Решение № 1774 от 26.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1774 гр. Пловдив, 26.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330202018 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Обжалвано е Наказателно постановление № 144 от 29.12.2022г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Пловдив /ОДБХ-Пловдив/, с което на Ц. Н. Л., ЕГН **********, на основание чл.420, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.17 от ЗВМД.

Жалбоподателят в жалбата си и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител, излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление /НП/ и прави искане за неговата отмяна.

Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.

Въззиваемата страна, в придружително административната преписка писмо и в съдебно заседание чрез процесуалния представител юрк. Ц. навежда доводи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на НП. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав 1 съобрази следното:

На 06.06.2022г. екип от главни инспектори в отдел „Здравеопазване на животните“ /ЗЖ/ при ОДБХ- Пазарджик извършил проверка на животновъден обект – козеферма с рег.№ ***, находящ се в с.Неделево, ул.***, община Съединение, област Пловдив, собственост на жалбоподателя Ц. Н. Л..

Проверката била извършена във връзка със Заповед № РД 111148/03.06.2022г. на Изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/. Козефермата била регистрирана по чл.137 от ЗВМД с Удостоверение № 3996/17.02.2021г. с капацитет 60 броя кози, от които 40 броя майки и 20 броя ярета. В хода на проверката било установено наличие на общо 76 броя кози, от които 46 броя кози майки и 30 броя ярета.

Установеното надвишавало допустимия разрешен капацитет на фермата с 16 кози, от които 6 броя кози майки и 10 броя ярета.

За резултатите от проверката бил съставен Констативен протокол № 0005325/06.06.2022г. и Доклад за проверката на животновъдния обект.

Въз основа на констатираното по време на проверката и съставената за това документация, св.С. Ж. Ж., на длъжност „*** в отдел „ЗЖ“ при ОДБХПловдив, съставил срещу жалбоподателя Л. Акт за установяване на административно наказание № 0000517/29.06.2022г. за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.17 от ЗВМД.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП № 144 от 29.12.2022г., с което наказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактология по случая и на основание чл.420, ал.1 от ЗВМД наложил на жалбоподателя Ц. Н. Л. глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.17 от ЗВМД.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства, както и гласните такива – свидетелските показания на С. Ж. Ж., който описва обстоятелствата по съставения от него АУАН и нарушението, за което е съставен. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, последователни и съответни на събраните по делото писмени доказателства.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Фактическата обстановка е установена по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, издадени са от компетентните по чл. 472, ал. 1 и 2 от ЗВМД органи и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя.

Наказателното постановление съдържа реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в 2 него също не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване на правото на защита. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Неоснователна е твърдяната в жалбата липса на надлежно описание на нарушението. Даденото в акта и НП описание на установените обстоятелства, съдът намира за ясни, подробни и изчерпателни, обективиращи в достатъчна степен в какво се е изразило поведението на наказаното лице и не създава съмнения за естеството на обвинението. Конкретно са описани както капацитета, определен с удостоверението за регистрация, издаден на животновъдния обект, така и установения при проверката брой животни и броя на превишение, като са описани какви точно животни надвишават този капацитет. Посочване на идентификационните марки на констатираните животни е неотносимо към разглежданото деяние.

Съдът не споделя и изложеното в жалбата възражение, касаещо непосочване на нарушените разпоредби, доколкото видно от съдържанието на двата акта на администрацията същите не само са посочени, но и са удебелени с тъмен курсив. Нещо повече, в самата жалба е посочено, че „Жалбоподателят е ангажиран за нарушение на чл.139, ал.1, т.17 от Закон за ветеринарномедицинската дейност“, което на първо място е в противоречие с горе обсъденото възражение на жалбоподателя, а от друга страна ясно показва, че нарушителят е запознат с повдигнатото срещу него обвинение и пълноценно и в пълен обем е упражнил правото си на защита. Що се отнася до възпроизвеждане на текста на нарушените разпоредби, законодателят нито в ЗАНН, нито в специален закон /в случая ЗВМД/ не е въвел такова изискване за съдържание на АУАН и на НП.

Предвид събрания доказателствен материал, съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на забраната на чл.139, ал.1, т.17 от ЗВМД, тъй като при проверката на процесната дата и място категорично се установява превишение на капацитета на животновъдния обект, определен в издаденото на проверения обект удостоверението за регистрация по чл. 137, а именно превишение с общо 16 броя кози, от които 6 броя кози майки и 10 броя ярета.

За така извършеното нарушение, правилно е санкциониран Л. като собственик на животновъдния обект, като на основание чл.420, ал.1 от ЗВМД на същият е наложена глоба в минимално предвидения от законодателя размер – 200лв. Наложеното наказание е съответно на извършеното нарушение и с размер, необходим за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

Съдът намира, че процесният случай не разкрива обстоятелства, които биха могли да имат отношение към приложението на чл.28 от ЗАНН и да характеризират случая със значително по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи, което да доведе до отпадане на административнонаказателна отговорност на наказаното лице. Действително 3 в АУАН е посочено, че нарушението е извършено за първи път. Това обстоятелство обаче само по себе си не обосновава квалифициране на случая като маловажен. Същото е било взето предвид от наказващия орган при определяне размера на наложеното наказание. Отделно от това, в процесния случай от жалбоподателя нито са изложени твърдения, нито са представени доказателства деянието му да разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичния случай на нарушения с тази правна квалификация. Не без значение е и установеното по време на проверката превишение на капацитета на животновъдния обект с общо 16 броя животни над определения в удостоверението за регистрация по чл.137 брой. Предвид посочените мотиви, настоящият съдебен състав е на мнение, че разглеждания казус не представлява маловажен случай по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН.

По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора и съобразно с чл.63д, ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като съдът отхвърля претенцията за разноски на другата страна. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 144 от 29.12.2022г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Пловдив /ОДБХ-Пловдив/, с което на Ц. Н. Л., ЕГН **********, на основание чл.420, ал.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.17 от ЗВМД.

ОСЪЖДА Ц. Н. Л., ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – гр.Пловдив сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторените по делото разноски за осъществена юрисконсултска защита.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5