Решение № 541 от 23.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. Пловдив, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Станева Въззивно гражданско дело № 20255300502208 по описа за 2025 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Образувано е по постъпили три въззивни жалби, подадени от Е. Я.

П. чрез адв. А. О., съответно срещу решение № 297/27.05.2024 г., решение № 356/07.07.2024 г. и решение № 267/19.05.2025 г., всички постановени по гражданско дело №1659/2022 г. по описа на Районен съд-Асеновград, ІV гр. състав.

С решение №297/27.05.2024 г., допълнено с решение

№356/07.07.2024 г. и с решение № 267/19.05.2025 г., всички постановени по гражданско дело №1659/2022 г. по описа на Районен съд-Асеновград, ІV гр. състав, в обжалваната им част, е признато за установено по отношение на Е.

Я. П., че Б. Х. Х. и А. Т. Х. са собственици на ½ /една втора/ ид.ч. от приземен /избен/ етаж, заснет като СОС с *****.439.1.1 по КК на с. ********, находящ се в сграда №1, разположена в ПИ с КИ *****.11.439, с предназначение – жилище, апартамент, брой нива на обекта – едно, с площ от 108.75 кв.м, при съседни СО в сградата - на същия етаж - няма, под обекта - няма, над обекта – ******.11.439.1.2; осъдена е Е. Я. П. да предаде на Б. Х. Х. и А. Т. Х. владението върху ½ ид.ч. от приземен /избен/ етаж, заснет като СОС с КИ ******.11.439.1.1 по КК на с. *******, разположена в ПИ с КИ ********.11.439, с предназначение жилище, апартамент, брой нива на обекта 1

– едно, с площ от 108.75 кв.м, при съседни СО в сградата: на същия етаж няма, под обекта няма, и над обекта ******.11.439.1.2; отменен е по реда на чл.537, ал.2 ГПК НА за собственост по давностно владение №***, том 4, дело №722/2021 г. на нотариус *******г. на СВ до размер на ½ ид.ч.; прогласена е нищожността на договор за дарение на недвижим имот, оформен с НА за дарение №****, том 6, дело №1503/1993 г. на нотариус при АРС, по силата на който С. Я. Ч. и Д. Я. Ч. от с. ****** са дарили на Е. Я. П. 2/3 ид.ч. от приземния етаж на жилищната сграда, застроена върху парцел I-547 в кв. 44 по плана на с. ****, състоящ се от 453 кв.м, при граници от две страни улици и Г. Д., заснет по КК като СОС с КИ ******.11.439.1.1, при условие да запазят безсрочно правото на ползване върху две стаи – изби от този етаж, до размер на ½ ид. ч.; осъдена е Е. Я. П. да заплати на Б. Х. Х. и А. Т. Х. разноски по производството в размер на 1724.40 лв.; отменен е по реда на чл. 537, ал.2 от ГПК констативен нотариален акт за собственост № 181, том 4, дело №****/2021 г. на нотариус К. до размера на ½ ид. част, касателно СОС с КИ *****.11.439.1.1; признава се за установено по отношение на Б. Х. Х. и А. Т.

Х., че Е. Я. П. не е собственик на 2/9 ид. части от ПИ с КИ *****.11.439 по КК на с. Б., с адрес на имота с. ********, целият с площ от 470 кв.м, с предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване, номер по предходен план 547, кв. 44, парцел I, при съседи:

ПИ *****.11.567, *****.11.442, *****.11.441, ****.11.440, ****.11.615, и е отменен по реда на чл. 537, ал.2 от ГПК констативен НА за собственост №181, том 4, дело №723/2021 г. на нотариус К. до размер на 2/9 ид.ч., касателно ПИ с КИ *****.11.439 по КК на с. ******

С въззивна жалба, депозирана на 09.07.2024 г., Е. Я. П. чрез адв. А.

О. атакува решение №297/27.05.2024 г., постановено по гр.дело № 1659/2022 г. по описа на Районен съд Асеновград, ІV граждански състав, в частта, в която са уважени исковете и е осъдена да заплати разноски, като се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност. Твърди се, че в постановлението за възлагане на съдебния изпълнител не фигурира процесния имот, върху него не е било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, не е описан и оценен от съдебния изпълнител и спрямо него не е проведена публична продан. Ищците не могат да претендират придобиване на права върху имот, който не е бил предмет на публичната продан и за който не са заплатили. В никой от наличните документи за собственост конкретно определени помещения от приземния етаж не са описани като принадлежност към горните два етажа. С нотариалния акт №1015/1993 г. С. Ч. и Д. Ч. са си запазили право на ползване върху две изби, които са изключени като принадлежност към горните етажи и води до извод, че етажът винаги е бил самостоятелно обособен, а не -обслужващ горните жилища. Излагат се и подробни съображения за неправилност. Иска се да се отмени атакуваното решение и да се отхвърлят предявените искове. Претендират се направените разноски в първата инстанция.

С въззивна жалба вх. №10438/22.07.2024 г. се атакува решение 2

№356/07.07.2024 г., с което е допълнено решение № 297/27.05.2024 г. – отменен е нотариален акт №181/2021 г., като се твърди, че решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно по вече изложените в първоначалната въззивна жалба доводи и съображения. Иска се същото да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен, като се претендират разноски за жалбоподателката.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Б. Х.

Х. и А. К. Х., чрез адв. Д., по отношение на двете жалби, като се излагат съображения, че решението в обжалваната част е правилно, обосновано и законосъобразно. Излагат се подробни съображения в тази насока.

С въззивна жалба вх. №8120/02.06.2025 г. се атакува решение №267/19.05.2025 г., постановено гр.дело № 1659/2022 г. по описа на Районен съд-Асеновград, ІV гр. състав, с което отново се допълва решение №297/27.05.2024 г. – съдът се е произнесъл по отношение на предявения установителен иск за дворното място, като отново се навеждат твърдения за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното решение и искане същото да бъде отменено. Твърди се, че съдът неоснователно е уважил предявения по делото иск, като препраща към изложените в депозираната вече първоначална въззивна жалба твърдения.

Постъпил е писмен отговор от насрещната страна и по отношение на тази жалба, като се твърди, че е допустима, формално отговаря на условията за редовност, но изцяло негодна да възбуди въззивно производство, тъй като въззивният съд е ограничен до посоченото в жалбата, а в тази жалба липсват конкретни оплаквания. Иска се жалбата да се остави без уважение, като се претендират разноски.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Всяка от въззивните жалби е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението – и допълнителните такива - е валидно постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично 3 направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни основания, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искове с правно основание чл.108 ЗС, чл.124, ал.1 ГПК, чл.537, ал.2 от ГПК и чл.26, ал.2 ЗЗД.

Б. Х. Х. и А. Т. Х. са предявили искова молба против Е. Я. П., като молят да бъде постановено решение, с което да бъде установено по отношение на ответника, че са собственици на ½ ид.ч. от целия приземен избен етаж, означен като СОС с КИ ****.11.439.1.1 по КК на с. **********, находящ се в сграда №1, разположена в ПИ с КИ *****.11.439, с предназначение – жилище, апартамент, брой нива на обекта -едно, с площ от 108.75 кв.м, при съседни СО в сградата на същия етаж – няма, под обекта - няма, над обекта – ****.11.439.1.2, и да бъде осъден ответникът да предаде владението върху посочения имот; да бъде прието за установено по отношение на ищците, че ответникът не е собственик на 1/3 ид.ч. от дворно място, заснето като ПИ с КИ ****.11.439 по КК на с. ********, с площ от 470 кв.м, с предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване, номер по предходен план - 547, кв. 44, парцел I, при съседи: ПИ ****.11.567, ****.11.442, ****.11.441, ****.11.440, ****.11.615; да бъде прогласена нищожността на договор за дарение на недвижим имот, оформен с НА за дарение №1015, том 6, дело №1503/1993 г. на нотариус при АРС, по силата на който С. Я. Ч. и Д. Я. Ч. са дарили на Е. Я. П. 2/3 ид.ч. от приземния етаж на жилищната сграда, означен като СОС с КИ ****.11.439.1.1, при условие да запазят безсрочно правото на ползване върху две стаи – изби от този етаж, до размер на ½ ид.ч.; на основание чл. 537, ал.2 ГПК да бъде отменен издаденият НА за собственост по давностно владение, вписан с акт №197, том 12, дело №2065/2021 г. на СВ, и НА за собственост, вписан с акт №198, том 12, дело №2066/2021 г. на СВ при АРС.

Ищците твърдят, че са собственици на втория жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, построена в с. *******, заснет по КК като СОС с идентификатор ****.11.493.1.3, ведно с 1/3 ид.ч. от дворното място.

Придобивайки собствеността върху втори жилищен етаж, са станали собственици и на ½ ид.ч. от общите части на жилищната сграда, т.е. ½ ид.ч. от приземния етаж. Правото на собственост придобили в резултат на публична продан, съгласно постановление за възлагане, вписано с акт 135, том 5, дело №1521/2018 г. на СВ при АРС, а избата е принадлежност към главната вещ и предназначението е да обслужва двата жилищни етажа. Жилищната сграда се състои от полувкопан избен етаж, използван за складови нужди, и два жилищни етажа, сградата е построена изцяло в съответствие с одобрените проекти, от момента на построяването не е преустройвана, собствениците не са взимали решения за промяна на статута или начина на предназначение на 4 сградата или части от нея, а приземният етаж е предназначен да обслужва двата жилищни етажа. Първият жилищен етаж е собственост на С. П. Х., М.

Д. Х. и В. Д. Ч. по силата на дарение и продажба. Ответникът не е собственик на нито един от двата жилищни етажа в сградата, но претендира да е собственик на целия приземен избен етаж, която претенция произтичала от извършената прехвърлителна сделка, обективирана в НА за дарение на недвижим имот №1015, том 6, дело №1503/1993 г. на нотариус при АРС, съгласно който на ответника са дарени 2/3 ид.ч. от приземния етаж на жилищната сграда, при условие дарителите да запазят безсрочно правото на ползване на две стаи – изби от този етаж. Считат, че прехвърлителната сделка е нищожна, тъй като има невъзможен предмет, освен това е извършена в противоречие със закона. Избеният етаж е принадлежност към главната вещ и избените помещения и целият избен етаж не могат да бъдат придобити от трети лица, извън кръга на собствениците на самостоятелни обекти в сградата.

Ето защо считат, че ответникът не е станала собственик на приземния избен етаж. Същата се е снабдила с НА за собственост по давностно владение, вписан с акт №197, том 12, дело №2065/2021 г. на СВ при АРС, и констативен НА за собственост, вписан с акт №198, том 12, дело №2066/2021 г. на СВ при АРС, съгласно които е призната за собственик по давностно владение на 1/3 ид.ч. от дворното място, заедно с целия приземен избен етаж, означен като СОС с КИ *****.11.439.1.1. Ответницата никога не е живяла или ползвала самостоятелно целия приземен избен етаж. Същият е разделен на отделни складови помещения, отделени с отделна врата и намиращи се в общ коридор.