Решение № 315 от 21.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Благоевград, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Искра К. Трендафилова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20241200500225 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от жалбоподателя И. Г. Б., чрез адв. Р. А. и адв. Н. С., против Решение № 500726/28.11.2023 г., постановено по гр.д. № 915/2019 г. по описа на Районен съд Разлог.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като първостепенният съд се е произнесъл по непредявен иск и без надлежно изменение на първоначалния иск. Развиват се съображения за неоснователност на предявения иск по чл.

54, ал.2 ЗКИР, като се навеждат доводи за неправилност на постановеното решение. Сочи се, че решението е основано на приетата по делото СТЕ, която според жалбоподателя е непълна, неточна и не отговаряла в цялост на поставените задачи.

Моли се да бъде отменено решението на първата инстанция като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия Б. И. Х., чрез адв. А. Б.. С писмения отговор се оспорва подадената въззивна жалба. Сочи се, че площта не е съществена част относно индивидуализацията на неправилно заснетата част от ПИ. Съдът е разгледал предявения от ищеца иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Не се касае за установяване на право на собственост към минал момент. Твърди се, че изготвената пред 1 районния съд експертиза не е оспорена, като същата дава отговор на поставените въпроси. Сочи се, че въпросът дали един план е приложен е правен въпрос и не е от компетентността на вещото лице.

В о.с.з. и двете страни, чрез процесуалните си представители, претендират присъждане на сторени по делото разноски.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.

269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, следното:

Районен съд Разлог е сезиран с иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР предявен от ищеца Б. И. Х. срещу ответниците И. Г. Б. и М. Г. Б.. В исковата си молба ищецът сочи, че въз основа на договор за дарение е собственик на Поземлен имот с идентификатор № *** /УПИ II, пл. № 1199, кв. 21 по плана на гр. Б./, а ответниците, също чрез дарение, са собственици на Поземлен имот с идентификатор № *** /УПИ VIII, кв. 21 по плана на гр. Б./.

Твърди, че при одобряване на кадастралната карта на гр. Б. са отнети около 16 кв.м. от имота на ищеца и са включени в имота на ответните страни, поради което е налице кадастрална грешка, изразяваща се в неправилно заснемане на част от имота към съседния имот. Твърди се, че по материализираната на място граница и съгласно действащия КРП на гр. Б. сочените квадратни метра принадлежат към имота на ищеца.

Ето защо е направено искане да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на реална част от 16 кв.м., по протежение на югоизточната граница на имота на ответниците, неправилно включени в имота на последните и че е налице грешка в кадастралната карта.

Районната съдебна инстанция е уважила иска като е приела, че е налице кадастрална грешка и съобразно заключението на вещото лице е признала ищеца за собственик на реална част с площ от 17,75 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор № ***

Пред районния съд са ангажирани писмени доказателства, назначена е и СТЕ.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 81, том II, дело № 564/1991г. от дата 24.06.1991г. дарителите Р.С.П. и И. Б.ов П. даряват на сина си - ищеца Б. И. Х., къща в дворно място, находящи се в гр. Б., дворното място, представляващо парцел VII, пл. № 1199, кв. 21, урегулиран от 553 кв.м. със застроена площ на сгР.та 72 кв.м. Не е спорно, че по действащата Кадастрална карта дворното място представлява поземлен имот с идентификатор № *** с адрес: гр. Б. ул. Х.Б.*.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 77, том I , дело № 165/07.04.1982г. Г.Т. Б. и Р.И.Б. даряват на сина си – ответника И. Г. Б., 1/2 ид. част от дворно място в гр. Б., представляващо парцел VIII, кв. 21с обща площ 732 кв.м. С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 76, том I, дело № 164/07.04.1982г. Г.Т. Б. и Р.И.Б. даряват на сина си – вторият ответник М. Г. Б., 1/2 ид. част от дворно място в гр. Б., представляващо парцел VIII, кв.

21, с обща площ 732 кв.м.

Не е спорно, че по действащата кадастрална карта на гр. Б. дворното 2 място, описано в посочените два нотариални акта, представлява Поземлен имот с идентификатор № ***.

Поземлен имот с идентификатор № *** и Поземлен имот с идентификатор № *** са съседни.

По заявление на ищеца Б. И. Х. и поради постъпило писмено възражение от ответника И. Г. Бояджиев началникът на СГКК е отказал изменение в КК и КР на гр. Б..

Пред районния съд е назначена СТЕ, по която вещото лице дава заключение, че за спорните имоти има одобрени четири кадастрално регулационни плана, съответно от 1926г., 1958г., 1977г. и 1990г., последният действащ и в момента. Между имотите на ищеца и ответниците има изпълнена на място огР. от бетонова основа и бетонови колове с монтирана оградна мрежа. Вещото лице заключва, че между КРП от 1990г. и КК на гр.

Б., кадастралната граница отразена в КК не съвпада с дворищната регулация.

Регулационната линия от 1958г. и 1990г. не съвпада с границата отразена по КК на гр. Б.. Измерената графична площ заключена между кадастралната граница и дворищната регулация по КРП от 1990г. е с площ 17,75 кв.м., в полза на ответниците. Няма корекция на регулационните граници на двата УПИ видно от плановете от 1958г. и 1990г.

В о.с.з. посочва, че гаражът на ответниците е разположен правилно на регулационната линия. Той е отразен в КК, но не с правилните му размери, а с по-големи такива, отколкото са на място.

С оглед на така установеното от фактическа страна съдът намира, че предявеният иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е основателен, до какъвто правилен извод е достигнал и районният съд.

По делото не е спорно, че ищецът и ответниците са собственици на два съседни имота - ищецът на поземлен имот с идентификатор № ***, а ответниците на поземлен имот с идентификатор № ***. Имотите са придобити чрез дарение при действието на ЗТСУ /отм./ и КРП от 1977 г. Последният КРП е от 1990 г., одобрен при действието на ЗТСУ /отм./.

За да се даде отговор на въпроса основателна ли се явява претенцията на ищеца, трябва да се разбере дали е бил приложен някой от регулационните планове, обхващащи двата имота. Видно от заключението на вещото лице за гр. Б. има четири КРП – от 1926г., 1958г., 1977г. и последният от 1990г. По КРП от 1926г. имотите представляват УПИ XI, пл. № 478 и УПИ XII, пл. № 477, кв. 155. По одобрения КРП на гр. Б. от 1958г. имотът на ищеца е отразен като УПИ VII, пл. № 1056, а на ответниците като УПИ VIII, пл. № 1057 и двата в кв. 21. По последния одобрен КРП на гр. Б. от 1990г. имотът на ищеца е отразен като УПИ VII, пл. № 1198, а в имота на ответниците има промяна като са обособени две отделни УПИ – УПИ XV, пл. № 880 и УПИ VIII, пл. № 2445 и трите в кв. 21.

Настоящата съдебна инстанция намира, че е в случая за приложен следва да се приеме последният КРП, т.е този от 1990г. По посочения план не се предвиждат придаваеми части между имота на ищеца и този на 3 ответниците и не се е налагало такива части да се заемат и да се заплащат.

Липсват данни за придаваеми части и по предходните планове. Също така няма твърдения в тази насока на нито една от страните по делото. Ето защо регулацията между тези два имота се е приложила с влизането в сила на самия КРП, одобрен със Заповед № 240/1990г, за който няма данни да е бил обжалван и отменен в частта досежно процесните имоти. Няма приложена последваща регулация. Според вещото лице регулацията от 1990г. и действителната материализирана на място имотна граница съвпадат. Ето защо се налага изводът, че действително е налице грешка в КК от 2009 г., защото границата между имотите, отразена там, се различава от вярната такава, фигурираща в приложения КРП от 1990 г. и материализираната на място граница. Площта, предмет на грешката според експерта е 17,75 кв.м., отразена като триъгълник на скицата-приложение към заключението на експерта, намираща се на лист 129 от делото на районния съд, и попада между линията, изобразяваща границата по КК от 2009 г., и линията, показваща границата според КРП от 1990 г.

Неоснователно се явява оплакването във въззивната жалба за това, че решението на районния съд е недопустимо поради това, че съдът се е произнесъл не по заявеното искане, което е за 16 кв.м., а за повече – 17,75 кв.м. без да е налице изменение на предявения иск. Видно от исковата молба ищецът сочи, че около 16 кв.м. неправилно са заснети към имота на ответниците. Индивидуализира спорната реална площ, чрез скица, която прилага към исковата молба. По предявен иск за кадастрална грешка ищецът не е длъжен да знае колко точно квадратни метра са заснети неправилно към съседния имот, затова в исковата си молба сочи около 16 кв.м, а не фиксира точно 16 кв.м. Вещото лице дава заключение, че площта заснета към имота на ответника е 17,75 кв.м., за която площ правилно се е произнесъл районният съд. В случая не е било необходимо да се прави изменение на иска, доколкото основанието и искането е едно и също. Това, че в исковата молба се сочат 16 кв.м., а вещото лице установява с 1,75 кв.м. повече и районния съд се е произнесъл съобразно заключението на вещото лице не означава, че е налице свръхпроизнасяне, респ. произнасяне по незаявено искане. Тук следва да се отбележи и това, че площта на един имот, респ. на реална част от имот е допълнителен критерий за индивидуализация, а не основен такъв.

Неоснователно е и оплакването, че съдът е обосновал изводите си въз основа на СТЕ, чието заключение е непълно и неточно. Настоящата съдебна инстанция намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно и обосновано, като не възниква съмнение в неговата правилност. Следва да се отбележи и това, че с въззивната жалба, с която е сезирана настоящата съдебна инстанция, не е направено искане за назначаване на допълнителна, респ. повторна експертиза, налице са само оплаквания в тази насока.

На последно място е напълно несъстоятелно оплакването, че в случая съдът е сезиран с иск по чл. 108 ЗС, а не с иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и в този смисъл е налице произнасяне по незаявен иск. Това какъв иск да предяви и по какъв начин да защити правата си решава ищецът. Видно от обстоятелствената част и заявения петитум става ясно, че исковата претенция 4 е по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Този иск е положителен установителен иск за собственост, чийто предмет е установяването на правото на собственост върху реална част от поземлен имот, която грешно е заснета в границите на записания на името на ответника поземлен имот, вместо в границите на записания на името на ищеца поземлен имот (грешка в кадастралната карта).

В този смисъл искът по ЗКИР се поглъща от иска за собственост. В случая видно от исковата молба ищецът е предявил иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, а не иск по чл. 108 ЗС или по чл. 124 ГПК, по който именно иск се е произнесъл районният съд.

С оглед на изложеното по-горе атакуваното решение, с което предявеният положителен установителен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е уважен, е правило и законосъобразно и като такова ще следва да се потвърди.

Поради неоснователността на въззивната жалба ще следва жалбоподателят И. Г. Бояджиев да заплати на въззиваемия Б. И. Х. сторените по делото разноски в размер на 1000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното по-горе, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 500726/28.11.2023 г., постановено по гр.д.

№ 915/2019 г. по описа на Районен съд Разлог.

ОСЪЖДА И. Г. Б., ЕГН ********** с адрес: гр. Б., ул. Х.В. да заплати на Б. И. Х., ЕГН ********** от гр. Б., ул. Х.Б.*, сумата в размер на 1000 лв., представляваща направени разноски пред въззивната инстанция.