Разпореждане № 5930 от 23.05.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 5930 гр. София, 23.05.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А. Т. М. като разгледа докладваното от А.Т. М. Административно наказателно дело № 20221110201194 по описа за 2022 година

Днес, 23.05.2022г., в закрито заседание, подписаната А. М. - районен съдия и съдия-докладчик по НАХД № 1194/2022 г. по описа на СРС, НО, 105 състав след като се запознах с материалите по делото и с повдигнатото обвинение срещу А. Н. Д. с внесеното постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание за извършено престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2 и т. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК, в изпълнение на задълженията си на съдия-докладчик и след извършване на проверката по чл. 377, ал. 1 от НПК, намирам следното:

Делото е подсъдно на Софийски районен съд като първа инстанция. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Формално са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно заседание по реда на Глава XVIII НПК, тъй като за престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност обвиняемият, е предвидено наказание до три години "лишаване от свобода" и глоба от две до пет хиляди лева, привлеченият към административно-наказателна отговорност не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, и от инкриминираното деяние не са причинени съставомерни имуществени вреди.

Но съдът намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 376, ал. 1 от НПК за насрочване на делото в съдебно заседание, тъй като в хода на досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на Софийска районна прокуратура за тяхното отстраняване, на основание чл. 377, ал. 1 от НПК.

Съдът констатира, че внесеното в съда постановление за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК, според която разпоредба обстоятелствената част на 1 обвинителния акт следва да съдържа определени реквизити, липсата на които води до ограничаване на правата на правоимащите процесуални субекти. Несъмнено правилата за обвинителния акт следва да намерят приложение и за постановлението за освобождаване от наказателна отговорност. В обстоятелствената част на обвинителния акт/постановлението п о чл. 375 от НПК, задължително следва да бъдат посочени фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемото лице в него, като се изисква и съвпадение между словесното описание на извършеното и дадената му правна квалификация, както и пълно и точно описание на всички съставомерни признаци и вреди.

В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.

В обстоятелствената част на внесеното постановление на прокурор при СРП е изложено, че на 14.08.2021г. около 10.00ч. обвиняемият Д., част от ловна дружинка „С****“ се намирал с други лица в района на подстанция „М***“, като същият бил на 100 метра от ул. С**** в полето и произвел изстрели срещу две кучета със законно придобито ловно оръжие – гладкоцевна пушка със сериен № 179909, 12-ти калибър, при което едно от кучетата паднало и от изготвената ветеринарномедицинска експертиза се установява, че смъртта му е настъпила от загуба на голямо количество кръв, и има причинна връзка между установените травматични увреждания – множество наранявания, проникващи в дълбочина на гръдния кош, наличие на кръв в гръдната клетка, тъканно увреждане на белия дроб и разкъсване на големи кръвоносни съдове в гръдната кухина, счупване на лява раменна кост - огнестрелни рани и настъпилата смърт.

При така описаните фактически обстоятелства представителят на държавното обвинение е приел, че обвиняемият Д. е осъществил престъпление по чл. 325б, ал. 2, т. 2 и т.

3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК, а именно, че на 14.08.2021г. около 10.00ч. в гр. София, кв. С**, срещу подстанция „М***“, на около 100метра от ул. Сеславски път, на публично място, чрез произвеждане на изстрели с гладкоцевна/ловна/ пушка, като проявил жестокост към гръбначно животно – куче /с кафяво-черна космена покривка – шарен, с бели петна по гърдите, от мъжки пол, на възраст около 1-2 години, порода – смесена/ , му причинил противозаконно смърт – чрез нараняване с метални чужди тела – проектили/сачми/, които причинили травматични увреждания : разкъсване на белия дроб и големи кръвоносни съдове в гръдната кухина, довели до загуба на голямо количество кръв и смърт, като начинът и средството са опасни за живота на хора и на животни – произведени изстрели с гладкоцевна пушка и деянието е извършено с особена жестокост.

Престъплението по чл. 325б, ал. 1 от НК / ал.2/ има бланкетен характер, и в този смисъл е налице необходимост от запълване на съдържанието му с разпоредби от други закони, в частност по отношение на понятието "жестокост" спрямо гръбначно животно.

Правният статут от животните и тяхната защита е предмет на два закона – Закона за защита на животните и Закона за ветеринарномедицинската дейност. Легалното определение на това понятие се съдържа в Закона за защита на животните /ЗЗЖ/, в чл. 7, който в ал. 2 препраща към чл. 151 от Закона за ветеринаромедицинската дейност /ЗВМД/. По смисъла на този текст проява на жестокост е „…всяко действие или бездействие, което причинява 2 продължително или повтарящо се страдание на животното, или увреждане на здравето му или стрес", както и "причиняването на страх, нараняване, болка, страдание, стрес или смърт на животни".

В случай представителят на СРП по никакъв начин не е посочил и обвързал действията на обвиняемия с посочените по-горе законови разпоредби, указващи именно понятието „жестокост“ спрямо гръбначно животно, респективно липсват и каквито и да е фактически обстоятелства и правни изводи в тази насока, като съдът отчита, че тези фактически основи е необходимо да бъдат посочени в обстоятелствената част на постановлението, не е задължително и необходимо да се съдържат в неговия диспозитив, освен чрез цифровото изражение на съответните законови разпоредби.

На следващо място никъде в постановлението не се съдържат и фактически и правни обосновки, защо държавното обвинение приема, че деянието е извършено и с особена жестокост към гръбначното животно. Макар и касаещо престъпленията против личността, в Постановление № 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление № 7 от 6.VII.1987 г. е дадена ясна постановка кога е налице особена жестокост - когато при извършване на убийството деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек, обстоятелства, които според настоящия съдебен състав са важими и относими и при причинена смърт на гръбначно животно, и които следва да обусловят по-тежката квалификация на деянието, което според държавното обвинение е осъществил обвиняемия, и които обстоятелства липсват в настоящето постановление.

Тъй като обвинителният акт, съответно постановлението за освобождаване от наказателна отговорност определя обективните и субективни предели на повдигнатото обвинение, допуснатата неяснота относно описанието на престъплението и дадената му правна квалификация, лишава обвиняемия от възможността да разбере точния обем на повдигнатото обвинение и да организира адекватно защитата си. Съгласно чл. 246, ал. 2 НПК механизма на извършване на деянието и описание на обстоятелствата, при които е извършено то, са сред задължителните реквизити на обвинителния акт, съответно на постановлението по чл. 375 от НПК. Така констатираното нарушение е допуснатото в хода на досъдебното производство, ограничава правото на защита на обвиняемото лице, което обаче може да бъде отстранено чрез връщане на делото на СРП, доколкото съдът в производството по глава 28 от НПК няма правомощия да изменя, допълва или въвежда нови фактически положения, извън поднесените от страна на обвинението, респективно да въвежда и попълва бланкета на чл. 325б, ал.1, вр. ал.2 от НК в мотивната си част при евентуално осъдително решение/, напротив при така установени в хода на съдебното следствие положения е длъжен да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора.

С оглед на така констатираното нарушение и доколкото съдът намира, че същото е особено съществено, тъй като води до ограничаване правото на защита на обвиняемото лице, съдията - докладчик счита, че съдебното производство следва да бъде прекратено и 3 делото да бъде изпратено на Софийска районна прокуратура за отстраняването му.

Водим от горното и на основание чл. 377, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 1194/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 105 състав.

ИЗПРАЩА делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на посочените процесуални нарушения, съобразно мотивите на настоящото разпореждане.

Разпореждането подлежи на обжалване и протест с частна жалба и частен протест в 7-дневен срок от получаване на препис от него пред СГС по реда на глава XII от НПК.

Препис от разпореждането на основание чл. 342, ал. 1 НПК да се връчи на СРП, на обвиняемия и на неговия защитник.

В случай на протест, препис да се изпрати на обвиняемия и защитника с указание, че има право в седмодневен срок от съобщението да направи възражения, като след изтичането на срока делото да се изпрати на СГС за произнасяне по компетентност.

След влизане в сила на настоящето разпореждане делото да се върне на СРП.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4