Решение № 55 от 18.03.2026, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Шумен, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна В. Райкова

Членове:

Светлин Ем. Ст.

Константин Г. Моллов при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова в присъствието на прокурора М. Г. Г. като разгледа докладваното от Румяна В. Райкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263600600023 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.318 и сл. от НПК.

С Присъда №18 от 06.11.2025 г. по НОХД № 56/2025г. Великопреславският районен съд е признал подсъдимия Х. К. Х. с ЕГН **********, за виновен в това, че на 20.01.2024г. край гр. Върбица, по път 1-7 км 177+690, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „*****, собственост на Х. Н.С. от гр. Върбица, след употреба на наркотично вещество - Хаксахидроканабинол, установено по надлежния ред чрез съдебнохимическа експертиза, поради което и на основание чл. 343б, ал.3, вр.чл.54 от НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 500 лева.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.59, ал.1 от НК зачел и приспаднал времето през което подс.Х. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа на 20.01.2024г. С присъдата съдът наложил на подсъдимия и наказание на основание чл. 343г вр. чл. 37, ал.1, т. 7 от НК, лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и на основание чл. 59, ал. 4 от НК приспаднал от него времето, през което Х. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 20.01.2024 г. до влизане на присъдата в сила. На основание чл. 343б, ал. 5 от НК съдът осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата и сумата от 1650,00 лева, представляваща равностойността на автомобила, послужил за извършване на 1 престъплението. Съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК възложил на подсъдимия и разноските по делото - в полза на ОД МВР Шумен сумата от 1457,51 лева, направени от тях разходи в хода на ДП и в полза на ВПРС сумата от 1793,66лева за направени разходи в хода на съдебното производство. Относно веществените доказателства – 4бр. СД, постановил да останат по делото.

Така постановеният съдебен акт е обжалван от защитник на подсъдимия, който изразява несъгласие с постановената присъда, която намира за постановена при противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Смята, че не са налице обективните и субективните признаци на състава на престъплението по чл.343б ал.3 от НК и излага съображенията си за това. Моли на основание чл.336 ал.1 т.3 от НПК да бъде отменена първоинстанционната присъда и да бъде постановена нова, с която да бъде оправдан подсъдимия по внесеното обвинение.

Преди даване ход на делото във въззивното производство е постъпило допълнително писмено изложение от адв.П. като защитник на подсъдимия, в което подробно аргументира исканията си в жалбата. Посочва, че съдът не е обсъдил възраженията на защитата за съществени нарушения на процесуалните правила, а частичните мотиви били фрагментарни, противоречиви и не зачитали съдебната практика. Смята, че са нарушени критериите за произнасяне на осъдителна присъда по чл.303, ал.1 и ал.2 от НПК; че аргументите били незаконосъобразни и нямало законово оправдание за това да не се извърши проверка на двамата водачи с „Дръг-тест“ в първите два часа, а в това време подсъдимият Х. бил пушил цигара от приятели, употребявал напитки и храна; подсъдимият не бил предупреден, че предстои втора проба - за наркотици и водачите не били предупредени да не консумират нищо, защото ще им се прави изследване с дръг-тест. Това внасяло съмнение, което според него е пречка за произнасянето на осъдителна присъда. Не е съгласен със становището на съда, че са маловажни нарушенията на Наредбата по извършване на дръг-теста и по вземане на пробите от кръв и урина. Освен това смята, че разстоянието от Върбица до Велики Преслав е било взето за около половин час, а не за 11 минути и смята, че са налице редица неточности в документацията и в журнала на ЦСМП и изразява несъгласие с извода на съда и кредитирането на свидетелските показания на медицинските специалисти. Смята, че липсват мотиви на съда по възражението му, че е възможно подсъдимият волно или неволно да е приел забранена субстанция в периода до пробовземането. Оспорва видеотехническата експертиза, която намира за непълна, тъй като в нея била объркана датата. Смята, че съдът е произнесъл правилни и законосъобразни мотиви като не е кредитирал показанията на свидетелите - полицейски служители въз основа на Решението Д.М. срещу България и решение № 202/01.09.2020г. по н.д. №712/2019г. на ВКС. Смята за релевантни за настоящото дело реакцията и думите на подсъдимия на стр. 13 от Протокола където той в периода 16,44 — 16,58 минути казва относно положителния резултат: „Не може да бъде. Ще давам кръв.“ и смята, че това е истинската му позиция. Въз основа на изложеното от него моли, присъдата на ВПРС да бъде отменена и подсъдимият да бъда оправдан, като поддържа изцяло петитума на въззивната жалба.

В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че 2 жалбата е допустима, но неоснователна. Намира постановения първоинстанционен съдебен акт за правилен, законосъобразен и обоснован. Смята, че е установена фактическа обстановка, която съответства напълно на събрания доказателствен материал. Счита, че материалният закон по случая е приложен правилно, че няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, включително правото на защита на подсъдимия.

Според прокурора съдът правилно е кредитирал показанията на разпитаните свидетели и правилно е приел, че дадените обяснения от подсъдимия са защитна версия. Смята, че правилно съдът е приел, че подсъдимият е тестван по надлежния ред, с редовни проби и съответно следва да се приеме заключението на тези проби. Позовава се и на наличието на записи от боди камерите на полицейските служители, на които съдът е назначил видеотехническа експертиза и смята, че те потвърждават това, което се е случило в хода на полицейската проверка и затрудненията във връзка с работата на терен и влошените климатични условия. Смята, че тези затруднения действително са забавили вземането на кръвните проби, но това не е било в ущърб на подсъдимия. Затова счита, че няма допуснати съществени процесуални нарушения и моли да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт.

Пред въззивната инстанция адв. П. като защитник на подсъдимия поддържа жалбата на посочените в нея и в допълнителното писмено изложение основания, като моли да бъде уважена, а присъдата отменена. Акцентира на допуснато според него изключително грубо нарушение на процедурата по Наредба №1 на установяването на употребата на наркотици, което съдът приел за несъществено и формирал неправилно вътрешното си убеждение, а не разгледал главното, което отличава това дело от едно административно дело съобразно чл.

303 и чл. 304 от НПК, а именно дали деянието е доказано по несъмнен начин. Според него през времето от 13:10 ч. от ПТП или от 14:44 ч. когато е пробата за алкохол до 16:40, когато е пробата за наркотици е съществувала вероятност подсъдимият да е употребявал цигари, храни или напитки, в които да е капнала или посипана синтетична дрога – хексакидроканабинол, а в това време полицаите не са гледали. Според него само вероятността това да се е случило е достатъчно за да се игнорира доказаността на деянието.

Според защитата въпросът кога бил употребен наркотика можел да се реши с ретроспективна експертиза, която да посочи, дали давността на вземането е по-рано от 13:10 ч., но такава задача не била поставена нито на досъдебното, нито на съдебното производство. Акцентира и на това, че не са били събрани и пълни записи по отношение на движението на полицейския автомобил, относно сроковете за явяване на изследване и оспорва, че часът на пристигане в ЦСМП - Велики Преслав не е бил 21:13, а най-рано около 22:00 часа. Според защитника адв.П., ако бъде потвърдена първоинстанционната присъда, ще се създаде практика, която ще допълни хаоса от фалшивите проби на „Дръг теста“, за който производителя давал 11% грешка. Тъй като е съществувала възможността след ПТП от 13:10 ч. до 16:40 ч. волно или неволно подсъдимият да е приел забранена субстанция и самата възможност това да се случи, според него е налице основание за постановяване на оправдателна присъда, за каквато моли.

В защитната си реч подс. Х. Х. изразява съгласие с това, което е казал защитника му и 3 няма какво друго да добави. В последната си дума подсъдимият Х. желае да бъде оправдан.

Жалбата е подадена в срока по чл. 319 от НПК и поради това е допустима.

Жалбата е неоснователна на посочените в нея основания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на обжалваната присъда съобразно изискванията на чл. 314 от НПК и като инстанция по същество, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред, при което са събрани гласни и писмени доказателства и са назначени експертизи.

Изслушани са показанията на свидетелите, посочени от прокурора в приложението към обвинителния акт и на допуснатите допълнително от съда по искане на страните.

Изслушани са вещите лица изготвили заключенията на назначената в хода на досъдебното производство и приобщена в съдебната фаза на производството съдебно-химическа експертиза, на назначените в хода на съдебното производство повторна съдебно-химическа експертиза и видео-техническа експертиза. Приобщил писмените доказателства събрани в хода на ДП на основание чл.283 от НПК, след което ги е обсъдил всички внимателно и задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност. След обстойният им анализ, съдът е приел от фактическа обстановка, която не се различава от констатираното от настоящата инстанция:

Х. К. Х. бил правоспособен водач на МПС, като притежавал СУМПС № 285344002 издадено на 8.10.2021 г. от ОД МВР - Шумен.

На 20.01.2024г. преди 13:00 часа подс. Х., заедно със свид. Д.Ст., свид. Д.М. и свид.

Д.И. решили да отидат до Курортен комплекс – Върбица с ползвания от Х. лек автомобил марка и модел „Опел Корса“ с peг. № ****, собственост на Х. Н. /дядо на подсъдимия/.

Четиримата се качили в автомобила, който се управлявал от подсъдимия и потеглили.

В 13:10 часа при движение по път 1-7 км 177+690 край гр. Върбица претърпели ПТП с друг лек автомобил марка и модел „Ауди А 3“ с peг. № ****, управляван от свид. Б.Н. от гр. Върбица. Последният нарушил правилата за движение, като не се съобразил с поставения пътен знак В2 /„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство“/ и навлязъл в кръстовището в момент, когато движещият се по главния път 1-7 л.а. „Опел Корса“ с peг. № ****, управляван от Х. бил в непосредствена близост. Вследствие на удара между двата автомобила били причинени материални щети. Пътуващите в л. а. „Опел Корса“ свидетели С., И. и М. се придвижили до ЦСМП, Филиал-Върбица, където след преглед и констатирана липса на травматични увреждания били освободени. Междувременно М.М.Й - майка на свид. Д.Ст., подала сигнал в РУ - В. Преслав.

На мястото на инцидента край гр. Върбица, на път 1-7, км 177+690, около 14:10 часа пристигнал дежурен полицейски екип, състоящ се от свид. А. Х., свид. М. В. и свид. И. Д. полицейски служители при РУ - В.Преслав състоящ се от служители на Пътна Полиция и от Охрана на обществения ред. Когато пристигнали полицейските органи установили на място водачите на двата автомобила - свид. Б.Н. и подс. Х. Х.. При започналата полицейска проверка установили самоличността им, обстоятелствата, при които е настъпило ПТП и 4 щетите по двата автомобила. Водачите били проверени с технически средства за наличие на алкохол в кръвта им, като пробите им били отрицателни. Междувременно на местопроизшествието пристигнал и свид. К. Н. - баща на подс. Х..