Решение № 8199 от 05.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8199 гр. Со. 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110143619 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор паричен заем №...г., сключен между страните по спора, а в условията на евентуалност за прогласяване недействителността на каузата на чл. 11 от договора.

Ищецът твърди, че на 20.11.2023г. сключил с ответното дружество договор за паричен заем №.. при следните условия: размер на предоставената главница – 1 300 лева; краен срок за погасяване – ..; лихвен процент – 40%; годишен процент на разходите 42,41 %.

Ищецът поел задължение в тридневен срок от сключването на договора за предостави обезпечение чрез осигуряване на поръчител или предоставяне на банкова гаранция, отговарящи на подробно предвидените изисквания в съдържанието на договора за кредит и общите условия към него. Съгласно чл. 11 от договора при неизпълнение на поетото задължение за предоставяне на обезпечение потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 293,49 лева. Ищецът оспорва действителността на сключения договор за потребителски кредит, като излага обстойни доводи в обстоятелствената част на исковата молба. Посочва, че предвиденият ГПР от 42.41 % не съответствал на реално приложимия ГПР, т. к. при формиране на действителния ГПР се включвала и дължимата неустойка по чл.

11 от договора. Предвидената неустойка имала за цел скрито заобикаляне на императивните ограничения, предвидени в чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Така предвидената неустойка била уговорена при накърняване на добрите нрави, доколкото не се характеризирала с присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, водела до скрито оскъпяване на кредита и осигурявала сигурна печалба за заемодателя, като основната й цел се състояла в неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя. Оспорва като неравноправна клаузата на чл. 11 от договора. Ищецът оспорва сключения договор за потребителски кредит като нищожен поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. Въз основа на изложените фактически твърдения и правни доводи моли за прогласяване на договор паричен заем №.., сключен между страните по спора, за нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, т. 10 ЗПК, а в условията на евентуалност на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК. В условията на евентуалност претендира за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 11 от договора. Претендира за сторените съдебни разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва факта, че между страните по спора е възникнало договорно 1 правоотношение по силата на сключен договор за паричен заем №.. от 20.11.2023г. Посочва, че за ищеца не съществува правен интерес от предявяване на иска, доколкото задълженията по кредита са изцяло погасени. Ответникът е изложил съображения за упражнена злоупотреба с процесуални права от ищеца, изразяваща се в завеждане на множество искови производства за прогласяване недействителността на договори за кредит, сключени от ищеца, основани на твърдения за допуснати сходни нарушения при сключване на договора по смисъла на ЗПК. Посочва, че клаузата за неустойка не е част от същественото съдържание на договора, поради което евентуалната й недействителност няма за последица прогласяване недействителността на договора в цялост. Клаузата, предвиждаща начисляване на неустойка, отговаряла на всички нормативни изисквания. При сключване на договора на ищеца била предоставена преддоговорна информация за дължимите суми, размера на главницата, броя и размер на дължимите погасителни вноски, падеж, размер на лихвения процент, ГПР, изискване за предоставяне на обезпечение. Уговорената неустойка представлявала предварително уговорено обезщетение, поради което включването при формиране размера на дължимите погасителни вноски съответствало на законовите изисквания. Предвидената неустойка изпълнявала присъщите й функции, не водела до неоснователно обогатяване и не противоречала на добрите нрави. Ответникът оспорва твърденията на ищеца за неравноправен характер на клаузата на чл. 11 от договора. Посочва се, че ищецът разполагал с предварителна запознатост с условията по договора и евентуалните последици при непредоставяне на уговореното обезпечение поради наличието на множество сключени кредитни сделки, съдържащи уговорка за неустойка при непредоставяне на обезпечение.

При така изложените съображения ответникът моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и за присъждане на сторените съдебни разноски в производството.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За провеждането на успешна защита по предявения иск с правно основание чл. 26, ал.

1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК ищецът следва да докаже сключването на процесния договор за потребителски кредит с посоченото съдържание, а ответникът следва да докаже че е изпълнил изискванията на ЗПК относно предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на ГПР, както и че оспорените като недействителни договорни клаузи са индивидуално договорени.

Възраженията на ответника за недопустимост на предявените искове са неоснователни. Наличието на правен интерес от предявяване на исковите претенции се извежда от въведените твърдения в исковата молба. Съобразно въведените фактически твърдения в обстоятелствата част на иска за наличие на основание за прогласяване на договора за недействителен съдът намира, че е налице правен интерес у ищеца за предявяване на настоящите установителни искове. Определянето на вида и обема на търсената правна защита е изцяло в преценката на ищеца, а евентуалното възможност за упражняване на притезателните права на ищеца, произтичащи от недействителността на договора, не обуславят извод за липса на интерес от внасяне на установеност в отношенията с ответното дружество по отношение на валидността на възникналото помежду им договорно отношение

Настоящият състав намира, че договор за кредит №.. г. от 20.11.2023г. е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП /ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични нужди/, и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника потребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем /кредит/ са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

2

Съдът е приел като безспорен и ненуждаещ се от доказване факта на сключване на Договор за паричен заем №.. г. от 20.11.2023г. между страните по спора. Съгласно постигнатите между страните договорни условия ответникът е предоставил на ищеца главница в размер на 1 300 лева при ГПР от 42.41%, фиксиран лихвен процент 35% и срок за погасяване – ..

Съобразно изразените становища от страните съдът приема за безспорно, че кредиторът е предоставил и кредитополучателят е усвоил уговорената главница по договора, както и че кредитополучателят е заплатил сумата от 1 300 лева в изпълнение на задълженията си по договора.

От съдържанието на договора се установява, че съгласно чл. 5, ал.1 заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума, да предостави обезпечение по начина и реда и отговарящи на условията на чл. 33, ал. 1 от общите условия: поръчител или банкова гаранция. Съгласно клаузата на чл. 11, ал. 1 при неизпълнение на чл.

5 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 293,49 лева, която се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора заемателят се счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка следва да се заплаща разсрочено съгласно включения в настоящия договор погасителен план.

По делото е представен и приет като писмено доказателства стандартен европейски формуляр, предоставен на кредитополучателя при сключване на договора, погасителен план и част от приложимите общи условия към договора.

Видно от представената счетоводна справка ищецът е погасил изцяло задълженията си по кредита преди предявяване на исковата молба.

Настоящият съдебен състав приема, че оспорените клауза на чл. 11 от договора, предвиждаща задължение за заплащане на неустойка при непредоставяне на едно от предложените при условията на алтернативност договорни обезпечения – поръчителство или безусловна банкова гаранция, в действителност прикрива способ на кредитора да начисли допълнителни разходи по кредита за кредитополучателя, респективно да реализира по-висока печалба.

Предпоставките за възникване на вземането на неустойка за кредитора се изразяват в допуснато договорно неизпълнение за поетото от кредитополучателя задължение за учредяване на договорно обезпечение в значително кратък тридневен срок от усвояването на сумата по кредита. Съдът намира, че предвидените изисквания към предложените от кредитора договорни обезпечения разкриват немалка трудност за осигуряване в тридневен срок без предварителна подготовка на кредитополучателя и предварително набавяне на необходимите документи за предоставяне на надлежното обезпечение. Кредиторът е дал възможност на насрещната страна в едва тридневен срок да му предостави поръчители, които обаче трябва да отговарят на множество изисквания – за изключително висок осигурителен доход, да не са заематели или поръчители по друг договор, да нямат неплатени задължения към фиска, да нямат лоша кредитна история. Всички тези кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и невъзможно тяхното изпълнение. По отношение на алтернативната опция за обезпечение, съдът счита, че тя също поставя трудно реализуеми изисквания за заемателя. Касае се за снабдяване с банкова гаранция, в размер за два пъти цялото задължение, валидна 6 месеца след падежа за плащане на цялата сума по договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция е едва три дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция.

Съобразно така изложените мотиви съдът приема, че вземането за неустойка, дължимо при неизпълнение на задължението за предоставяне на договорно обезпечение, неминуемо би възникнало за кредитодателя. Доколкото вземането за неустойка неминуемо ще възникне в правна сфера на ответника, същото съставлява сигурна и неразделна част от дълга и следва да се заплаща разсрочено, като начислена част от дължимите погасителни вноски. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се погасява заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за кредитора, наред с лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора.