Решение № 6527 от 30.10.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6527 гр. София, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20251100500276 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 14990/01.08.2024 г., постановено по гр. д. № 21458/2023 г. по описа на СРС, ГО, 81 състав, са уважени частично предявените от „ДЗИ ОБЩО

ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сумата 8513,82 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 09.09.2022г., в гр. Хасково, на кръстовището на бул. „Васил Левски“ и ул. „Дунав“ застрахователно събитие - ПТП, при което са причинени вреди на т.а. „Опел Комбо“, рег. № ********, в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника т.а. „Мерцедес Спринтер“, рег. № ********, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба - 25.04.2023г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен за разликата над сумата от 8513,82 лева до пълния предявен размер от 10 642,27 лева.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД чрез адв. Т. М. (с пълномощно към ВЖ), с доводи за неправилност и необоснованост. Излага, че в хода на първоинстанционното производство е доказано, че водачът на товарния автомобил „Опел Комбо“ е имал възможност да предотврати ПТП, ако беше изчакал насрещно движещия се „Мерцедес Спринтер“, преди да направи ляв завой. Излага, че причина намаляването е наличието на 20% съпричиняване от страна на водача застрахован при ищеца, въпреки че доказателствата ясно установяват, че при инцидента вина е изцяло на водача Н., застрахован при ответника, който е преминал червена светлина. Поради това, решението се счита за неправилно, незаконосъобразно и необосновано и се настоява да бъде отменено, като искът да бъде удовлетворен изцяло.

1

Въззивникът-ищец моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.

Решение № 14990/01.08.2024 г. е влязло в сила като необжалвано в частта, в която са уважени осъдителните искове на „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за сумата 8513,82 лева – регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от застрахователно събитие и с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД от „ДЗИ ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“ АД за осъждане на ответника да му заплати сумата 10 642,27 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди от застрахователно събитие ПТП, настъпило на 09.09.2022г., в гр. Хасково, на кръстовището на бул. „Васил Левски“ и ул. „Дунав“ застрахователно събитие - ПТП, при което са причинени вреди на т.а. „Опел Комбо“, рег. № ********, в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника т.а. „Мерцедес Спринтер“, рег. № ********, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба - 25.04.2023г. до окончателното изплащане.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросът – какъв е механизмът на настъпване на събитието и в частност – чие е противоправното поведение, в причинна връзка с което са настъпили вредите.

По иска с правно основание 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Според чл. 343, ал. 1 КЗ с договора за застраховка застрахователят се задължава да поеме определен риск срещу плащане на премия и при настъпване на застрахователно събитие да заплати застрахователно обезщетение или сума.

Правопораждащият фактически състав за присъждане на регресната претенция за застрахователно обезщетение включва следните елементи:

1. Наличие на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП автомобил;

2. Заплащане на застрахователното обезщетение от ищеца – застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор;

3. Отговорност на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние, противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина, която по арг. от чл.

45, ал. 2 ЗЗД се предполага;

4. Наличие на валидно застрахователно правоотношение между деликвента и 2 ответника по застраховка „Гражданска отговорност“.

По силата на правната норма, уредена в чл. 269, изр. 2 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания, тъй като въззивният съд действа като т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъждат следните факти:

Между страните е безспорно и правилно е установено въз основа на събраните доказателства в първоинстанционното решение наличието на валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищеца като застраховател и собственика на увредения в резултат на ПТП лек автомобил марка „Опел Комбо“, рег. № ********, „Пергостил“ ООД, валиден в периода на декларираното ПТП – 09.09.2022 г., както и заплащането на застрахователното обезщетение от ищеца-застраховател на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор по щета № 44011512206171 в размер на 10 642,27 лева, с вкл. ликвидационни разноски в размер на 15 лв.;

Безспорно е също, че към датата на декларираното ПТП за другия посочен участник товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, рег. № ********, управляван от Н.Д. Н., е била в действие задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество по полица № BG/30/121003059379;

Настъпило е ПТП около 12 часа на 09.09.2022 г. на кръстовището на бул. „Васил Левски“ и ул. „Дунав“ в гр. Хасково между В.К.А. с управлявания от него „Опел Комбо“, рег. № ********, и Н.Д. Н. с управлявания от него товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, рег. № ********;

Размерът на вредите, нанесени върху лек автомобил марка „Опел Комбо“, рег. № ******** е в размер на 12 689,08 лв. с включени разходи за транспортиране на увреденото МПС от 53,04 лева и обичайни разходи във връзка с щетата за сумата от 15 лева.

В трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009 г. по т. д. № 768/ 2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012 г. по т. д. № 423/ 2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/ 25.06.2012 г. по т. дело № 750/ 2011 г. на ВКС, II ТО. В последното във връзка с доказателствената сила на протокола за ПТП, отчитайки разликите при издаването му, е прието, че съставеният само по данни на водача на МПС протокол за пътнотранспортно произшествие, без посещение на мястото на инцидента от служители на КАТ, съставлява доказателство единствено за авторството на направените пред длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на произшествието не са възприети лично от съставителите. При настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида: 1. които се издават от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, (т. нар. „констативен протокол за ПТП“ – при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП“ при материални щети); 2. които се съставят без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. Представеният по делото е от вида на първите, „протокол за ПТП“ при материални щети – с посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, въз основа на данните, възприети непосредствено, поради което е годен да обстановката, при която се е случило застрахователното събитие, видимите 3 следи и последици от него. Длъжностното лице е удостоверило само факта на извършване на волеизявление от участника в ПТП и неговото съдържание, поради което доказателствената сила на документа не обхваща верността на отразеното изявление. Документът обвързва съда и насрещната страна с материална доказателствена сила и служи като доказателство, че на кръстовището на бул. „Васил Левски“ и ул. „Дунав“ в гр. Хасково на 09.09.2022 г. се намирали В.К.А. с управлявания от него „Опел Комбо“, рег. № ********, и Н.Д. Н. с управлявания от него товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, рег. № ********, които били претърпяли ПТП след сблъсък един в друг, както и че лекият автомобил е бил с материални щети по предна дясна част. По отношение на тези факти протоколът за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. По отношение на причините за настъпването на ПТП и причинно-следствената връзка между него и настъпилите по л.а.

„Опел Комбо“, рег. № ******** щети протоколът има формална доказателствена сила /относно неговата автентичност/, т.е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти. Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и т.н. Ето защо документът има характер на нарочен от гледна точка съставянето му съобразно ЗДвП, но случаен от гледна точка на процеса. Това се отразява върху достоверността му, която съдът преценява съобразно останалите доказателства, а именно – свидетелските показания на двамата водачи.

Разпитан е като свидетел водачът товарен автомобил „Мерцедес Спринтер“, рег. № ******** – Н.Д. Н.. Свидетелят Н. си спомня за ПТП-то през септември 2023 г. в Хасково с управлявания от него „Мерцедес Спринтер“. Той се движел направо в дясната лента със скорост около 30–35 км/ч при добри метеорологични условия и интензивно движение. На светофар, на около 3–4 метра от стоп-линията, му светнало жълто, но тъй като нямало как да спре, преминал на жълт сигнал, следвайки колата пред себе си. В този момент другият автомобил („Опел Комбо“) завивал наляво и Н. не го забелязал до самия удар. Сблъсъкът настъпил между предния ляв край на „Спринтера“ и предния десен край на „Опела“. На място пристигнали органи на МВР, които съставили акт на Н., но наказателно постановление той не е получил.