Решение № 788 от 12.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 788 гр. София, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело № 20221001000488 по описа за 2022 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ответника в първата инстанция ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“-АД чрез пълномощника му адв.Д. С. против решение №260112 от 11.02.2020 г. на СГС, ТО, VI-11 състав, постановено по т.д.№ 1107/2020 г., с което застрахователното дружество е осъдено да заплати на Гаранционен фонд на основание чл.520, ал.1 от КЗ сума в размер на 402 843 лева, представляваща неплатени вноски по чл.520,ал.1 от КЗ за сключени от застрахователя през м.12. 2019 г. договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска - 17.06.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ЗЗД да му заплати сумата 14 099,51 лева мораторна лихва за забава за периода 11.02.2020 г. до 15.06.2020г. вкл., както и разноски в производството в размер на 18 070,70 лева на осн. чл.78 ГПК.

Решението е обжалвано и в частта, с която е отхвърлено направеното от застрахователното дружество възражение за прихващане за сумите 358 982,87 лева, ДДС-14 080 лева и лихва за забава върху главницата в размер на 27 805,43 лева и лихва за забава върху ДДС в размер на 1 219,51 лева.

Жалбоподателят излага подробни доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

1

Жалбата е подробно мотивирана.

Твърди, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.157 ТЗ във връзка с нищожността на застрахователния договор, сключен от „Емпен БГ”-ЕООД след смъртта на едноличния му собственик и управител.Твърди, че предвид вече настъпилата смърт на едноличния собственик към момента на сключване на застрахователния договор, дейността на това дружество е била прекратена по силата на закона и сделката не е висящо недействителна, както е приел съда, тъй като липсва орган, който да формира и изрази воля и следователно застрахователния договор е сключен при липса на съгласие. Твърди, че първоинстанционният съд не е провел разграничение между нищожността по чл.26,ал.2, преедл.второ ЗЗД и висящата недействителност по чл.42,ал.2 ЗЗД. Ликвидаторът има специфични правомощия, свързани с производството по ликвидация и не може да извършва преценка дали да потвърди или не сключени от името на дружеството договори.Тук недействителността била изначална и абсолютна.

Твърди, че застрахователните договори със застраховани юридически лица и сключени чрез застрахователен посредник не е налице застрахователен интерес и по отношение на тях не намира приложение разпоредбата на чл.293,ал.3 ТЗ, като подробни доводи в тази насока са развити в жалбата.

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което отхвърли предявените искове като погасени чрез съдебно прихващане с вземанията на ответника, предмет на възражението за прихващане.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищеца

ГАРАНЦИОНЕН ФОНД , в който излага подробни съображения за неоснователност на жалбата, като са изложени доводи, от които е видно, че напълно се споделят изложените от съда мотиви. Моли съда да потвърди решението като законосъобразно и правилно.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в законния срок. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

От събраните в производството писмени доказателства се установява от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, че с Решение № 100ГФ/24.01.2019год. Комисията по финансов надзор, на основание чл.555, ал.1 от КЗ е определила размера на вноската на застрахователите, предлагащи в Република България задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по чл.461,т.1 от КЗ на 10.50 лева за всяко отделно моторно 2 превозно средство, във връзка с чието използване е сключена задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите“ и 0.15 лв. за всяко място /без това на шофьора/ по застраховка „Злополука“. Със същото решение е определено вноските по сметка на Гаранционен фонд да се превеждат ежемесечно - до 10то число на втория месец след месеца на сключването на застраховките.

Не е спорно също, че ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве”АД е дружество, което притежава издаден в негова полза лиценз за извършване на застрахователна дейност, както и регистрираното му в търговския регистър седалище е в Република България. Няма спор между страните, че през месец декември 2019 г. ответникът е сключил 38 366 броя договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилисти. Тези обстоятелства се твърдят от ищеца, който се позовава на тях като правопораждащи предявеното вземане, като не се оспорват от ответника.

При съобразяване решението на КФН и броя на сключените от ответника договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилисти през месец декември 2019 г., които са 38 366 броя, се налага извод, че ответникът дължи да направи вноски в Гаранционен фонд в размер на 402 843 лв. Именно за този размер е исковата претенция, който размер е установен и от приетото без оспорвания заключение на ССЕ. Вещото лице е установило също, че размера на мораторната лихва за забава върху главницата за претендирания период от 11.02.20 до 15.06.20г. възлиза на 14 099.51 лв.

Ответникът не твърди и не доказва, че е заплатил претендираната сума.

От т.3 на цитираното решение на КФН се установява, че срока, до който трябва да бъде изпълнено задължението на застрахователите през 2019 г., е в срок до 10-то число на втория месец, следващ месеца на сключване на застраховките. Застраховките, за сключване на които се претендира, че ответникът дължи вноски в процеса, са сключени през месец декември 2019 г., което означава, че падежът на задължението по чл.520, ал.1 КЗ, което е възникнало по отношение на тях, е 10.02.2020г.

С протоколно определение от 05.05.21г. /л.196 от делото на СГС/ е прието за безспорно между страните, че вземането на ищеца за главница за м.12.2019г. е в размера, посочен в исковата молба и на посоченото от него основание и тази вноска не е издължена от ответника.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Според разпоредбата на чл.520, ал.1 КЗ, всички застрахователи със седалище в Р.България и застрахователите от трета държава, регистрирали клон по ТЗ в Р.България, предлагащи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и/или задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците, или застраховка по раздел I от приложение № 1, са длъжни да правят вноски в Гаранционния фонд в размер и по начин, определени съгласно този кодекс.

3

Следователно, за успешното провеждане на иска по чл.520, ал.1 КЗ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на следните елементи от фактическия състав: 1) че ответникът има качеството на застраховател със седалище в Република България; 2) че ответникът предлага сключването на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и 3) че през месец декември 2019 г. ответникът е сключил с трети лица договори за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

С оглед установеното от фактическа страна и приетите с определение от първоинстанционния съд за безспорни факти, съдът намира, че по делото е доказано настъпването на всички елементи от фактическия състав на чл.520, ал.1 КЗ и в тежест на ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве” е възникнало задължение да заплати на Гаранционния фонд вноски за сключените от него през месец септември 2019 г. 38 366 броя задължителни застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилисти в общ размер на 402 843 лв. и падежът на задължението по чл.520, ал.1 КЗ, което е възникнало по отношение на тях, е 10.02.2020г.

В производството от ответното застрахователно дружество не се твърди и не се представят доказателства за това, че е изпълнило така възникналото в негова тежест задължение към Гаранционен фонд нито на падежа, нито до настоящия момент.

В чл.563, ал.4 КЗ е предвидено, че при неплащане от застрахователя на вноската към Гаранционен фонд в определения срок се начислява лихва за срока на забавата върху дължимата сума в размер на законната лихва. С оглед на това и предвид допусната забава в изпълнение на процесното задължение по чл.520, ал.1 КЗ, която продължава и към момента, ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ дължи да заплати на Гаранционен фонд и обезщетение за забава в размер на законната лихва, което за периода от деня на забавата, който е 11.02.2020 г. до 15.06.20г. възлиза в размер на 14 099.51 лв.

До този извод е достигнал и първоинстанционният съд.

Ответникът е направил в процеса възражение за прихващане между тези вземания и парични вземания, които той твърди, че са възникнали в негова полза към Гаранционен фонд – 373 063,56 лева главница и 29 024,94 лева законна лихва върху главницата.Уточнява, че главницата представлява сбор от всички платени суми с ДДС по сключените застрахователни полици, а общо посочения размер на законната лихва представлява сбор от всички дължими и платени законни лихви върху главниците по застрахователните полици, с начислено ДДС върху тях. Всичко това ответникът е посочил в табличен вид в отговора на ИМ.

Волеизявление за извършване на прихващане е направено и извънсъдебно от страна на застрахователното дружество с писмо до ищеца вх.

№ 07-30-2153/10.02.2020г., е оспорено с изричен отговор.

4

Ответникът твърди, че от негово име, чрез посредничеството на застрахователен брокер, в процесния период са издадени 13 застрахователни полици за сключени застрахователни договори „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно с международна карта за автомобилна застраховка към същата /сертификат „Зелена карта“/. Страна по тези застрахователни полици в качеството на застраховани са 11 дружества: „РОМГАС 2014“ЕООД, „БЕСТ РАЙД БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „ИНМАТРИКУЛАРЕ“ ЕООД, „МОДАЛ ДАН 2“ ЕООД, „АВАНГАРД 1010“-ЕООД, „ЦЕНТРАЛ ИНВЕСТ

10“-ООД – клон Монтана, „ ЕМПЕН БГ“-ЕООД, „ЕКО БРОКЕР“-ЕООД и „МЕХЕДНЦ“-ЕООД, както и 2 физически лица - К. Й. В. и А. И. А..

Страните не спорят по размера на вземанията, направени с възражението за прихващане, т.е. по изплатените от ответника обезщетения по 13те застрахователни полици, подробно описани в отговора. Не спорят по изплащането им от ответника към НББАЗ, РНБ, Декра Италия, които са обезщетили пострадалите при ПТП в резултат от управление на МПС-та, застраховани с тези 13 застрахователни полици. Заплатената сума е в общ размер на 358 982.87 лв., ДДС - 14 080лв., 27 805.43 лв. лихви за забава върху главница и 1 219.51 лихви за забава върху ДДС. Сумите на обезщетенията и изплащането им се установяват и от представените по делото претенции за възстановяване на изплатени обезщетения, фактури и платежни нареждания за извършени банкови преводи, както и от приетата ССЕ.

Ответното застрахователно дружество „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“-АД поддържа нищожност на всичките 13 застрахователни полици поради липса на съгласие, тъй като лицата, които се сочи, че са автори на волеизявлението за сключване на застраховките, в качеството им на застраховани, не са давали съгласие за сключване на тези договори. Твърди, че в полиците е посочено, че същите са сключени от „застрахованите“ ФЛ или от управителите на „застрахованите“ дружества, което обстоятелство не отговаряло на истината и че подписите в тях не са автентични и не са положени от посочените в тях управители на съответните дружества или от посочените като застраховани ФЛ А.

И. А. и К. Й. Б.. Твърди, че към датата на сключване на полицата със застраховано лице „Емпен БГ“ ЕООД - 28.04.2015 г., управителят на това дружество Е. М. К. починало, като датата на смъртта му е месец по-рано *** г. Твърди, че подписите в застрахователните договори за „застрахован“ са положени от други лица, различни от посочените, които не са ни известни. Поради това твърди, че липсва съгласие - за да се счита за сключена правната сделка, всяка от страните по нея трябва да е правосубектна (ако се отнася за ФЛ, те трябва да са живи и правоспособни, а ако се отнася до ЮЛ, същите да са създадени по ред, предвиден в обективното право и да съществуват органи, чрез които ЮЛ да взема решения и волеизявява пред трети лица). Липсата на волеизявление в процесните застрахователни полици от някоя от договарящите страни за сключване на сделката е равнозначно на липса на съгласие и обвързване с нейните последици чл.26, ал.2, предл. 2 ЗЗД.