай на забава в плащанията на погасителна вноска, заемополучателят дължи заплащане на обезщетение за забава върху неплатената главница в размер на законната лихва за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното изплащане. Сочи, че ответницата дължи сумата от 178,12 лева лихва за забава за периода от 26.12.2019 г. до датата на депозиране на заявлението в съда, като за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава съгласно чл. 6 ЗМДВИПОРНС.

Сочи още, че на 02.11.2020 г. било подписано Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2020 г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, по силата на който вземанията спрямо ответницата Т. са прехвърлени в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Сочи, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е упълномощено с изрично пълномощно от „Сити Кеш“ ООД да уведоми от името на цедента всички длъжници за извършената цесия. До ответницата било изпратено уведомително писмо изх. № УПЦ-П-СТК/374360 от 06.11.2020 г. по пощата на посочения в договора адрес, като същото се върнало в цялост. Към исковата молба се прилага уведомление за извършената цесия с искане да бъде връчено на ответницата с преписа от исковата молба.

Иска се постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че ответникът В. Й. Т., ЕГН **********, дължи на ищцовото дружество следните суми:

500 лева – главница, представляваща непогасено задължение по сключен със „Сити Кеш“ ООД Договор за паричен заем № 374360/25.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението – 23.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 37,04 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 25.12.2019 г. до 27.04.2020 г., сумата от 178,12 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 26.12.2019 г. до 22.07.2021 г., за които суми е издадена Заповед № 646/27.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2806/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, НО, IV състав. Претендира се присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответницата Т. чрез адв. Д.М., с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Заявява, че по 2 делото не се установява, че ищецът е придобил именно вземането към ответницата на основание договора за цесия със „Сити Кеш“ ООД, от чието съдържание не може да се направи извод, че вземанията по процесния договор за кредит са прехвърлени в полза на ищеца. Както в договора, така и в извлечението от Приложение № 1 липсва каквато и да е индивидуализация на прехвърлените парични притезания. Счита, че извлечението от посоченото приложение е частен документ, който не се ползва с обвързваща доказателствена сила, не съдържа конкретика относно индивидуализиращите белези на договора за кредит, поради което не може да се счита да установено, че именно исковите вземания са преминали към имуществената сфера на ищеца, а преди това и към тази на праводателя му. Освен това сочи, че изявленията в това извлечение имат характера на свидетелски показания, които са недопустими съгласно чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК – за установяване на писмени съглашения, в които страната, която ангажира показанията, е участвала.

На следващо място заявява, че Договор за паричен заем № 374360/25.11.2019 г. има белезите на договор за потребителски кредит, към който са приложими разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и нормите на европейското право – Директива 93/13/ЕИО на Съвета на 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, като съдът има задължение да следи служебно за нарушени норми, свързани с формата на документа, за наличие на противоречие с добрите нрави и за наличие на неравноправни клаузи.

Заявява, че договорът за паричен заем е недействителен, тъй като в него са посочени само размерите на ГПР – 40,80% и на годишния лихвен процент 35,04%, но липсват условия за прилагането му, както и посочване дали лихвеният процент е фиксиран за срока на договора или е променлив. Счита, че липсва уточнение какви точно разходи съдържа ГПР и какъв процент от него представлява годишният лихвен процент от 35,04%. Погасителният план не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

11 ЗПК, като не е ясно погасителните вноски какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Заявява, че уговорената в договора неустойка представлява печалба за заемодателя, поради което и годишният лихвен процент не е 35,04%, а следва да е по-голямо число, ако в него се включи и сумата от 223,36 лева. По същия начин следва и ГПР да е по-голям размер, доколкото ГЛП е част от ГПР и като не е сторено, е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради невключване на неустойката в ГПР се заобикаля правилото ГПР да не надвишава пет пъти законната лихва. Посочването в договора на друг ГПР извън действителния представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП.

На следващо място заявява, че договорът за паричен заем е нищожен и поради противоречие с добрите нрави. За исковия период на възнаградителната лихва основният лихвен процент на БНБ е 0% + 10 пункта, което се равнява на 10%, т. е. трикратният размер на законната лихва е 30%. и ГЛП в размер на 35,04% надвишава 3 този трикратен размер, с оглед на което са нарушени добрите нрави поради нееквивалентност на насрещните престации. Иска се постановяване на решение, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:

От приложеното към настоящото производство ч. гр. д. № 2806/2021 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав, се установява, че по депозирано от ищцовото дружество заявление против В. Й. Т. е издадена Заповед № 646/27.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора следните суми: 500 лева – главница по Договор за кредит № 374360 от 25.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 23.07.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 37,04 лева, представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода от 25.12.2019 г. до 27.04.2020 г., сумата от 178,12 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 26.12.2019 г. до 26.07.2021 г., сумата от 25 – платена държавна такса, както и сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 24.09.2021 г. чрез работодателя й и срещу заповедта за изпълнение в срок е депозирано възражение вх. № 7397/18.10.2021 г., поради което с Разпореждане № 1824/20.10.2021 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В изпълнение на дадените му указания, заявителят е депозирал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.

От представените по делото доказателства се установява, че между „Сити Кеш“ ООД и В.Т. е бил сключен Договор за паричен заем № 1378632/25.11.2019 г., по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя сумата от 500 лева за срок от 5 месеца, с дата на първа вноска 25.12.2019 г. и дата на последната вноска – 27.04.2020 г.

Уговорено е, че кредитът се олихвява с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 35,04%, а ГПР е 40,80%, общо дължима сума за плащане 551,64 лева.

В чл. 4, ал. 1 от договора е посочено, че с подписването му кредитополучателят удостоверява, че е получила в брой заемната сума от 500 лева.

Представени са Общи условия, подписани от кредитополучателя на всяка страница.

Представен е Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2020 г., по силата на който цедентът „Сити Кеш“ ООД прехвърля на цесионера – ищец по делото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД свои вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит и посочени в Приложение № 1 4 срещу уговорената покупна цена. Представено е извлечение от Приложение № 1 от 02.11.2020 г. /л. 110/, подписан от представители на цедента и цесионера, видно от който под № 1964 е вписан договор № 374360 от 25.11.2019 г. с кредитополучател В.

Й. Т., ЕГН **********, със задължение в общ размер на 762,69 лева, от които 500 лева главница.Представено е писмено потвърждение за извършената цесия от цедента „Сити Кеш“ ООД.

Представено е пълномощно, с което цедентът „Сити Кеш“ ООД упълномощава цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да уведоми от името на цедента всички длъжници по вземанията, цедирани с Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2020г.

Представено е уведомление за извършената цесия до длъжника В. Й. Т., което е изпратено с писмо с обратна разписка, копието от която е нечетливо.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което не е оспорено от страните и съдът приема като обективно и компетентно изготвено. Видно от същото, заемната сума от 500 лева по договора е усвоена от ответницата на 25.11.2019 г. – в деня на сключване на договора, в брой, съгласно чл. 4, ал. 1 от договора. По кредита няма постъпили плащания. Вещото лице е изчислило, се дължат следните суми: 500 лева главница, 37,04 лева – възнаградителна лихва за периода от 25.12.2019 г. до 27.04.2020 г., 53,92 лева – лихва за забава за периода от 26.12.2019 г. до 22.07.2021 г.