Решение № 240 от 07.10.2025, Окръжен съд - Габрово
- Съд
- Окръжен съд - Габрово
- Дело
- Въззивно гражданско дело 407/2025
- Вид
- Решение № 240
- Подписан
- 07.10.2025
- В сила
- 07.10.2025
- Състав
- Кремена Големанова, Диян Димитров Атанасов, Габриела Бойкова Илиева
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 1 т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 90, ал. 1 · Закон за здравето
- чл. 35, ал. 1 · Закон за здравното осигуряване
- чл. 59в · Закон за лечебните заведения
- чл. 98 · Закон за лечебните заведения
РЕШЕНИЕ
№ 240 гр. Габрово, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Кремена Големанова
Членове:
Диян Д. Атанасов
Габриела Б. Илиева при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20254200500407 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адвокат Р. В., в качеството на пълномощник на УМБАЛ „*****." ЕАД гр. *****, с ЕИК:*****, против Решение № 93 от 01.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 416/2024 г. на Районен съд-Габрово. С решението е отхвърлен като недоказан и неоснователен предявеният от УМБАЛ „*****." ЕАД иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, чл. 1 ЗЗД и чл. 98 ЗЛЗ, за признаване за установено, че Л. П. К., ЕГН:**********, с адрес гр.
Габрово, ул. „*****“ № 6, вх.А, ет. 1, му дължи сумата 191,40 лева, представляваща цената на предоставената й медицинска помощ и услуги по време на болничния й престой, продължил от 19.04.2023 г. до 20.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на чл. 410 от ГПК до пълното изплащане на задължението, за която е издадена Заповед № 27/09.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 46/2024 г. на РС Габрово, като жалбоподателят е осъден да заплати на адв. Г. П. Д. сумата 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, определено на осн. чл. 38 ал. 2, във вр. с чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Районният съд правилно установил фактите по делото. Единствено фактът относно битовите условия в болничната стая бил неправилно интерпретиран и оттам съдът извел правния си извод, че въззиваемата Л. К. не дължи заплащане на предоставената й медицинска помощ, тъй като 1 болницата не била предоставила на пациента адекватни за здравословното й състояние условия за пребиваване, чрез извършване на подходящо разместване на мебелите в стаята. Съдът не е обсъдил доводите на въззивния жалбоподател, че без да има задължение, болницата е направила необходимото да се опита да задоволи желанията на пациентката да ползва скутера си и тоалетния си стол, като е сменила първоначално определената й болнична стая. Разширително били тълкувани нормите, уреждащи битовите условия в болничните лечебни заведения и неправилно вменено задължение на болницата да предоставя условия за пребиваване на пациентите, различни от утвърдените. Въззиваемата напуснала лечебното заведение, като не е съдействала на изпълнителите на медицинска помощ да вършат работата си, вкл. и като нарушавала правилника за вътрешния ред. Въззиваемата не заявила желание за ползване на стая с подобрени битови условия, за която се заплаща допълнително. Всички медицински дейности (прегледи и изследвания), описани в „Сметка на пациента", се установяват от приложените по делото фишове с резултати. Предвид изложеното жалбоподателят прави искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло исковата претенция, като му присъди и направените разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Л. П. К., чрез пълномощника й по делото адвокат Г. Д., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, като постановено въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателства. Излагат се съображения за неоснователност на твърденията на жалбоподателя, че лечебното заведение е опитало да осигури възможност за престой на ответницата, която е здравноосигурено лице, със степен на увреждане трайна инвалидност 100% пожизнено с чужда помощ. Персоналът в болничното заведение отказал да измести встрани намиращата се в болничната стая маса, която неправилно заемала част от площта, която по начало се полага на всеки пациент, според утвърдените медицински стандарти. Наистина й била предложена друга стая на друг етаж, но условията в нея не били по-различни от предишната стая. Фактически предложението на болничните власти към нея означавало тя да бъде третирана и обслужвана като лежащо болна, неспособна да се грижи за себе си с всички произтичащи от това неудобства и стрес. Тоалетният стол, проходилката и скутерът са помощни средства, чието ползване от ответницата е абсолютно необходимо и разрешено от закона, с оглед обективното й здравословно състояние, като е единственият възможен начин тя отчасти да компенсира здравословните си увреждания. В заключение: ответницата е била принудена да напусне болничното заведение, тъй като жалбоподателят не положил и минимални усилия, за да създаде условия за безопасно придвижване на пациент, който използва помощно средство за движение в болничната стая. Тези условия не са лукс, за да бъде нужно да се иска стая с допълнително заплащане. Затова се прави искане жалбата да бъде оставена без уважение.
Габровският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК, и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е 2 насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 98 от Закона за здравните заведения, като здравното заведение - ищец УМБАЛ "*****." ЕАД иска постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответницата Л. К. му дължи заплащане на сумата от 191,40 лева, представляваща цената на предоставената й медицинска помощ и услуги по време на болничния й престой, продължил от 19.04.2023 г. до 20.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на чл.
410 от ГПК до пълното изплащане на задължението, за която е издадена Заповед №27/09.01.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 46/2024 г. на РС Габрово, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до пълното изплащане на вземането.
Ответницата, чрез процесуалния си представител, е оспорила иска като неоснователен. Поддържала е, че е здравноосигурено лице, с намалена работоспособност 100% пожизнено с чужда помощ и била представила направление за хоспитализация по амбулаторни процедури, като в болницата тя не била приета като спешен случай. Ето защо не дължала на ищеца претендираните от него суми. Диагнозата в съставените в болницата документи била невярна и избрана сякаш да бъде напаснато заболяването й към алгоритъма на някоя клинична пътека, а не с цел да бъдат извършени изследванията и прегледите, заради които постъпила в това здравно заведение. Не била дала информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури. Не й били предоставени част от услугите, посочени в приложената към исковата молба сметка. Била принудена да прекъсне престоя си в тази болница, защото това болнично заведение не й предоставило условия за престой, подходящи за човек с нейните увреждания, поради които се налагало да ползва и съответни помощни средства, т.е. вината за прекъсване на престоя й при ищеца и съответно прекъсване на клиничната пътека била у самия ищец. Здравноосигурените лице не били страна по НРД за медицинските дейности, нито по договора за приемане на цени и обеми на медицинската помощ по чл. 55, ал. 2, т. 2 ЗЗО. Те имали право на свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК, а НЗОК била длъжна да заплаща всички здравни дейности в обхвата на този пакет на съответния изпълнител, предоставил медицинската помощ на здравноосигурените лица.
С постановеното по делото решение районният съд е приел от фактическа страна за безспорно, че ищцовото болнично заведение е страна по Националния рамков договор за медицинските дейности към процесния период, а ответницата е здравноосигурено лице. На 19.04.2023 г. последната е посетила УМБАЛ „*****." ЕАД - гр. ***** въз основа по-рано запазена от нея дата за планов прием в Отделение по обща неврология, но в деня на пристигането си - 19.04.2023 г. не носела направление за хоспитализация, издадено от личния лекар. Обадила се на личния си лекар, но той работел след обяд. Междувременно приемащият лекар издал на ответницата направление за хоспитализация като спешен пациент. Видно от издаденото направление за хоспитализация, ответницата била приета в 3
Отделение по обща неврология с приемна диагноза „Увреждане на лумбосакралните коренчета, некласифицирани другаде" по Клинична пътека (КП) № 56 „Диагностика и лечение на болести на черепно-мозъчните нерви, на нервните коренчета и плексуси. полиневропатия и вертеброгенни болкови синдроми" с минимален болничен престой от 5 дни, чийто изисквания са посочени в Приложение № 17а „Клинични пътеки" към Национален рамков договор за медицинските дейности 2020-2022г. /НРД за МД 2020-2022/. За приемането си в болницата Л. К. дала своето информирано съгласие, изразено в приложената към исковата молба „Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури" (ДИС). В посочената декларация като първа точка била отразена приемната диагноза /посочена погоре/, с която ответницата се е съгласила. От нейна страна била оспорена истиността на представената декларация за информирано съгласие, но не било проведено доказване в подкрепа на оспорването. Нещо повече, възраженията на ответницата касаят само това, че й е дадена да се подпише, без да е запозната с нея, а не че не я е подписала. Поради това първоинстанционният съд приел за неоснователно оспорването от ответницата на истиността на приложената по делото декларация за информирано съгласие. Приел, че е могла да се запознае с декларацията, като я прочете преди подписване и да зададе въпросите си във връзка с нея. Видно от заявеното от нея в подадения отговор и последващи становища, до посочения прием тя многократно е постъпвала в други болнични заведения, съответно е запозната с документацията, която се попълва при постъпване в болнично заведение, част от която е този вид декларация. Поради това съдът е приел, че информацията до ответницата е била представена в подходящата форма с оглед заболяването и възможността на ответницата да възприеме същата, и съответства на изикванията на чл. 87-89 от ЗЗ.
РС Габрово е приел за безспорно установено и че на следващия ден 20.04.2023 г. ответницата напуснала болницата по собствено желание, без да бъде приключен диагностично-лечебния алгоритъм по клиничната пътека. Изтъкнатата причина за това била непредоставени битови условия, съответстващи на заболяването й и по-конкретно: че мебелите в болничната стая не били разместени по подходящ начин, за да може т я да разположи и преминава с проходилката и тоалетния си стол. Съдът е намерил това нейно възражение за основателно, по следните съображения: Съгласно ЕР № 0475 от 10.02.2016 година на ТЕЛК при МБАЛ „*****" ответницата е със степен на увреждане - инвалидност 100 % с чужда помощ, с поставена диагноза: „наследствена моторна и сетивна полиневропатия тежка степен, състояние след преж. двукратно исх. инсулти в БПМА и ДСМА, мултифокална енцефалопатия, дискоордин. син. двустр. песеквиноварус със силно ограничен обем на движение в глезенните стави, състояние след оперативна интервенция, левостраннна гонартроза тежка степен, десностранна горнартроза лека степен, левостранна коксартроза". Съгласно показанията на разпитаните свидетели, проходилката била единственият начин за предвижване, както и скутерът й. Също така използвала тоалетен стол, когато тоалетната е неподходяща. В стаята, в която е била настанена, било необходимо да бъдат разместени мебелите за да може да се освободи пространство за преминаване до тоалетната с проходилката й, а също за да може удобно да постави тоалетния си стол, което тя е поискала от персонала. Вместо това на другия ден, 20.04.2023 г. бил направен опит да бъде преместена в друго отделение, в стая със същото разположение при тежко болен пациент, при което след възникнал с лекарите и 4 персонала конфликт ответницата пожелала и напуснала болницата.