Решение № 63 от 18.04.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 63, 18.04.2019г.,

Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд , Пловдив втори граждански състав

На осми април две хиляди и деветнадесета година в публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Станислав Георгиев

ЧЛЕНОВЕ: Стела Дандарова

Надежда Дзивкова секретар :

Анна Стоянова, прокурор: Ясенка

Шигарминова , като разгледа докладваното от съдия Дзивкова въззивно гражданско дело Nо 125 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.

Обжалвано е Решение № 491/17.12.2018г., пост. по гр.д.№ 491/2018, ОС, Хасково, в частта, в която П.на Р. Б. е осъдена да заплати на М.И.Б. обезщетение от 50

000лв. за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл.301, ал.1, пр. второ, алт. първа от НК, по което е оправдан с Присъда №2/29.I.2015 г., постановена по НОХД 831/2013 г. на Окръжен съд-Хасково, в сила от 13.02.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от 02.08.2015г. до окончателното й изплащане изплащане,като са присъдени и разноски.

Жалбоподателят П. на РБ поддържа че решението е неправилно, т.к. съдът не е съобразил размера на присъденото обезщетение с принципа на справедливостта и е приложил неправилно нормата на чл.52 от ЗЗД. Развива доводи, че съдът не е преценил, че е взета мярка за неотклонение

„парична гаранция“, която не е променила кардинално начина на живот на лицето, не се установява, с действиета си П. да е компрометирала достойноството и доброто име на ищеца в обществото. Поддържа, че медийното отразяване не е станало по неин почин. Освен това оправдателната присъда също е станала медийно отразена и е станала достояние на обществеността в гр. С.. Следващ елемент за преценка е, че не е подаден потест пред опрадвателната присъда, респ. този факкт следва да се прецени при определяне на обезщетението, т.к. негативните изживявания за него са свързани само с една съдебна фаза.

Поддържа и че следва да се съобрази стандарта на живот и средностатистическите данни за доходи и покупателна способност към момента на увреждането. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

Въззиваемата страна М.И.Б. е подала отговор на въззивната жалба, в който същата се оспорва. Счита, че съдът е обсъдил задълбочено и обстойно доказателствата по делото и правилно е приложил нормата на чл.52 от ЗЗД. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Постъпила е и частна жалба против Определение

№76/30.01.2019, постановено в производство по реда на чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата на Прокуратурата за изменение на решението в частта за разноските. Развити са съображения, че делото не е от фактическа и правна сложност, които да обуславят присъждане на висок размер на разноските за заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение. Моли за намаляване на определените разноски.

Постъпил е отговор на частната жалба от М. Б., в който се поддържа неоснователност на искането за намаляване на разноските.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от осъдителната част на решението, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :

Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.

По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената защита.

Окръжният съд е бил сезиран с иск от

М.Б. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000лв., ведно със законната лихва от 13.02.2015г., които вреди са претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно преследване, като е образувано НОХД 831/2013 г. на Окръжен съд-Хасково, по обвинение за престъпление по чл.301, ал.1, пр. второ, алт. първа от НК, по което е оправдан с Присъда №2/29.I.2015 г., в сила от 13.02.2015г.. Заявил е, че от незаконно повдигнатото му обвинение понесъл неимуществени вреди

- бил засрамен и развил тревожност и се появило безсъние, приемал множество медикаменти; започнал да вдига високо кръвно налягане; развил и тежка депресия, заради която приемал медикаменти, изписвани със зелена рецепта; след медийното отразяване на случая, новината се разчула из града, който е малък и хората се познават, затворил се и престанал да контактува с близките и приятелите си; появили се семейни проблеми, като към този момент имал дете на година и половина, а като загубил работата и доходите си, изпаднал във финансова криза, а и имал банков кредит, който не можел да погасява; влошили се отношенията му с голямата му дъщеря , които тъкмо започнали да се подобряват след тежкия развод с майка й; спрял да спортува. Положението му се влошило още повече след внасяне на обвинителния акт в съда, като всяко едно заседание било истински адв за него, т.к. заседанията били продължителни и унизителни. Всяко заседание се отразявало от медиите, журналистите задавали въпроси, давали го по телевизията, а хората го гледали и одумвали. Процесът продължил шест месеца с девет заседания. И след постановяване на оправдателната присъда продължавал да изживява кошмара, който се отразил на живота му. Счита, че следва да се отчете дългото времетраене на наказателното производство, множеството извършени процесуално-следствени десйтвия, последствията от всички от тях върху здравето му, възрастта и отражението върху начина му на живот, семейното и социалното му положение, трайните негативни последици за живота му, огромният стрекс, и неудобства за него и близките му, уронване на авторитета му в обществото, прекъсване на кариерата му и стремежа му за развитие, огромното му разочарование и тежко преживените чувства на безпомощност и усещане за несправедливост.

От твърдяната фактическа обстановка на така предявения иск и с оглед формулирания петитум следва да се приеме, че правното основание за исковата претенция е чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно, че се търси отговорността на Държавата за вредите, причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. За да се ангажира отговорността на държавата за действия или бездействия на нейни органи или длъжностни лица следва да се проведе доказване на няколко кумулативно изискуеми елемента на фактическия състав на цитираната норма, при пълно и главно доказване от страна на ищеца, а именно: повдигнато обвинение срещу ищеца, оправдателна присъда по това обвинение, настъпване на твърдените вреди, причинна връзка между тях и повдигнатото обвинение. Следва да се възстановят всички вреди, намиращи се в причинна връзка с незаконното обвинение, като неимуществените вреди се обезщетяват по правилата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост. Теорията и съдебната практика са категорични, че справедивостта като критерий за определяне размера на дължимо обезщетение не се определя от субективната преценка на съда , а от преценка на множество обективни компоненти – като установяване вида, характера и тежестта на вредата или на заболяването, ако е настъпило, продължителност и прогнозата за развитието му, конкретно търпените душевни болки и страдания, интензитета им, как те са се отразили на обичайния живот на засегнатото лице. За процесната искова претенция е необходимо да се установи продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на взетите мерки за неотклонение, вида и тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение, станало ли е обществено достояние това обвинение и как производството се е отразило на личния живот на ищеца, на социалните му контакти, на работата му, налице ли е влошаване на здравословното му състояние. Ето защо при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват конкретно установени по делото факти, събрани за доказване на твърдените от пострадалото лице вреди.

В настоящото въззивно производство страните не спорят по това, че срещу М.Б. е било повдигнато обвинение за престъпление по чл. чл.301, ал.1, пр. второ, алт. първа от НК, като на 05.07.2010г. е бил привлечен като обвиняем по ДП №34-П/2009 на СГП – за това че на 26.06.2010г. на ГКПП“К. А.“ до гише на „ГП“ като длъжностно лице и чрез изнудване посредством злоупотребасъс служебно положение на граничен полицай при ГД „ГП“ с месторабота ГКПП „К. А.“ е поискал и приел от стюард на преминаващ автобус по редовна линия за Р Турция дар, който не му се следва – 20лв., за да извърши действие по служба – митническа проверка на документите на пътниците в автобуса и да са премине автобусът безпроблемно границата през ГКПП на турска територия, като в противен случай / при отказ да бъдат дадени парите/ щял да задържи дълго автобуса край трасето за излизащи МПС и с цел забавяне на същия да осъществи щателна митническа проверка с тенденциозно голяма продължителност.

Взета била мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 500лв..

Образувано е нохд№831/2013, ХОС, с разпореждане от 12.03.2014г., което приключило с оправдателна присъда, постановена на 29.01.2015г.. Същата не е протестирана от Прокуратурата и е влязла в сила на 13.02.2015г. Тази фактическа обстановка се установява от приложеното нохд№ 831/2013, ХОС. Така подвигнатият в настоящето производство спор касае усановяване на вредите и размера на присъденото обезщетение.

От фактическа страна се установява следното : От представените удостоверения за раждане е видно, че М. Б. има две дъщери – А., р.1993г. и С., р. 2009г.

Приложено е и бракоразводно решение по гр.д.№316/2006г. на РС, Свиленград.

Представен е и договор за кредит за текущо потребление от 05.03.2009г. в размер на 13900 евро., който е обезпечен със залог върху вземания по трудово правоотношение.

Представени са и разпечатки от издания на местната преса / л. 166 до л. 190 от делото/, от които се установява, че наказателното производство е подробно отразявано, като в някои от статиите са посочвани и имената на обвинените гранични полицаи.

По делото са събирани гласни доказателства за установяване на претърпените неимуществени вреди – разпитвани са свидетелите С. Т., която е във фактическо съжителство с М., А. И. и Н. Н., бивши колеги на Б., част от групата гранични полицаи, които са били обвиняеми по същото наказателно дело.

Свидетелката

Т. твърди, че М. много тежко понесъл случилото се, твърдял че не може да повярва, че го обвиняват в такова нещо. Давали го и по телевизията, заснет зад едни решетки. Близки и познати започнали да звънят или да я спират навът , за да питат какво става с М. Той преживявал тежко обвиненията, запичнал да вдига кръвно налягане, получил тикове, появило се главоболие, изпаднал в депресия. М. спрял да общува с нея и детото си, не искал да говори с никого.

Започнал да приема медикаменти, включително и такива, които се изписват със зелена рецепта. Животът на цялото семейство се променил коренно. Напрежението в семейството силно се повишило, започнали и скандали. Свидетелката твърди, че преди й помагал в отглеждането на детето и в домакинството, а след повдигане на обвиненията М. спрял да й помага, станал неадекватен. Тази ситуация се отразила силно и на финансовото им състояние, т.к. имали заеми към банки. Имало случаи, в които нямали средства дори за храна. Всичко това наложило свидетелката да отиде да живее с детето при родителите си. Въпреки това често пътувала , за да го види, т.к. се страхувала да не посегне на живота си.

Освен това се влошили отношенията между М. и дъщеря му, родена от първия му брак. Поради тежкия развод, детето се е било отдръпнало от него и точно започнали да възстановяват отношенията помежду си, когато станало известно, че е обвинен в сочените престъпления, при което дъщеря му заявила, че се срамува от него. Всичко това довело до ограничаване и на социалните му контакти, т.к. в С., като малък град, всичко се знаело и коментирало. След постановяване на опрадвателната присъда М. Б. бил възстановен на работа, но още след първия работен ден напуснал, т.к. не можел да издържи на стреса. Счита, че още не е преживял случилото си.