Определение № 31 от 09.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31 гр. Благоевград, 09.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Георги Янев като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело № 20231200500692 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК и е образувано е по молба вх.

№13672/31.10.2023 г. е подадена от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „**, представлявано от изпълнителния директор С. А., чрез пълномощника си адв. С. У., за допълване постановеното Решение № 550 от 17.10.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград, като се присъди на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД направените разноски във въззивна инстанция. Моли да се измени същото като се присъди на доверителя му направените разноски в първоинстанционното производство и да се присъди възнаграждение в полза на процесуалния представител на насрещната страна в първоинстанционното производство съразмерно с отхвърлена част.

Счита, че в Решение №550 от 17.10.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград, съдът е уважил въззивната жалба на доверителя му и е отменил Решение № 82 от 20.03.2023 г, постановено по гр. д № 1478/2022 по описа на Районен съд - Петрич, в частта, с която на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, е осъдено да заплати на Б. А. В., сумата от 76,89 лева, представляваща недължимо платена като неустойка по Договор за потребителски кредит - за сумата над 76.80 лв. и отхвърля претенцията за разликата от 9 стотинки.

Макар и в решението подробно да е разгледан въпроса за дължимото адвокатско възнаграждения и в мотивите да са изложени съображения, че при определяне и присъждане на възнаграждение съдът е обвързан от предвидените в Наредбата минимални размери, то липсва произнасяне относно разноските по въззивното производство.

Твърди, че с оглед на различните изводи на двете инстанции и отмяната в обжалваното решение на претенцията за разликата от 9 стотинки, то същото следва да бъде отменено и в частта, в която в полза на адвоката на насрещната страна е присъдено адвокатско възнаграждение в пълен размер. На база събраните по делото данни, счита, че в полза на процесуалния представител на ищеца се дължи адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлена част от исковете. В полза на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД следва да бъдат присъдени разноски съразмерно с отхвърлената част за първоинстанционното производство, както и 1 адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

От адв. Д. В. М.,Адвокатска колегия Пловдив, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.**., тел. ** в качеството му на пълномощник на Б. В. е постъпил отговор по молбата.

В отговорът се изразява становище, че съдът не следва да присъжда възнаграждение за представител на ответната страна, с оглед на отхвърлената част от иска, като по аналогия намерат приложения Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на Съда на Европейския съюз. Определение №366/16.08.2022г. по ч.тр.д №1085/2022г. по описа на ВКС. първо отделение, определение № 262/11.08.2020 г. по ч.т.д. № 844/2020 г. на ВКС. I т.о./, поради това, молбата трябва да се остави без уважение.

Въззивният съд, след като се запозна с доказателствата по делото счита, че не следва да присъжда възнаграждение за представител на ответната страна, с оглед на отхвърлената част от иска, като по аналогия следва да намерят приложения Решение от 16.07.2020 г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на Съда на Европейския съюз. Определение №366/16.08.2022г. по ч.тр.д №1085/2022г. по описа на ВКС. първо отделение, определение № 262/11.08.2020 г. по ч.т.д. № 844/2020 г. на ВКС. I т.о./.е прието:

Когато частично е отхвърлен искът за възстановяване на недължимо платените суми, отговорността за разноски се разпределя само въз основа на недължимо платените суми, чието връщане е разпоредено, съобразно уредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, т. е само върху уважената част, а не и спрямо неуважената такава. По изложените съображения в решението е прието, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява възлагането върху потребителя на част от процесуалните разноски в зависимост от размера на недължимо платени суми, които са присъдени вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния □ характер, тъй като подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

Даденото разрешение съобразно нормата на чл. 633 ГПК следва да бъде съобразено от националните съдилища, независимо че е постановено по преюдициално запитване, отправено от друга юрисдикция , в този смисъл и формираната практика на ВКСопределение № 262/11.08.2020 г. по ч.т.д. № 844/2020 г„ на ВКС. I т.о.; Определение №366/16.08.2022г. по ч.т.д. №1085/2022г„ на ВКС. I т.о.: Определение №50466/30.11.2022г. по ч.т.д. №2049/2022г. на ВКС. I т.о.

Съдът на ЕС се е произнесъл по въпроса дали е съвместимо с принципа на ефективност възлагането на потребителя на съдебните разноски в зависимост от присъдените му суми, когато искът му е уважен в частта относно неравноправния характер на спорната клауза. В т. 95 от решението е посочено, че разпределянето на разноските по съдебно производство пред националните юрисдикции попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите - членки, при условие че са спазени принципите на равностойност и на ефективност. Съобразявайки принципа на ефективност, в посоченото решение е прието, че обвързването на разпределението на съдебните разноски само с присъдените недължимо платени суми, може да възпре потребителя да упражни посоченото право, предвид 2 разноските, до които води предявяването на иск по съдебен ред (т. 98 от решението). По изложените съображения в решението е прието, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява възлагането върху потребителя на част от процесуалните разноски в зависимост от размера на недължимо платени суми, които са присъдени вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза, поради неравноправния □ характер, тъй като подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

В заключение спрямо задължителната практика на СЕС, когато частично е отхвърлен искът за възстановяване на недължимо платените суми, отговорността за разноски се разпределя само въз основа на недължимо платените суми, чието връщане е разпоредено, съобразно уредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК, т.е само върху уважената част, а не и спрямо неуважената такава. Т.е разноските по настоящото производство следва да се разпределят само върху уважената част от иска и в тази връзка не следва да се присъждат разноски за представител на ответната страна.

Водим от горното, БОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение молба вх.№13672/31.10.2023 г. е подадена от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. „**, представлявано от изпълнителния директор С. А., чрез пълномощника си адв. С. У., с правно основание чл.248 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3