Определение № 533 от 17.11.2023, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 533 гр. Силистра, 17.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Десислава Г. Петрова

Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Натали Яс. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20233400500393 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 4 13, ал. 2, вр. чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов – изпълнителни директори, чрез процесуален представител, против Разпореждане № 805 от 13.09.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 504/2023 г. по описа на РС-Тутракан.

С обжалваното разпореждане заповедният съд отхвърлил частично искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против С. П. И., ЕГН 7807067370, с настоящ адрес: с. Подлес, общ.

Главиница, ул. „Първа“ № 20, за следните суми: горницата над 3 100 лв. до пълния претендиран размер на главницата – 5 057, 20 лв.; 1 176, 97 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода 15.01.2023 г. – 12.07.2023 г.;

87, 71 лв. – обезщетение за забава за периода 15.01.2023 г. – 15.08.2023 г.

Заповедният съд приел, че претендираните като част от главницата застрахователни суми следва да бъдат включени в годишния процент на разходите, като при включването им същият нараства значително и се различава съществено от посочения в договора, което следва да бъде приравнено на непосочване на ГПР в процесния договор и води до недействителност на последния.

1

С частната жалба се навеждат аргументи за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането в обжалваната му част.

Жалбоподателят счита, че дължимата застрахователна премия не представлява разход по кредита, с оглед на което не следва да бъде включена в ГПР, доколкото закупуването на застрахователна услуга не се явява задължително условие за сключване на договора за кредит. Моли разпореждането да бъде отменено.

Като разгледа материалите по постъпилото въззивно частно гражданско дело, и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Жалбата е допустима. Същата е подадена в срок и от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт.

Производството пред заповедния съд било образувано със заявление от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов – изпълнителни директори, чрез процесуален представител, за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника С. П. И., ЕГН 7807067370, с настоящ адрес: с. Подлес, общ. Главиница, ул. „Първа“ № 20, за следните суми: 5 057, 20 лв. – главница; 1 176, 97 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода 15.01.2023 г. – 12.07.2023 г.; 87, 71 лв. – обезщетение за забава за периода 15.01.2023 г. – 15.08.2023 г.

Настоящият състав, като разгледа приложеното ч.гр.д. № 504/2023 г. по описа на РС-Тутракан, и като съобрази доводите, изложени в частната жалба, приема последната за неоснователна по следните съображения.

Производството касае договор за потребителски кредит. Същият представлява договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Длъжникът е физическо лице, което действа извън рамките на професионална или търговска дейност. Поради това към процесния договор е приложима уредбата на ЗПК и ЗЗП и другите предвидени в 2 законодателството правила за защита на потребителите. Съгласно чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Между длъжника и заявителя бил сключен договор за потребителски кредит № 720031235237, видно от който, била уговорена заемна сума в размер на 3 100 лв. и възнаградителна лихва – 41, 15%. Кредитополучателят закупил застрахователна услуга „Защита на кредита и сметките“ с размер на застрахователната премия - 1 957, 20 лв.

Макар и договорът за застраховка да не представлява задължително условие или предпоставка за получаване на кредит, същият се сключва именно с оглед кредитното задължение и се явява негово обезпечение.

Същевременно не длъжникът, а кредиторът е бенефициент по този договор.

Ето защо настоящият състав счита, че средствата за застрахователната премия следва да бъдат посочени като разход по кредита по смисъла на ЗПК и да бъдат включени в ГПР, доколкото същият е показател за стойността на всички разходи по договора за кредит и служи за ориентир на потребителя.

Същевременно стойността на застрахователната премия не следва да участва във формиране размера на главницата.

Предвид изложеното, изводът на заповедния съд, че посоченият в договора за потребителски кредит размер на ГПР – 48, 28 %, значително се различава от действителния такъв, поради това, че застрахователната премия не е включена в него, е правилен. Настоящият състав намира, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на императивните норми на ЗПК и се явява недействителен, поради което по него следва да се дължи само чистата му стойност, а именно – неговата главница, възлизаща на 3 100 лв.

С оглед гореизложеното, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Доколкото жалбоподателят не е претендирал присъждане на съдебноделоводни разноски, съдът не следва да се произнася по тях.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 805 от 13.09.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 504/2023 г. по описа на РС-Тутракан, с което частично е отказано издаване на заповед за изпълнение по заявление на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов – изпълнителни директори, чрез процесуален представител, срещу длъжника С. П. И., ЕГН 7807067370, с настоящ адрес: с. Подлес, общ. Главиница, ул. „Първа“ № 20, за следните суми: горницата над 3 100 лв. до пълния претендиран размер на главницата – 5 057, 20 лв.; 1 176, 97 лв. – договорна (възнаградителна) лихва за периода 15.01.2023 г. – 12.07.2023 г.; 87, 71 лв. – обезщетение за забава за периода 15.01.2023 г. – 15.08.2023 г.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4