Решение № 273 от 09.10.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 273 гр. Бургас, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Марков

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Павел Х. Манукян като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Въззивно частно наказателно дело № 20252100600955 по описа за 2025 година

С определение № 1485/24.06.2025 г., постановено по ЧНД № 1490/2025 г., Бургаският районен съд на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 НК наложил на осъдения Г. С. М., ЕГН ********** общо най-тежко наказание лишаване от свобода измежду наложените по НОХД № 2547/2023 г. по описа на Районен съд-Бургас, НОХД № 101/2023 г. по описа на Районен съд-Девин, НОХД № 1095/2023 г. по описа на Районен съд-Ямбол, НОХД № 202191/2024 г. по описа на Районен съд-София, НОХД № 2162/2023 г. по описа на Районен съд-Бургас и НОХД № 3444/2024 г. по описа на Районен съд-Бургас за срок от 3 години и 9 месеца. На основание чл. 24 НК съдът увеличил наложеното общо наказание с 1 година и 4 месеца до размер на 5 години и 1 месец лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ ЗИНЗС постановил да се изтърпи при първоначален „строг“ режим. Накрая съдът приспаднал времето, през което осъденият е бил задържан, както и изтърпяната част от което и да било от наказанията в съвкупността.

Срещу така постановения съдебен акт е подадена жалба от служебния 1 защитник адв. Христина Николова-Бурналова от Адвокатска колегия-Бургас.

С жалбата се иска отмяна на определението в частта, с която наложеното общо наказание лишаване от свобода е увеличено на основание чл. 24 НК.

Недоволен от така постановената присъда е останал и осъденият Г. С.

М., който в жалбата си изразява становище за неправилно приложение на чл.

24 НК.

В съдебно заседание на въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище за неоснователност на жалбите и моли да се потвърди определението на районния съд. Счита, че първият съд правилно е преценил, че увеличаването на общото наказание би могло да окаже необходимата превенция да превъзпита осъдения да спазва закона и добрите нрави.

Жалбоподателят адв. Христина Николова-Бурналова поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Моли за уважаване на жалбата и определяне на едно общо наказание лишаване от свобода за срок от три години и девет месеца.

Осъденият М. моли съда да приеме за справедливо предходното кумулиране на наказанията с определение по НЧД № 2222/2024 г., с което наложеното общо наказание лишаване от свобода за срок от 3 години и 9 месеца е увеличено на основание чл. 24 НК с 1 година.

Бургаският окръжен съд, след като изслуша становището на страните и извърши цялостна проверка на правилността на атакуваното определение, прие следното:

Г. С. М. е осъждан многократно, като последното наказание - лишаване от свобода за срок от 5 години е изтърпял от 24.02.2020 г. до 19.01.2021 г., като има зачетено изтърпяно общо наказание в размер на 4 години (от 5.08.2014 г. до 25.02.2018 г.) и прекъсване за 30 дни от 20.11.2020 г. до 20.12.2020 г. Това е общо наказание в размер на най-тежкото измежду наложените на М. наказания по НОХД № 29/2015 г. на Районен съд - Царево, НОХД № 6088/2015 г. на Районен съд - Бургас и НОХД № 126/2019 г. на Районен съд Ловеч, а именно лишаване от свобода за срок от 4 години, увеличено на основание чл. 24 НК с 1 година.

След изтърпяване на последното наказание лишаване от свобода Г. М. е осъждан, както следва:

1. с влязла в сила на 26.09.2023 г. по НОХД № 2547/2023 г. на Районен съд Бургас Г. М. е осъден за извършено през периода 9-24.04.2021 г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 НК на лишаване от свобода за срок от 2 години, при първоначален „строг“ режим;

2. с влязла в сила на 6.11.2023 г. присъда по НОХД № 101/2023 г. по описа на Районен съд - Девин Г. М. е осъден за извършено на 27.05.2022 г.

2 престъпление по чл.211 НК на лишаване от свобода за срок от 2 години и 8 месеца при първоначален „строг“ режим;

3. с влязла в сила на 20.01.2024 г. присъда по НОХД № 1095/2023 г. по описа на Районен съд - Ямбол Г. М. е осъден за извършено през периода 24-28.12.2022 г. престъпление по чл. 211 НК на лишаване от свобода за срок от 3 години при първоначален „строг“ режим;

4. с влязла в сила на 18.04.2024 г. присъда по НОХД № 202191/2024 г. по описа на Районен съд - София Г. М. е осъден за извършено на 1718.03.2021 г. престъпление по чл. 211 НК на лишаване от свобода за срок от 3 години и 4 месеца при първоначален „строг“ режим;

5. с влязла в сила на 26.04.2024 г. присъда по НОХД № 2162/2023 г. на Районен съд - Бургас Г. М. е осъден за извършено през периода 2.10.2018 г. – 11.12.2018 г. престъпление по чл. 211 НК на лишаване от свобода за срок от 3 години и 9 месеца при първоначален „строг“ режим;

6. с одобрено на 16.04.2025 г. споразумение по НОХД № 3444/2024 г. на Районен съд - Бургас Г. М. е осъден за извършено на 1.06.2023 г. престъпление по чл.211 НК на лишаване от свобода за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален „строг“ режим.

Престъпленията по НОХД №№ 2547/2023 г., 101/2023 г., 1095/2023 г., 202191/2024 г., 2162/2023 г. и 3444/2024 г. /п. 16-21 от справката за съдимост/ са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях.

Налице е съвкупност на престъпления, поради което правилно районният съд е приложил правилото на поглъщане на наказания и е наложил на осъдения М. на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК общо наказание лишаване от свобода до размера на най-тежкото от определените наказания за отделните престъпления, предмет на посочените шест дела, а именно лишаване от свобода за срок от 3 години и 9 месеца.

Съществува и друг вариант за групиране на наказанията, тъй като престъплението, за което Г. М. е осъден по НОХД № 2162/2023 г. по описа на Районен съд - Бургас е в съотношение на съвкупност не само с престъпленията по посочените по-горе наказателни дела - НОХД №№ 2547/2023 г., 101/2023 г., 1095/2023 г., 202191/2024 г. и 3444/2024 г., но и с престъплението по НОХД № 126/2019 г. по описа на Районен съд - Ловеч (п.

15 от справката за съдимост). Наказанието по НОХД № 126/2019 г. (4 години лишаване от свобода) обаче е кумулирано с наказанията по НОХД № 29/2015 г. на Районен съд - Царево (3 години лишаване от свобода) и НОХД № 6088/2015 г. на Районен съд - Бургас (4 години лишаване от свобода), а престъплението по НОХД № 2162/2023 г. на Районен съд - Бургас е в съотношение на рецидив с престъпленията по тези две дела (НОХД № 29/2015 г. и НОХД № 6088/2015 г.). При различни възможности за групиране на наказанията съдът е длъжен да спази принципа на най-благоприятното за осъдения съчетание /в този смисъл е ППВС № 4/65 г., т.9/. Районният съд е спазил това задължително предписание. Определянето на общо наказание на осъдения М. по НОХД № 2162/2023 г. на Районен съд - Бургас и НОХД № 3

126/2019 г. на Районен съд - Ловеч – лишаване от свобода за срок от 4 години, не е по-благоприятно за осъдения, защото при този вариант М. ще трябва да изтърпи отделно още едно общо наказание лишаване от свобода за срок от 4 години - по НОХД № 29/2015 г. и НОХД № 6088/2015 г. (п. 13 и 14), при това с възможност за приложение на чл. 24 НК за всяка една от съвкупностите.

Затова в случая не се налага промяна на формираната вече съвкупност и прегрупиране на наказанията за престъпленията по НОХД № 29/2015 г. на Районен съд - Царево, НОХД № 6088/2015 г. на Районен съд - Бургас и НОХД № 126/2019 г. на Районен съд - Ловеч.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя извода на първия съд, че в случая е целесъобразно приложението на чл. 24 НК. В съвкупността са включени шест престъпления, като не може да бъде игнорирано обстоятелството, че извън тези престъпления спрямо Г. М. има постановени петнадесет присъди. Осъденият нееднократно е търпял наказание лишаване от свобода, но това очевидно не е имало нито превъзпитателен, нито възпиращ от извършване на нови деяния ефект. Нещо повече, както беше посочено погоре, последното наказание лишаване от свобода осъденият е изтърпял на 19.01.2021 г., като непосредствено след това той е продължил престъпната си деятелност – престъплението по НОХД № 202191/2024 г. по описа на Районен съд - София е извършено на 17-18.03.2021 г., тоест само два месеца по-късно, а престъплението по НОХД № 2547/2023 г. на Районен съд - Бургас – през периода 9-24.04.2021 г., тоест три месеца по-късно. Това ясно илюстрира трайно проявената непоколебима воля на осъдения за извършване на престъпления, която не се е повлияла и от размера на наложеното му общо наказание по НОХД № № 29/2015г., 6088/15 г. и 126/2019 г. – 5 години лишаване от свобода. Очевидно на неудържимата склонност на осъдения да осъществява престъпления, преимуществено по чл. 211 НК, би могло да се противопостави единствено изолирането му от обществото за попродължителен период от време. Затова този съдебен състав намира за правилна преценката на районния съд, че в случая за постигане целите на наказанието, посочени в чл. 36 НК, се явява необходимо увеличаване размера на общото наказание лишаване от свобода с 1 година и 4 месеца.

Съдът намира за несъстоятелно възражението в жалбата, че увеличеното на основание чл. 24 НК наказание с 1 година и 4 месеца е прекомерно. В тази насока защитникът се позовава на обстоятелството, че преди осъждането на М. по НОХД № 3444/2024 г. на БРС, с определение по НЧД № 2222/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас на осъдения е наложено общо наказание по предходните пет наказателни дела от общ характер – 3 години и 9 месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 24 е увеличено с 1 година.

Последвалото осъждане не било основание за увеличаване на общото наказание с още 4 месеца.

Осъждането на М. по НОХД № 3444/2024 г. на БРС е ново обстоятелство, което налага пререшаване на въпроса относно кумулирането на наказанията. При новото обсъждане на въпросите по чл. 23-25 НК съдът не е 4 обвързан от предходните произнасяния и постановените съдебни актове. В съвкупността вече са включени шест, а не пет престъпления, като последното престъпление (отново по чл. 211 НК) е извършено след образуването на досъдебните производства за останалите пет престъпления. Увеличеното общо наказание лишаване от свобода с 1 година и 4 месеца е в съответствие с изискванията на чл. 24 НК за увеличаването му най-много с една втора, то не надвишава сбора на отделните наказания (16 години и 3 месеца), нито максималния размер, предвиден за наказанието лишаване от свобода.

Приложението на чл. 24 НК в определения от първия съд срок е и целесъобразно, предвид подчертано високата степен на обществена опасност на осъдения.

Предвид предходните осъждания на Г. М. на лишаване от свобода, районният съд правилно е постановил определеното общо и увеличено наказание лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим, съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС.

С оглед на изложените съображения и като взе предвид, че не са налице основание за отмяна или изменение на обжалваното определение, съдът намира, че същото следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното и на основание чл. 338 НПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1485 от 24.06.2025 г., постановено по ЧНД № 1490/2025 г. по описа на Бургаския районен съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5