Решение № 1378 от 05.08.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1378 гр. Варна , 05.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на трети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Даниела Св. Христова

Светлана К. Цанкова

Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Нина Ив. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско дело № 20213100501816 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на въззивна жалба с вх. рег. № 16842 от 029.06.2021г., подадена от ПЛ. Г. Г. срещу Решение № 680 от 18.06.2021 г. постановено по гр. д. № 6097 по опис на ВРС за 2021 г. във всички негови части.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението в обжалваната част и необоснованост на същото. Жалбоподателят счита, че мотивите в обжалваното решение съдържат анализ само на част от доказателствата, като напълно игнорират свидетелските показания на водените от ответника свидетели и не съдържат анализ на представените разпечатки от личната кореспонденция между страните.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с която жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. В ход по същество, пр. представител на ответника поддържа жалбата и прави анализ на доказателствата, които според него не са намерили място в мотивите на обжалвания съдебен акт

Въззиваемата поддържа писмения отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

От служебната проверка, която въззивният съд извършва по реда на чл. 269 от ГПК се установява, че обжалваното решение постановено в производство по спорна съдебна администрация е валидно.

По неговата допустимост, въззивният съд съобрази, че между страните няма спор относно твърдението на молителката, че страните са живели на съпружески начала от 21.02.2021 г., че молителката е забременяла, че не е запазила бременността, че е ответникът е имал ключ от жилището и др. факти, които обосновават страните като активно и пасивно легитимирани по искане за защита от домашно насилие.

1

П о правилността и обосноваността на намира следното: обжалваното съдебно решение, съдът

От фактически страна не е било спорно, че страните са имали интимни отношения, живяли са заедно в жилището на молителката, имали са възможността да бъдат родители, но бременността е прекъсната по решение на последната. За това решение, молителката излага мотиви свързани с поведението на ответника, които представляват и твърдения за извършени действия, които ги да бъдат квалифицирани като домашно насилие. В предмета на доказване са включени и действия извършени от ответника, които имат характер на публично злепоставяне и опозоряване – публикуване на текстове и снимки от интимен характер.

От представените и от двете страни разпечатки от кореспонденция се установява, че в определен етап от развитието на връзката, страните са били груби един към друг, обиждали са се помежду си, но няма данни молителката да е правила това публично.

Първоинстанционният съд е допуснал доказателства за установяване характеристични данни за ответника, чрез разпит на свидетели и препоръка от работодател, които обаче нямат пряка връзка с опровергаване на актовете на домашно насилие и съдът може да ги обсъжда не като факти към правоизключващи възражения, а само при определяне вида на мярката за закрила, нейната продължителност, както и размера на наложената глоба.

От събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност се установява, че ответникът е извършил актове на домашно насилие, независимо дали е бил провокиран от поведението на молителката. Провокацията към агресия, не представлява обстоятелство, което може да игнорира факта на насилие и първоинстанционният съд правилно е изложил установените по делото факти. Наложените мерки са в минимално допустимите от закона времеви и стойностни предели, поради което няма основание да бъдат променяни.

Обжалваното решение е правилно и обосновано.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на въззивника и в полза на въззиваемата, следва да бъдат присъдени разноски. Претендират се разноски в размер на 1000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Обосновано е възражение за прекомерност, което съдът приема за основателно. Делото не представлява фактическа и правна сложност.

Справедлив размер на възнаграждението е минимално определеният по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 680/18.06.2021 г. постановено по гр.дело № 6097 по опис на ВРС за 2021 г.

ОСЪЖДА ПЛ. Г. Г. с ЕГН ***, с постоянен адрес: гр. Варна, ул. „Отец Паисий“ № 39 да заплати на ЯН. КР. М. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул. „Петър Берон“ № 19, ет.1, ап. 2 сумата от 400 лева, представляваща направените по делото разноски в размер на 400 /четиристотин лева/, представляващи адв. Възнаграждение, на основание чл.

78, ал.1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3