Определение № 396 от 02.08.2023, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 396 гр. Враца, 02.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20231400500344 по описа за 2023 година Производство по чл.248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба "Вивус.БГ"ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по пълномощие от юрисконсулт Д. Д., срещу Определение177/05.06.2023г., постановено от Районен съдОряхово по гр.д.№619/2022г., с което е оставена без разглеждане като недопустима молба на дружеството с правно основание чл.248, ал.1 ГПК вх.

№1638/12.05.2023г. за изменение на Решение №69/24.04.2023г. в частта за разноските по отношение на присъденото на адв.М. В. М. възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ.

Според частния жалбоподател районният съд неправилно се е позовал на ТР №6/6.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС, в мотивите на което е прието, че непредставянето на списък на разноските по чл.80 ГПК преклудира правото на страната да претендира изменение на решението и присъждане на разноски в нейна полза, но не и правото да иска изменение и намаляване на разноските, които е осъдена да заплати на насрещната страна.

Навежда се довод, че даденото от първоинстанционния съд разрешение на поставения въпрос е в противоречие с практиката на ВКС, в чието Определение №379/29.07.2016г. по ч.т.д.№499/2016г., ІІ т.о. е прието, че представянето на списък по чл.80 ГПК има значение само за правото на страната да иска изменение на решението в частта за присъдените й разноски, 1 но не и за правото да иска изменение в частта, с която са присъдени разноски на противната страна. Цитират се и други актове на ВКС в същия смисъл и се настоява, че молбата на дружеството за изменение на решението в частта за разноските, присъдени на адв.М. за оказана безплатна адвокатска помощ, е процесуално допустима.

В частната жалба се развиват съображения, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно и размерът на същото следва да бъде определен съобразно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действаща към момента на сключване на договора за правна помощ между ищцата и нейния пълномощник, както и че чл.2, ал.5 от наредбата не намира приложение, тъй като в случая предявените искове се основават на един и същ правопораждащ факт – клауза към договор за кредит и едно също правоотношение. От това според частния жалбоподател следва, че размерът на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА следва да се определи съобразно материалния интерес на основание чл.7, ал.2, т.1 от наредбата, а не съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно. В жалбата се поддържа, че претендирането на суми по чл.38, ал.1 ЗА, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за всеки един от съединените искове нарушава изискването на чл.40 ЗА за добросъвестно упражняване на професията и реализиране на правата, произтичащи от ЗА, както и че в случая е налице злоупотреба с права от страна на пълномощника на ищеца.

На следващо място в частната жалба се развиват съображения за противоречие на обжалваното определение с практиката на СЕС и конкретно с негово Решение от 28.07.2016г. по дело С-57/2015, в което са дадени разяснения относно института на съдебните разноски в светлината на правото на ЕС и изискването да се възстановяват единствено разумните такива. Като настоява, че делото не се отличава с фактическа или правна сложност, частният жалбоподател настоява, че присъденият адвокатски хонорар в размер на 600лв. се явява прекомерен и необосновано, неразумно и несправедливо завишен.

Заявява се искане обжалваното определение да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което размерът на адвокатското възнаграждение на адв. М. бъде намален на сумата 300лв.

2

Адв. М. М. от АК-Пловдив е подал отговор, с който оспорва частната жалба.

В отговора се цитира обилна практика на ВКС по въпроса как се определя размера на адвокатското възнаграждение при обективно съединяване на искове, а именно съобразно цената на всеки от исковете поотделно, а не съобразно сбора от цените им. Нататък в отговора се цитира практика на различни по степен съдилища в същия смисъл.

Адв. М. цитира приетото в Определение №28/21.01.2022г. по ч.т.д.

№2347/2021г., ІІ т.о., в което е тълкувано решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 и е прието, че легитимната цел на разпоредбите на чл.36, ал.2 ЗАдв. и чл.78, ал.5 ГПК, вр. чл.1 от Наредба №1/2004г., забраняваща договаряне, съответно присъждане на адвокатско възнаграждение в по-нисък от минималния, посочен в наредбата размер, е създаване на гаранции за осигуряване на високо равнище на качеството на адвокатската услуга и пр., както и че при определяне и присъждане на възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. и при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК съдът е обвързан от предвидените в Наредбата минимални размери.

Адв. М. претендира присъждане на възнаграждение за изготвяне на подадения отговор на частна жалба.

Настоящият състав приема, че частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана и с правен интерес страна, насочена е срещу подлежащ на обжалване преграждащ съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Производството пред районния съд е образувано по предявени от С. В.

С., представлявана от адв.М., обективно съединени искове за установяване на нищожността на клаузи в сключен с "Вивус.БГ"ЕООД договор за кредит №9857332007/10.06.2000г. и за осъждане на ответника да й заплати сумата 438.75лв. на основание чл.55, ал.1 ЗЗД, както и направените по делото разноски. Всеки от двата иска е с цена 438.75лв. С исковата молба е представено пълномощно, с което ищцата е упълномощила адв.М. да я представлява, а с нарочна молба от 14.10.2022г. пълномощникът е заявил, че 3 оказва на ищцата безплатна правна защита и помощ по чл.38 ЗА.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил предявените искове. В отговора се оспорва и дължимостта на разноски за оказаната на ищцата безплатна адвокатска защита.

С постановеното по делото Решение №69/24.04.2023г. районният съд е уважил предявените искове и е присъдил на адв. М. общо сумата 600лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗА.

В срока за обжалване са постъпили молби по чл.248, ал.1 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, подадени от адв.М. М. и от ответника "Вивус.БГ"ЕООД.

Молбата на адв. М. е за изменение на решението в частта за разноските чрез увеличаване на размера на присъденото му общо възнаграждение от 600лв. на 800лв.

Молбата на ответника "Вивус.БГ"ЕООД е за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на размера на присъденото на адв.М. общо възнаграждение от 600лв. на 300лв.

Всяка от страните е подала отговор, с който оспорва искането по чл.248, ал.1 ГПК на насрещната страна.

С обжалваното Определение №177/05.06.202г. районният съд е оставил без уважение молбата на адв.М.. Молбата на "Вивус.БГ"ЕООД е оставена без разглеждане като недопустима. За да достигне до този извод, съдът е взел предвид, че съгласно чл.80, изр.2 ГПК положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за надлежното упражняване на правото да се иска изменение на решението е представянето на списък на разноските, какъвто ответникът не е представил.

Този състав на въззивния съд приема, че в обжалваната част първоинстанционното определение е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Представянето на списък по чл.80 ГПК има значение единствено за осъществяване на правото на страната да иска изменение на решението в частта за разноските, присъдени в нейна полза, но не и за правото й да иска изменение на решението в частта за разноските, присъдени в полза на насрещната страна. Казаното в пълна степен важи и за правото на страната да 4 оспори дължимостта и размера на възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗА, присъдено на адвокат, предоставил безплатна правна помощ на другата страна в процеса, независимо от това, че сама не е представила списък по чл.80 ГПК на своите разноски, направени за водене на производството.

По изложените съображения окръжният съд приема, че в обжалваната част първоинстанционното определение следва да бъде отменено, като делото бъде върнато на районния съд за произнасяне по молбата на "Вивус.БГ"ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Искането на адв.М. за присъждане на разноски за изготвяне на отговор на частната жалба подлежи на разглеждане след приключване на производството по молбата на ответника за изменение на решението и в зависимост от изхода на същото.

Така мотивиран, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №177/05.06.2023г., постановено от Районен съдОряхово по гр.д.№619/2022г., в частта, с която е оставена без разглеждане молба вх.№1638/12.05.2023г. на "Вивус.БГ"ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските за оказана безплатна адвокатска помощ от адв.М..

ВРЪЩА делото на Районен съд-Оряхово за произнасяне по същество по посочената по-горе молба.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6