Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 262044 от 29.12.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13116/2019
Вид
Решение № 262044
Подписан
29.12.2020
В сила
29.12.2020
Състав
ИВАНКА КОЛЕВА ИВАНОВА, КОНСТАНТИНА МИТКОВА ХРИСТОВА, ПЕТЪР ЛЮБОМИРОВ САНТИРОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е гр.

София, 29.12.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 13116 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 157871/04.07.2019 г., постановено по гр. д. № 47136/2017 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав, е признато за установено в отношенията между страните по предявения от „ОББ“ АД срещу К.Н.Т., искове с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.9 ЗПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.422 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД, че К.Н.Т. дължи на „ОББ“ АД сумата от 864, 89 лв. – изискуема главница с настъпил падеж за периода 11.05.2015 г. – 11.07.2017 г., дължима по договор за потребителски кредит от 07.12.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата в размер на 330, 62 лв. – договорна лихва за периода 11.05.2015 г. – 16.06.2016 г., като искът е отхвърлен за сумата от 3 045, 91 лв. – предсрочно изискуема главница по посочения договор и за сумата от 852, 55 лв. – изискуема наказателна лихва за периода 11.05.2015 г. – 27.11.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 31.03.2017 г. в производството по ч. гр. д. № 642/2017 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав. Ответницата е осъдена да заплати на ответника сумата от 3045, 91 лв., на основание чл.430 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.9 ЗПК вр. с чл.86 ЗЗД, представляваща предсрочно изискуема главница, дължима по договор за потребителски кредит от 07.12.2011 г., сключен между „ОББ“ АД и К.Н.Т., като искът, предявен при евентуалност, е отхвърлен в размер на 190, 27 лв., представляваща изискуема наказателна лихва за периода 11.05.2015 г. – 11.07.2017 г. Ответницата е осъдена за заплати на ищеца сумата от 137, 76 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК – разноски в заповедното производство, както и сумата от 418, 79 лв. – разноски в исковото производство, както и 1 056, 57 лв. – разноски по осъдителните искове, предявени при условията на евентуалност.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответницата К.Н.Т.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Съдът не е изложил съображения относно наличието на задължение в размер на 864, 89 лв. – главница с настъпил падеж за периода 11.05.2015 г. – 11.07.2017 г. Счита, че решението в частта, с която е уважен предявеният осъдителен иск, е постановено в нарушение на разясненията, дадени с ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.18. Неправилно решаващият съд е приел, че вземането е станало предсрочно изискуемо в хода на висящия процес. Не е налице и лично получаване на съдебните книжа от ответницата, която е представлявана по делото от особен представител. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове.

С постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба ищецът „О.Б.Б.“ АД, оспорва същата. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. От изслушаната експертиза е установено, че към 28.11.2016 г. не са били заплатени 19 месечни вноски за периода 11.05.2015 г. до 28.11.2016 г., а към датата на депозиране на исковата молба - 27 месечни вноски за периода 11.05.2015 г. – 13.07.2017 г., от които 4 001, 89 лв. – непогасена главница и 330, 62 лв. – непогасена договорна лихва.

Непогасената главница за периода 11.05.2015 г. – 11.07.2017 г. е в размер на 864, 89 лв., а на предсрочно изискуемата главница – 3 045, 91 лв. С оглед на това счита, че правилно и обосновано решаващият съд е приел за основателни предявените искове в посочените размери. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че е сключил с ответницата на 07.12.2011 г. договор за предоставяне на потребителски кредит в размер на 5 015 лв. с краен срок на издължаване до 11.11.2021 г., при договорна лихва в размер на 14, 5 % годишна възнаградителна лихва и 0, 5 % годишно такса за управление и обслужване на кредита върху остатъка от главницата, която се събира ежемесечно след усвояване на кредита. При забава на плащането на главницата по кредита от страна на кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, банката олихвява просрочените суми п главницата с наказателна лихва, включваща договорения лихвен процент за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 %. Месечните погасителни вноски са в размер на 80, 01 лв., 4, 96 лв. – застрахователна премия по застраховка „Живот“. В чл.21 от договора за кредит при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван. На 17.06.2016 г. кредитополучателят не е платил 14 броя погасителни вноски по кредита в общ размер от 1 111, 81 лв. за периода 11.05.2015 г. – 16.06.2016 г., поради което банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Ответницата е уведомена за това с уведомление изх. № 301-БД-186/17.06.2016 г., което е изпратено на посочения в договора адрес. В чл.15, ал.4 от договора за банков кредит ответницата се е задължила да уведомява незабавно банката при всяка промяна на адреса си, като в противен случай всяко писмено известие се счита за редовно връчено в деня на изпращането му на посочения от кредитополучателя адрес. По този начин е положил достатъчно усилия за връчване на уведомлението. Във връзка с депозирано на 29.11.2015 г. заявление е постановена заповед за изпълнение на парично задължение и е издаден изпълнителен лист. В срока по чл.414, ал.2 ГПК ответницата е депозирала възражение срещу постановената заповед. Претендира установяване на задълженията на ответницата, за които е постановена заповедта за изпълнение. В условията на евентуалност предявява осъдителен иск за присъждане на сумата от 955, 98 лв. – главница за периода 11.05.2015 г. – 11.07.2017 г. и 3 045, 91 лв. – предсрочно изискуема главница, обявена с депозиране на исковата молба, 1 195, 96 лв. – изискуеми договорни лихви по чл.4 от договора за кредит, включени в месечните анюитетни погасителни вноски с настъпил падеж в периода 11.05.2015 г. – 11.07.2017 г. и 190, 27 лв. – начислена наказателна лихва по чл.7, ал.1 от договора за кредит към датата на предявяване на иска върху неплатената главница по вноските с настъпил падеж в периода 11.05.2015 г. – 11.07.2017 г. В исковата молба се съдържа изрично волеизявление за обявяване на договора за банков кредит за предсрочно изискуем. Въведеното от ищеца процесуално условие за разглеждане на осъдителните искове е пълно или частично отхвърляне на предявения по реда на чл.422 ГПК установителен иск. Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата, чрез назначения й по реда на 47, ал.6 ГПК процесуален представител, оспорва предявения иск. Излага съображения, че не е настъпила предсрочната изискуемост на кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Счита, че уговорената между страните наказателна лихва противоречи на чл.33, ал.2 ЗПК, който намира приложение за спорното правоотношение към момента на възникването му. С оглед на това и на основание чл.143, т.5 ЗЗП клаузите на чл.7.1 и чл.7.2, в които е уговорено заплащането на наказателна лихва в размер на 19, 51 % годишно, е нищожна. Моли съда да отхвърли предявения иск, както и прогласи нищожността на горепосочените клаузи от сключения между страните договор за банков кредит.

Въз основа на заявление от 29.11.2016 г., подадено от „О.Б.Б.“ АД пред РС – гр. Добрич и изпратено по подсъдност на СРС, на 31.03.2017 г. е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 642/2017 г. по описа на СРС, ГО, 45 състав, срещу К.Н.Т. за сумата от 4 001, 89 лв., ведно със законната лихва, считано от 28.11.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 330, 62 лв. за периода 11.05.2015 г. – 16.06.2016 г., наказателна лихва в размер на 852, 55 лв. за периода 11.05.2015 г. – 27.11.2016 г. и 597, 47 лв. – разноски по делото, от които: 103 70 лв. – държавна такса и 493, 77 лв. – адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед, като е заявил, че не дължи претендираната сума.

Ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред в срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция.

На 07.12.2011 г. между страните в производството е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение, по силата на който банката е предоставила на ответницата сумата от 5 015 лв., срещу насрещното й задължение за върне сумата на 120 месечни вноски, платими на 11-то число на месеца, считано от 11.12.2011 г., в размер на 80, 01 лв., при договорна възнаградителна лихва от 14, 5 % годишно. При сключена застраховка „Живот“ в месечната погасителна вноска се включва сумата от 4, 96 лв. - застрахователна премия. Крайният срок за погасяване на кредита е 11.11.2021 г. Ответницата се е задължила да уведоми незабавно банката при промяна на адреса си, посочен в договора, както и при всяка последваща промяна в своя адрес. При неизпълнение на това задължение всяка писмена кореспонденция, изпратена от банката до последно посочения от кредитополучателя адрес, се счита за редовно връчена в деня на изпращането й – чл.16, ал.4 от договора. В договора е посочен следният адрес на ответницата: гр. Добрич, ул. „Асен Златаров“. В чл.21 от договора страните са се съгласили, че при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъде уведомяван.

По делото са представени две известия за доставяне съответно от 20.06.2016 г. и от 26.07.2016 г., адресирани до ответницата – жалбоподател в настоящото производство на следния адрес: гр. Добрич, ул. „********, които не са връчени и е удостоверено, че пратката не е потърсена от получателя.

С тях е изпратено на ответницата уведомление № 301-БД-186/17.06.2016 г. за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, като общият размер на задължението възлиза на 4 827, 20 лв., от които: 4 001, 89 лв. – предсрочно изискуема главница, 330, 62 лв. – договорна лихва за периода 11.05.2016 г. – 16.06.2016 г. и 494, 69 лв. – наказателни лихви за периода 11.05.2015 г. – 16.06.2016 г.

От заключението на вещото лице В.Т.Т.по изслушаната пред СРС съдебно – счетоводна експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че общият размер на кредита, който е усвоен от ответницата на 08.12.2011 г., възлиза на 5 015 лв. До 28.11.2016 г. ответницата е платила сумата от 1 013, 11 лв. – главница и 2 275, 81 лв. – договорни и наказателни лихви. Непогасената главница възлиза на 4 001, 89 лв., непогасената договорна лихва е в размер на 330, 62 лв., наказателната лихва в размер на 19, 5 %, респ. 20 % възлиза съответно на 1 337, 88 лв./1 350, 32 лв. Размерът на месечната погасителна вноска възлиза на 84, 97 лв. всяка, платима на 11-то число на съответния месец. Към 28.11.2016 г. броят неплатени месечни вноски възлиза на 19, а за периода 11.05.2015 г. – 13.07.2017 г. – 27 на брой неплатени месечни вноски. Общият размер на задълженията по процесиня договор за потребителски кредит е 5 185, 06 лв., от които: 4 001, 89 лв. – главница; 330, 62 лв. – договорна лихва, 852, 55 лв. – наказателна лихва. Размерът на неплатената главница, включена в месечни анюитетни вноски с падежи в периода 11.05.2015 г. – 11.07.2017 г. възлиза на 864, 89 лв. Размерът на неплатената главница, включена в месечните анюитетни вноски с падежи от 11.05.2015 г. до 11.11.2021 г. е 3 910, 80 лв. Договорните лихви, включени в анюитетните вноски с падежи от 11.05.2015 г. до 11.07.2017 г. са 1 204, 29 лв. Наказателната лихва към датата на предявяване на иска върху неплатената главница по вноските с настъпил падеж в периода 11.05.2015 г. – 11.07.2017 г. е 190, 27 лв.