Решение № 894 от 21.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 894 гр. София, 16.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20221000500985 по описа за 2022 година при участието на секретар Таня Вълчева, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 260000 от 06.01.2022 г. по т. дело № 98 по описа за 2019 г. Окръжен съд Кюстендил е отхвърлил исковете на М. К.

К. и В. И. К. срещу СДРУЖЕНИЕ НАЦИОНАЛНО БЮРО НА БЪЛГАРСКИТЕ

АВТОМОБИЛНИ ЗАСТРАХОВАТЕЛИ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева за всеки за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на съпруг, съответно баща И. Р. К., починал в резултат на ПТП на 25.10.2015 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането – 05.11.2019 г. до окончателното изплащане.

Подадена е въззивна жалба от М. К. К. и В. И. К. чрез адвокат И. А. с искане за цялостна отмяна на решението и доказателствено искане за назначаване на АТЕ. Постъпил е отговор, в който жалбата се оспорва и се възразява срещу доказателственото искане.

Поискано е присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Доказателственото искане е оставено без уважение от въззивния съд съгласно чл. 266, ал. 3 от ГПК. Независимо че заключението на повторна АТЕ, назначена по искане на ищците, е оспорено своевременно при изслушването му, като са обосновани противоречия в заключението, не е поискано изготвянето на нова АТЕ, а на видео-техническа експертиза.

При приемането на последната процесуалният представител на ищците е заявил, че няма други искания. Независимо от това, съобразно с правомощията си на въззивна инстанция и предвид оплакването за необосновани изводи на съда при преценката на събраните 1 доказателства, съдът е назначил служебно АТЕ със следните задачи: 1. Да се определи конкретното място на удара между пешеходеца и лекия автомобил по ширина и дължина на пътното платно, съобразно обективните находки, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие от досъдебното производство, изготвената видео-техническа експертиза от инсп. В. П. и свидетелите, изслушани от ОС Кюстендил, като се изготви скица на местопроизшествието с отбелязване на вертикалната и хоризонтална пътна маркировка.

2.Каква видимост е имал водачът на товарния автомобил и предотвратим ли е бил ударът за водача на автомобила, от момента в който е можел да види пострадалия със скоростта, с която се е движил? С каква скорост ударът би бил предотвратим?

В съдебно заседание от 19.05.2022 г. изготвената от инж. М. Г. М. и инж. В. Л. И. е приета от настоящия съд. Страните чрез процесуалните си представители поддържат наведените вече доводи, а въззивните жалбоподатели излагат съображения по същество и в писмени бележки.

При извършената служебна проверка на основание чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни с правно основание чл. 282, ал. 3 вр. ал. 5 от КЗ (отм).

Пред въззивната инстанция не е спорно, че на 25.10.2015 г. в град Монтана в пътен инцидент са участвали водачът на товарен автомобил "Волво" с регистрационен номер ***, за когото е била сключена задължителна застраховка гражданска отговорност с турски застраховател по полица „Зелена карта“ и намиращият се на пътното платно И. Р. К., като последният е загинал, както и че ищците са съпруга и син на пострадалия при ПТП. Спорно е наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по отношение водача на товарния автомобил, ако е налице деликт, какво е справедливото обезщетение за неимуществени вреди и налице ли е принос на загиналия и в каква степен за настъпване на инцидента, а оттам и на вредите на ищците.

По спорния въпрос за наличието на деликт въззивният съд намира следното.

По делото са разпитани очевидци на инцидента - Д. Д. и Г. З.. Според последния преди гр.Монтана е имало рискова пътна ситуация, при която са участвали ТИР, управлява от пострадалия и ТИР, управляван от свидетеля. След влизането в града, свидетелят видял спрял ТИР на срещуположната страна на булеварда, по който се движел, и човек, който му прави знаци да слезе. След като З. спрял и слязъл, човекът, който свидетелят разпознал, че е водачът на товарния автомобил, с когото са имали засичане на извънградския път, пресякъл булеварда и отишъл при св. З.. Д. Д. разказва, че още докато пресичал пътя в посока спрелия ТИР на „Discordia“, К. викал и ръкомахал, на което З. отвръщал със същото; двамата си крещели. Докато К. пресичал, зад първия ТИР на „Discordia“ спрял друг на същата фирма – седлови влекач с прикачено полуремарке. След като К. пресякъл пътното платно, двамата мъже се намирали в пространството между двата спрели товарни автомобили на „Discordia“ и се карали. Според свидетелката Д., двамата се спречкали, шофьорът на „Discordia“ замахнал към другия, като в този момент минал управляваният товарен автомобил с турска 2 регистрация, след което се видяло, че на пътното платно лежи човек. Свидетелят З. разказва, че двамата с К. се намирали в пространството между двата камиона на „Discordia“, но двамата почти не провели диалог, помежду им не е имало никакъв физически контакт, но в един момент К. загубил равновесие, в този момент много близо минал турският ТИР, К. се завъртял и се свлякъл на земята.

За пътния инцидент е съставен и приет като доказателство по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 301р 18773 / 04.09.19 г. по описа на ОД МВР Монтана и Протокол за оглед на местопроизшествието с приложен към него фотоалбум, съгласно които ПТП е настъпило в гр. Монтана на бул. „Трети март“, срещу № 155 (обект на фирма „Агротрон - М“), в светлата част на денонощието при слънчево време с добра видимост. Пътят е хоризонтален, двупосочен, четирилентов с по две пътни ленти за движение във всяка посока. Лентите за движение в двете посоки са отделени с двойна непрекъсната разделителна линия. Пътната настилка е едрозърнест, сух и износен асфалт.

Пътният участък е прав без ограничена видимост. Широчината на пътното платно до разделителната (осева) двойна непрекъсната линия - 5,90 м, обща широчина на платното за движение 12,00 м. В протокола за оглед на местопроизшествието от 25.10.2015 г. с начало 11.20 часа и край 13,00 часа са приети: посока на огледа - от центъра на гр. Монтана към гр.

Лом; постоянен ориентир (ПО) - железен стълб от улично осветление, намиращ се на десния тротоар на бул. „Трети март“, на разстояние 0,75 м вдясно от десния бордюр в посока на огледа. линия на мерене (ЛМ) - разделителната (осева) двойна непрекъсната линия.

Приетите от първата и настоящата инстанция съдебно-технически експертизи са използвали изходните данни от описаните в протокола обективни находки, както и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели.

Според заключението на единичната СТЕ, приета от първата инстанция, в началото на удара между пешеходеца и превозното средство К. се е намирал спрямо дължината на товарния автомобил на около 7.40 метра назад от предната част на влекача. Скоростта на движение на товарния автомобил непосредствено преди и по време на удара е била около 47 км/ч, а тази на пешеходеца– около 6.6 км/ч. При тази скорост на движение и с оглед мястото, на което се е намирал пешеходецът, водачът на турския ТИР е имал възможност да го забележи от разстояние 28.40 метра или около 2.17 секунди преди предната част на влекача да достигне мястото, на което се е намирал пешеходецът. От момента, в който пешеходецът е започнал да се движи към лявата лента до мястото на удара същият е изминал 1 метър за време 0.55 секунди. За това време турският автомобил изминава 7.18 метра разстояние и предвид факта, че към началото на удара предната част на влекача е била на 7.40 метра след мястото на удара, следва, че: 1/ в момента, в който пешеходецът е започнал да се движи към лявата лента, предната част на турския автомобил е била на 0.22 м след мястото на удара по дължина на пътя и 2/ в момента, в който пешеходецът е навлязъл в лявата лента, предната част на автомобила е била на 4.53 м след мястото на удара. При тези разстояния и предвид това, че при движение със скорост от 47 км/ч опасната зона за спиране на автомобила е била 38.40 метра, то водачът на турския ТИР от момента, в който е могъл да 3 види пешеходеца не е имал възможност да спре преди мястото на удара, а от момента на започване движението на пешеходеца към лявата пътна лента или от момента на навлизането му в нея водачът не е разполагал с необходимото време да започне спиране, т.е. произшествието е било непредотвратимо чрез спиране. Ширината на лентите за движение е позволявала турският ТИР да премине покрай спрелите автомобили на „Discordia“, като ако същият се е движил непосредствено до двойната непрекъсната линия вляво от него, то разстоянието между неговата дясна страна и предната лява страна на седловия влекач с рег М.З. би било 0.51 м, без отчитане широчината на огледалата, която на тези автомобили е 0.25 м.

Тези изводи са потвърдени и в заключение на повторната експертиза и допълнението към него, приети от ОС Кюстендил, според което липсата на спирачен път е обяснима с факта, че водачът не е възприел пешеходеца като опасност за движението, както и, че със скоростта, с която се е движил водачът е бил в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, но в конкретния случай не е била налице такава ситуация. Вещите лица са категорични, че в движението си назад към лявата лента пешеходецът се е ударил в преминаващия автомобил. Удар на пешеходеца в предната част на влекача не е имало, а единственият такъв е в дясната страна на полуремаркето, тъй като при първичен фронтален удар положението на тялото не би било такова, каквото е било намерено. За естеството на удара като „забърсване“ изводи правят и вещите лица, изслушани от САС.

Според заключението на двойната СТЕ, изслушана от САС, на 25.10.2015 г., около 10,50 часа, в гр. Монтана на бул. „Трети март“, срещу № 155, в посока от центъра на гр.

Монтана към гр. Лом, в дясна лента са били паркирани на разстояние около 16 метра един от друг два товарни автомобила на фирма „Дискордия“, всеки от които състоящ се от седлови влекач „Volvo FH420“ и прикачено към него полуремарке „SHMITZ“. В пространството между тях и на разстояние около 2,00 м пред влекач „Volvo FH 420“ с per. № ***, в непосредствена близост един до друг са се намирали И. Р. К. и Г. А. З.. В същото време т. a. „Volvo 460“ с турски peг. № *** се е движил в лявата пътна лента по посока на огледа. Мястото на първоначалния контакт между т. a. „Volvo“ с турска регистрация и пешеходеца И. К. е: по дължина на пътя на разстояние около 27 м след приетия ориентир (ПО), считано в посока на огледа, която съвпада с посоката на движение на товарния автомобил; по широчина на пътя на разстояние около 2,60 м вдясно от линията на мерене (ЛМ), считано в посока на огледа. Ударът е реализиран между дясната страна на полуремаркето (на около 7,40 м назад от предната част на влекача) и задната част на тялото на И. К.. Спрямо широчината на платното за движение, пострадалият И. Р. К. се е намирал в дясната пътна лента, обърнат с гръб към лява пътна лента и на разстояние около 0,8 м вдясно от коридора на движение на т. a. „Volvo 460“.

От момента, в който е започнало движението на пешеходеца към лявата лента, по която се е движил товарният автомобил с турска регистрация до достигането му в мястото на удара, той е изминал разстояние 0,80 м, със скорост 6,6 км/ч (съобразно възрастта му, съответстваща на бърз ход), като времето му за придвижване е ty = 0,44 сек. За същото 4 време ty = 0,44 сек, т. a. „Volvo 460“ с турски peг. № *** е изминал разстояние 0,44.50/3,6 = 6,11 м. Към момента на удара предната част на влекача е била на разстояние 7,40 м след мястото на удара. Според вещите лица в момента, в който е започнало движението на пешеходеца към лявата пътна лента, предната част на т. a. „Volvo 460“ с турски per, № *** е била на разстояние 1,29 м след мястото на удара по дължина на пътя. Видимостта на водача на процесния товарен автомобил към дясната пътна лента е била ограничена от паркиран т. a. „Volvo FH420“ с peг. № ***. Водачът М. З. е имал възможност да забележи пешеходеца И.