Определение № 187 от 12.03.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 187 гр. Варна, 12.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500095 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, образувано по подадена от адв. С. В. В., процесуален представител на Я. М. и И. Д. – ответници по гр.д. № 2104/2022г. по описа на ВОС частна жалба срещу определение № 282/21.01.2023г. на ОС -Варна, постановено по гр.д. № 2104/2022г., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателката за изменение на постановеното по делото решение № 1295/06.11.2023г. в частта за разноските относно дължимото в полза на адв. В. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗАдв.

По изложените в частната жалба доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение се иска неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по молбата за изменение на постановеното по същото решение в частта за разноските.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество съдът намира същата за основателна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 2104/2022г. по описа на ОС – Варна е образувано по предявени от Никола Иванов и И. И. срещу И. Д., Я. М. и „Найс Билд“ ЕООД искове с правно основание чл.49, вр.чл.45, вр. Чл.51, ал.1 и чл.86, вр. Чл.84, ал.3 ЗЗД за солидарно заплащане на суми. По същото е постановено решение № №1295/06.11.2023г., с което предявените искове са отхвърлени и са присъдени разноски в полза на ответника „Найс Билд“ЕООД. С молба вх. № 30647/13.12.2023г. в срока по чл.248 ГПК процесуалният представител на ответниците - адв. С. В. е поискала изменение на постановеното решение в частта за разноските и същото се допълни, като се осъдят ищците да заплатят на адв. В. сума в размер на 15 066,93лв. по 1 всеки договор за безвъзмездно представляваните от нея ответници – И. Д. и Я.

М.. С определение № 4696/13.12.2023г. съдът е оставил молбата без движение и е указал на молителите в едноседмичен срок да уточнят молителя адв. В. лично ли е подала молбата или като пълномощник само на физическите лица или и на ответника „Найс Билд“ЕООД, като в случай, че молбата е подадена от ответниците, същите да уточнят исканията си за допълване. В указания срок с писмена молба адв. В. е уточнила, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от молител – адв. Св. В., като пълномощник на само на ответниците – физически лица, с искане за изменение на решението в частта за разноските, като се осъдят ищците да заплатят в полза на адв. Св. В. адвокатско възнаграждение въз основа на представените по делото договори за оказана безвъзмездна правна помощ от 05.07.2023г.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение съдът е оставил подадената от адв. Св. В. молба без разглеждане, като е приел, че правото на адвоката на възнаграждение, за осъществената от него безвъзмездна защита по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. е право, което адвокатът осъществява сам и изключва правото на искане от страната, поради което и молбата с искане за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските от страни по делото, получили безплатна адвокатска помощ е недопустима.

Настоящият състав на съда счита за безспорно, че легитимиран да претендира разноски по чл.38, ал. 2ЗАдв. е адвокатът, който е оказал безплатна правна помощ, като в този смисъл същият е легитимиран и да иска изменение на постановения по делото акт в частта за разноските.

Основанието за това е правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд.

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че производството по чл.248 ГПК е инциирано от страни по делото, тъй като видно от посоченото в първоначалната молба, както и от изричното уточнение в допълнителната молба, искането за изменение на решението в частта за разноските е отправено от адв. Св. В., която е представлявала двама от ответниците – физически лица, по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. Отправеното с двете молби искане е да се измени решението в частта за разноските, като на адв. Св. В. се присъди адвокатско възнаграждение, съгласно представените договори за безвъзмездна правна помощ от 05.07.2023г. сключени с ответниците – физически лица и представения списък по чл.80 ГПК. Изричното посочване и в двете молби, че адв. В. е била процесуален представител на ответниците по делото не дава основание да се приеме, че производството по чл.248 ГПК е инциирано от тези страни. Не е налице и неяснота или противоречие относно това от кого изхожда молбата с отправено искането за изменение на решението в частта разноските. В случая от данните по делото е безспорно, че искането за изменение на решението в частта за разноските е отправено от легитимирано лице, а именно адв. В., в качеството й на адвокат, който е оказал правна помощ по реда на чл.38 ЗАдв.

2

Поради изложеното обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на ОС Варна за произнасяне по молбата по чл.248 ГПК на адв. С. В. В. за изменение в частта на разноските на решение №1295/06.11.2023г., постановено по гр. д. № 2104/2022г.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 282/22.11.2024г. на ОС - Варна, постановено по гр. д. № 2104/2022г. И ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3