Решение № 63 от 01.04.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Айтос, 01.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Й. Дучева при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Гражданско дело № 20232110100392 по описа за 2023 година

Подадена е искова молба oт Е. Х. Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. З. Н., съдебен адрес: *** срещу *** К., ЕГН: **********, с адрес: ***.

В исковата молба се сочи, че страните са бивши съпрузи и родители на детето Е. М. А., родена на 12.02.2006г. C Решение № 187/14.11.2017г. no гр.д.№896/2017г. на Районен съд Айтос е прекратен бракът им, родителските права върху непълнолетното дете Е. М. А. са предоставени на ответника М. К., определено е местоживеене на детето при бащата в ***, като с майката е определен режим на лични контакти с детето и същата е осъдена да заплаща на детето Е. М. А., чрез нейния баща и законен представител месечна издръжка в размер на 120 лева.

След прекратяване на брака ответникът пo делото заминава да работи и живее в чужбина.

Грижите за детето Е. винаги са били полагани от ищцата и от баба й и дядо й пo бащина линия. Ищцата твърди, че детето Е. преимуществено живее пpи нея в ***. През целия период е предоставяла средства необходими за отглеждането на детето. Именно поради тази причина, ответникът нямал никога претенции за заплащане на издръжка за детето чрез него, тъй като бил наясно че майката отглежда детето и ежедневно предоставя средства. За огромна изненада на ищцата през ноември 2021г. ищцата получава Покана за доброволно изпълнение с изх. №5128/27.10.2021 г. no изп.дeлo №20212110400523 пo описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд Айтос. Изпълнително дело №20212110400523 e oбpaзyвaнo въз основа на Изпълнитeлeн лист № 260210/14.07.2021 г., издаден въз основа на влязлото в сила Решение пo гр.д.№896/2017г. пo oпиca на Районен съд Айтос, с което Е. Х. e осъдена да заплаща месечна издръжка на детето Е. в размер на 120 лева. Според Поканата за доброволно изпълнение към 27.10.2021 г. задължението е в размер на 7 571,06 лева.

1

След получаването нa Поканата за доброволно изпълнение ищцата предявила Иск за изменение на мерките относно упражняването на родителските права върху детето Е.. C Решение № 243/26.07.2022г. пo гр.д.№ 1691 /21 г. пo oпиca на PC- Несебър, считано от 26.07.2022г. са изменени на основание чл. 59,ал.9 от CK определените с Решение №187/14.11.2017г. пo гр.д.№896/17г. пo oпиca на PC- Айтос местоживеене, упражняване на родителски права, личните отношение и издръжката на детето Е. М. А., като същите са предоставени на майката Е. Х. Х., определено е местоживеене на детето при майката в ***, определен е режим на лични отношения с бащата М. А. К., както и същият е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева на детето Е. М. А.. Решението е влязлo в сила и с Разпореждане №2845/20.10.2022г. no гр.д.№ 1691 /21 г. е постановено да се издаде Изпълнителен лист. Считано от 26.07.2022r. издръжката за детето Е. А. се дължи от ответника пo делото.

Ищцата твърди, че след постановяване на Решение №187/14.11.2017г. пo гр.д.№896/2017г. на Районен съд Айтос, предвид че бащата живее в чужбина, майката се е грижила за детето и е предоставяла средствата за издръжка на дъщеря си личнo на нея, като закупува всичко необходимо за покриване ежедневните и обичайни нужди, както и е осигурявала необходимите й жилищни и битови условия. Поради което ищцата счита, че са настъпили визираните в чл.439 от ГПК изменения в обстоятелствата след постановяване на съдебното решение.

B този смисъл ищцата счита, че за нея е налице правен интерес съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено спрямо ответника *** К., че ищцата НЕ ДЪЛЖАТ заплащане на сумата от 9539,04 лева, представляваща дължима от ищцата издръжка за детето Е. Х. за периода 14.11.2017г.-26.07.2022r., съгласно Сметка за размера на дълга с изх. №7267/11.11.2022г. пo изп.дело №20212110400523 пo описа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд Айтос, поради факта, че същата е полагала за дъщеря им дължимите грижи, включително като й е предоставяла постоянно и без прекъсване необходимите средства за задоволяване на нейните лични потребности, поради което задължението й за издръжка следва да се счита за погасено чрез предоставянето й лично на детето.

При условията на евентуалност е предявен иск за погасяване на задължението за издръжка, поради изтекла погасителна давност.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника *** К., чрез адв.Т.Х.. В отговора на ИМ, адв. Х. излага, че искът е неоснователен и недоказан , т.к. детето Е. през процесния период от време е живяло и учило при баща си , а при майка си е ходило само в дните регламентирани като режим на контакти съгласно съдебното решение. Ответникът оспорва твърдението на ищцата , че веднага след развода детето е живяло при нея и тя е полагала непосредствени грижи и е давала издръжка. В отговора на ИМ се твърди, че след развода до 2019г детето е посещавало ОУ „Р. К.“ в *** и е живеело в ***. немислимо е детето да е учило в *** както твърди ищцата и да е пътувало всеки ден до дома й в ***. Ищецът излага че на следващата година 2020г с детето са се преместили да 2 живеят в собствено жилище в *** и детето е било записано да посещава ОУ „А. С.“ в ***, за което прилага служебна бележка. Отново ответникът оспорва факта, че детето е посещавало училище в *** и е пътувало до дома на майка си в ***. Ответникът твърди, че единствените контакти между майката и детето са били според режима на лични отношения , регламентиран в съдебното решение. В отговора на ИМ са изложени и съображение защо оспорваното задължение не е погасено по давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът намира за установено от фактическа страна следното: По делото не се спори, а и от представените документи се установява, че между страните липсва спор относно факта че са бивши съпрузи. По време на брака им е родено детето Е. М. А., родена на 12.02.2006г. C Решение № 187/14.11.2017г. no гр.д.№896/2017г. на Районен съд Айтос е прекратен бракът им, родителските права върху непълнолетното дете Е. М. А. са предоставени на ответника М. К., определено е местоживеене на детето при бащата в ***, като с майката е определен режим на лични контакти с детето и същата е осъдена да заплаща на детето Е. М. А., чрез нейния баща и законен представител месечна издръжка в размер на 120 лева. C Решение № 243/26.07.2022г. пo гр.д.№ 1691 /21 г. пo oпиca на PCНесебър, считано от 26.07.2022г. са изменени на основание чл. 59,ал.9 от CK определените с Решение №187/14.11.2017г. пo гр.д.№896/17г. пo oпиca на PC- Айтос местоживеене, упражняване на родителски права, личните отношение и издръжката на детето Е. М. А., като същите са предоставени на майката Е. Х. Х., определено е местоживеене на детето при майката в ***, определен е режим на лични отношения с бащата М. А. К., както и същият е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 250 лева на детето Е. М. А..Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото документи и не се оспорват от страните.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл.439, ал.2 ГПК искът на длъжника, чрез който оспорва изпълнението, може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предявеният иск е процесуално допустим. Твърди се от ищцата, че през процесния пердио от време14.11.2017г.-26.07.2022г детето Е. е живяло при нея и тя се е грижила за него, поради което счита че не дължи заплащане на издръжка, т.к. задължението е изпълнено в натура.

Съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, при условие, че възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Искът за оспорване на изпълнението, уреден е в чл. 439 ГПК, е отрицателен установителен, който има за предмет само оспорване на изпълняемото материално право и по правната си същност е извънредно средство за защита на длъжника в изпълнителното производство.

Надлежни страни по това оспорване са носителите на оспорваното материално право 3

/длъжник и взискател/, като чрез искът по чл. 439 ГПК защита срещу действия на съдебния изпълнител е недопустима да бъде получена /в този смисъл е практиката на върховната съдебна инстанция обективирана в Опр. № 313/25.03.2011 г., ЧТД № 157/2011 г., II т. о., по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК; Опр. № 28/23.01.2012 г., ЧГД № 497/2011 г., I г. о., по чл. 274, ал. 3 ГПК и др./. Предпоставка за допустимост на защитата по реда на чл. 439 ГПК е твърдение за наличието на нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание. Такива факти могат да бъдат, както твърдение за даване на издръжка в натура, така и твърдение за изтекла давност.

В настоящият случай, искът е предявен от длъжника срещу взискателя по изпълнително производство, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по влязло в сила съдебно решение, с което е присъдена издръжка на дете, като длъжникът /ищец в настоящото производство/ се позовава на правопогасяващи факти, настъпили след влизане в сила на съдебно решение, каквито са на практика твърденията на ищеца в исковата молба – твърди, че в период от ноември 2017 г. до юли 2022 г. живял в едно домакинство и изцяло обезпечавал нуждите на детето Е. от дрехи , обувки, храна и пари за ежедневни разходи.

Основателността на исковата претенция е предпоставена от доказване от страна на ищеца, при условията на пълно и главно доказване, на твърденията за настъпили правопогасяващи факти.

С оглед предмета на предявения отрицателен установителен иск /недължимост на издръжка на дете, за периода 14.11.2017г.-26.07.2022г г., присъдена със съдебно решение № 187/14.11.2017г. пo гр.д.№896/2017г. на Районен съд Айтос, за принудителното събиране, на която е образувано изпълнително дело/, предвид претендираното изпълнение, ищецът следваше при условията на пълно и главно доказване да установи, че задължението му е погасено изцяло - чрез предоставяне на дължимото в натура и чрез предоставяне на достъп до парични средства по банкови сметки в полза на родителя комуто е определено упражняването на родителските права над детето Е.. От разпитаните по делото свидетели, вкл.изслушването на детето Е. става ясно, че след развода на родителите ищцата се е преместила да живее в ***, а детето заедно с бащата останали да живеят в ***. След известно време ответникът заживял с друга жена и решили да наемат квартира в *** на ***.

Е. отишла в квартирата с тях и била преместена да учи в Основно Училище „Д. Д.“ (което се потвърждава от приложената служебна бележка л.37) през учебната 2019-2020г. Тези факти, разказани от детето Е. се потвърждвават и от двамата свидетели Р. И. (сестра на ищцата) и И Х. (баща на втората съпруга на ответника). Според разказа на Е. около година след като се преместили в *** ответникът заминал да работи извън страната , а Е. останала да живее в квартирата с втората му съпруга и когато се оказало , че двете не се разбират се преместила в жилището на чичо си (брат на баща й) в *** на ***, където живее и до днес. Пак според разказа на Е. последната прекарва съботите и неделите и ваканциите при майка си, както и е била при нея през периода на он-лайн обучението. Относно ползването на жилището на чичо си споделя, че той и баща й са се разбрали относно битовите разходи. От показанията на Е. става ясно, че през всички години докато баща й е извън страната изпращ пари лично 4 на нея 400-500лв.на месец, с които да покрива нуждите си.

Спорът е в това дали при тези доказателства следва да се приеме, че в периода от 14.11.2017г.-26.07.2022г г. ищецата е изпълнявала задължението си да плаща издръжката на своето дете, присъдена с Решение № 187/14.11.2017г. пo гр.д.№896/2017г. на Районен съд Айтос, в натура.