Решение № 175 от 19.12.2023, Районен съд - Дулово
- Съд
- Районен съд - Дулово
- Дело
- Гражданско дело 298/2022
- Вид
- Решение № 175
- Подписан
- 19.12.2023
- В сила
- 20.04.2024
- Състав
- Николай Костадинов Кънчев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 132, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 132, ал.1, т.1 · Семеен кодекс
- чл. 132, ал. 1, т. 2 · Семеен кодекс
- чл. 150 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 175 гр. Дулово, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря ХРИСТИНА М. СТОЕВА като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20223410100298 по описа за 2022 година
Предявени искове, с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 и чл. 150 от СК.
Производството е образувано по искова молба/уточнена с уточнителна искова молба и с допълнителна искова молба/, подадена от С. А. А. с ЕГН **********, с адрес: **** обл.Силистра срещу М. С. Ф. ЕГН **********, с адрес: ****, обл.Добрич, с посочено правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК и чл.150 от СК. Излага, че с ответника са родители на непълнолетното дете *** М. С. с ЕГН ****, родена по време на брака им. С Решение № ****. бракът им бил прекратен, упражняването на родителските права по отношение на детето *** С. били предоставени за упражняване на ищцата, на бащата и ответник по делото бил определен режим на лични отношения с детето, ответникът бил осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 100 лева. От 2016 година ищцата живеела и работела в гр.Лондон, Кралство Великобритания. С Решение № ***г. постановено от РС-Дулово по гр.дело № ***г. е дадено разрешение на детето *** С. да бъде издаден международен паспорт без да е необходимо съгласието на ответника, както и разрешение детето да пътува до страните от ЕС и до Великобритания, придружавано от своята майка в периода от 01.06. до 01.09. през всяка година до 2026 година включително, като това разрешение замествало съгласието на ответника М. Ф..
1
От 08.12.2020г. детето *** С. е редовна ученичка в гр.Лондон и посещавало редовни учебни занятия.
Твърди още, че след прекратяването на брака ответника се е десезирал от грижите по отглеждането и възпитанието на детето, включително и от заплащане на присъдената от съда месечна издръжка. Наред с това преустановил личните си контакти с детето и не разговарял с него дори по телефона.
Поради изложеното претендира лишаване на ответника от родителски права над детето, тъй като същият без основателни причини не полагал трайно грижи за детето *** С. и не му давал издръжка, като това негово поведение имало траен характер.
От друга страна претендира увеличаване на определената издръжка от 100 на 200 лева, тъй като същата се явява крайно недостатъчна с оглед възрастта на детето и променената икономическа обстановка от присъждането й до настоящият момент.
Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът М. Ф. депозира писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.Счита исковата молба за допустимо, но неоснователна и недоказана. Счита мярката по чл. 132, ал.1, т.1 от СК за крайна, и че целта на ищцата е окончателно да прекъсне връзката между него и детето ***, както и да му попречи да участва в неговия живот.
Твърди, че от 2015г. до настоящият момент ищцата не е потърсила нито веднъж по-голямото им дете, което след развода живее при него и не е заплащала издръжката която му дължи. По отношение на детето *** което след развода е останало да живее при нея, ищцата е възпрепятствала системно контактите му с ответника и с всички роднини по бащина линия.
Отделно от това сочи, че майката е нарушила Решение № ***г. на РСДулово с което е дадено разрешение на детето *** да пътува в чужбина всяка година в периода от 01.06. до 10.09, като трайно го е извела извън страната.
По отношение на иска с правно основание чл.150 от СК, счита същият за допустим, но частично основателен. Сочи че издържа детето от бракът му с ищцата, което все още учи и още едно дете С. М. С., което е родено на 17.11.2019г.
2
Иска от съда, да постанови решение с което да отхвърли иска с правно основание чл. 132, ал.1, т.1 от СК, като неоснователен и недоказан, и да уважи иска по чл. 150 от СК до размера от 177.50 лв. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.
В открито заседание, страните редовно призовани, ищцата не се явява, представлява се от процесуален представител, който заявява че поддържа предявените искове и моли същите да бъдат уважение, а ответникът не се явява, представлява се от процесуален представител който заявява че поддържа писменият си отговор, моли искът за лишаване от родителски права да бъде оставен без уважение, а определената издръжка да бъде увеличена в размер на 177.50 лв.
Представителят на Районна прокуратура – Силистра, намира иска за лишаване от родителски права, за неоснователен и недоказан, и иска да не бъде уважаван.
Така предявените искове, са допустими, разгледани по същество, първият по чл.132, ал.1, т.2 от СК е неоснователен, а вторият по чл. 150 от СК е основателен по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
Страните в производството са родители на непълнолетното дете *** М.
С. с ЕГН ********** и на вече пълнолетният Ф. М. С. с ЕГН ****.
С Решение № ****. по Бр.дело № ***г. по описа на РС-Дулово, е прекратен сключеният между ищеца и ответника граждански брак, предоставени са родителските права над децата, съответно на ищцата над *** М. С. и на ответника над Ф. М. С., определен е режим на лични контакти и е присъдена издръжка от 100 лева за всяко дете, от родителя, който не упражнява родителските права.
Няма спор между страните, че от постановяване на решението, никой от двамата родители не е изплащал присъдената издръжка, нито е спазвал постановения режим на лични контакти.
Това е така, тъй като според твърденията на ответника в писмения отговор, с ищцата са се договорили да не плащат издръжка на децата и да не търсят такава от един от друг. Това твърдение не бе оспорено от ищцата.
3
От показанията на разпитаните свидетели А. А. ****/баща на ищцата/ и *****/без родствени връзки със страните/, преценени съобразно чл. 172 ГПК, предвид явната заинтересованост на първия свидетел в полза на ищцовата страна, може да се приеме за установено, че ответникът за посочения в исковата молба период, не е осъществявал лични контакти с детето *** М.
С. и не се е интересувал от неговото състояние и развитие. Следва да се отбележи, че между двамата родители практически липсвала комуникация.
Ответника е създал ново семейство с друга жена, от която има дете.
От представения социален доклад, изготвен от ДСП-Тервел става ясно, че до 2017г. ответникът е живял на територията на Република България и че същият е правил многократни опити да осъществява лични контакти с детето ***, но без успех. Не е заплащал присъдената от съда месечна издръжка за детето *** съгласно уговорка с ищцата по време на бракоразводното производство, че всеки ще полага грижи за детето което ще живее при него и няма да търсят дължимата издръжка.
От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че понастоящем детето *** М. С. живее в гр.Лондон, Великобритания, където трайно се е установила да живее и работи ищцата.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
В диспозитивната норма на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК са установени две от основанията, комулативно дадени, при нА.чието, на които родителят може да бъде лишен от родителски права, а именно, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка.
Съдът намира за безспорно доказано в настоящото производство, че ответникът, за период по дълъг от 2 години, не е полагал грижи за детето си и не му е давал издръжка. Дори и съобразявайки единствено продължителността във времето, на липсващите дължими грижи, обосновавайки изискуемата от закона трайност, счита, че като е променила без да има правно основание местоживеенето на детето *** С. и го е извела да живее в чужбина без да уведоми ответника за това, майката С. А. е осуетила изпълнението на влязлото в сила Решение № ****. в частта относно определеният режим на лични контакти на бащата с детето *** С. и е попречила осъществяването му.
4
От друга страна е нарушила и даденото от съда с Решение № ***г. разрешение детето *** С. да пътува в чужбина през периода от 01.06. до 10.09.2023г., което съдът също приема като създаване на пречки от страна на ищцата, ответникът да осъществява лични контакти с детето *** С. и да го постави в такова положение в което да поиска същият да бъде лишен от родителски права.
С оглед на това, съдът намира че ответникът няма вина за това, че с поведението си ищцата го е поставила в обективна невъзможност същият да изпълнява в продължителен период от време родителските си задължения и да полага грижи за детето си при осъществяване на режим на лични контакти.
По отношение на твърдението на ищцата, че ответникът не заплаща дължимата месечна издръжка на детето *** С., по делото не бяха представени доказателства на същата да е бил издаван изпълнителен лист въз основа на който да са предприети действия по принудителното събиране на същата.
С оглед на липса на такива доказателства, съдът приема че в действителност страните са се договорили по време на бракоразводното производство че всеки ще се грижи и ще издържа детето което живее при него, и няма да търси присъдената от съда издръжка.
Изложеното в исковата молба и свидетелските показания обаче не са достатъчни за уважаване на предявения иск за лишаване на ответника от родителски права. Даже и житейски погледнато, установеното негласно между страните фактическо положение за полаганите непосредствени грижи по отношение на децата и осигуряване издръжката им, не налага прилагане на толкова тежка гражданско-правна „санкция“, по отношение една от страните в него. Лишаването от родителски права, се схваща от доктрината и съдебната практика, като крайна мярка за защита на децата, от родителско поведение, създаващо риск за отглеждането и възпитанието им, и настоящият състав намира, че в конкретният случай, безспорно не е доказана нуждата от прилагането и. Съобразявайки и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, с оглед диспозитивния характер на нормата на чл. 132, ал. 1 от СК, счита, че не е, нито в краткосрочен, нито в дългосрочен, интерес на детето, родителят да бъде лишен от родителски права спрямо него, предвид необходимостта му, в 5 бъдеще, от поддържане на връзка, контакти и подкрепа от негова страна, което би способствало за упражняване на гражданските му права и подобряване на здравословното му състояние.
Изложеното налага отхвърляне на иска, като неоснователен, съответно на основание чл. 132, т. 1 и т. 2 от СК, не следва да се определя издръжка и режим на лични отношения между бащата и детето, тъй като са постановени с влязло в сила решение по Бр. дело № ***г., по описа на ДРС, но определената с него издръжка следва да се измени, като се увеличи размера й. Независимо от посочените малки възможности на ответника, обусловени от неговия доход и полаганите непосредствени грижи за детето С. М. С. с ЕГН **********, невъзможността, по морални съображения, за изискване на издръжка от майката за детето Ф. С. до навършване на пълнолетие, която пък задоволява нуждите на детето *** С. и полагаща необходимите грижи за него,налагат промяна в размера на определената от съда за последното месечна издръжка взимайки под внимание неговата възраст, нараснА.те му нужди и промяната в икономическата обстановка. Така адекватният размер на възможната издръжка, поемана от ответника би бил сумата от 200 лева месечно, като определения размер по Бр. дело № ***г., по описа на ДРС, се увеличи със 100 лева. Определения размер на издръжката се дължи, от 05-07.2022г. – дата на постъпване на исковата молба в РС-Дулово, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на законните основания за изменение или прекратяване на същата.
По разноските:
Присъждане на такива претендират и двете страни. Ищецът е сторил разноски в размер на 630 лева, от които 30.00 лв. за държавна такса по иска с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК и 600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът е направил разноски в размер на 600 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.