Решение № 22 от 05.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. София, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА при участието на секретаря АЛ като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно наказателно дело № 20251110212958 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 72 ал. 4 ЗМВР.

Образувано е по жалба на Е. П. Б., с ЕГН ********** чрез адв. Т. Ч.-САК срещу Заповед за задържане на лице № 3382зз474/25.07.2025 г., издадена от ВНШ –полицейски орган – старши полицай в 07 РУ-СДВР, с която на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР е постановено задържането му за срок до 24 часа.

С жалбата се иска отмяна на атакуваната заповед с доводи за нейната неясност и нечетливост; същата не отговаря на изискванията на закона и не са налице нито процесуално правни, нито материалноправни предпоставки за осъществените действия и за продължителността на задържането за почти целия допустим период от 24 часа; заповедта не съдържа фактически основания, които да съответстват на правните по чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР, нито са посочени данните за извършено престъпление; правят се възражения, че жалбоподателят страда от заболяване, като задържането му е застрашило здравето му. Редовно призован жалбоподателят не се явява. От адв. Ч. е постъпила писмена защита и искане да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по чл.38 ал.2 ЗА.

Ответникът ВНШ –полицейски орган – старши полицай в 07 РУ-СДВР, 1 редовно призован не се явява. В писмени бележки с вх.№326662/08.10.2025 г. ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г е направил възражение за недопустимост на жалбата, поради липса на правна легитимация на адв. Ч., тъй като Б. е поставен под пълно запрещение.

Алтернативно, ако съдът приеме жалбата за допустима, предлага същата да бъде оставена без уважение, поради обстоятелството, че оспорената заповед е законосъобразна – лицето е задържано, заради извършена кражба в магазин.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

ПО ДОПУСТИМОСТТА на жалбата:

Съдът е изискал от Софийски градски съд, ГО, 2-ри брачен състав, Решение №3893/20.06.2025 г., влязло в законна сила на 18.07.2025 г. /л.76 – л.79 от делото/. От същото е видно, че Е. П. Б. е поставен под пълно запрещение на основание чл.5 ал.1 ЗСЛ.

Съдът е изпратил до Органа по настойничество и попечителство - кмет на СО, район Триадица препис от заповедта и жалбата на адв. Ч. с искане да заяви дали поддържа същата.

Видно от Становище с вх.№405545/10.12.2025 г. /л.93 от делото/, Органът по настойничество и попечителство е заявил, че поддържа жалбата срещу процесната заповед, тъй като това е в интерес на поставеното под запрещение лице.

Поради горните съображения, съдът приема, че подадената жалба е ДОПУСТИМА за разглеждане, като приема, че Органът по настойничество и попечителство кмет на СО, район Триадица е активно легитимирано лице с правен интерес да оспорва, в предвидения преклузивен срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

2

Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК.

При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност - да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

Съобразно разпоредбата на чл. 168 ал. 1 АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания посочени в чл. 146 АПК.

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт: Заповед за задържане на лице №3382зз474/25.07.2025 г., издадена от ВНШ –полицейски орган – старши полицай в 07 РУ-СДВР, с която е постановено задържането на Е. П. Б. на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР за срок до 24 часа.

Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено "кражба по чл.194 ал.1 от НК”.

Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на лице съдържа реквизитите, посочени в чл. 74 ал. 2 ЗМВР: името, длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането.

С декларацията, съставена на 25.07.2025 г. е заявено запознаването с правото на адвокатска защита, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане. От представените доказателства, може да се приеме, че Б. е съпричастен към деяние по чл.194 ал.1 НК, поради което и по отношение на него е издадена и процесната заповед.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

В случая от доказателствата по делото безспорно се установява, че към момента на задържането на Б. е имало данни, от които може да се направи 3 обосновано подозрение за вероятна съпричастност на лицето към извършено престъпление.

Съдът намира, че са налице основания за отмяна на заповедта, като мотивите са следните:

Към момента на издаване на Заповед за задържане на лице №3382зз474/25.07.2025 г., вече е било влязло в сила Решение №3893/20.06.2025 г. на Софийски градски съд, ГО, 2-ри брачен състав /в сила от 18.07.2025 г./, с което Е. П. Б., с ЕГН ********** е бил поставен под пълно запрещение, поради наличие на изискуемите два критерия: юридически и медицински - съществуващо психично заболяване - Органично разстройство на личността, редки епилептични припадъци. Т.е., при него е налице продължително разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта, респ.

Е. П. Б. е напълно недееспособен и не би могъл да носи административнонаказателна и наказателна отговорност.

По делото няма данни за сторени от Органа по настойничество и попечителство - Кмет на СО, район Триадица разноски, поради което съдът не присъжда такива.

Адвокатско възнаграждение не се дължи на адв. Ч. и искането й за присъждане на такова на основание чл.28 ал.2 ЗА - следва да бъде оставено без уважение. Адвокат Ч. е нямала правна легитимация да представлява жалбоподателя към датата на подаване на жалбата – 06.08.2025 г., тъй като още на 18.07.2025 г. е било влязло в сила Решение №3893/20.06.2025 г. на СГС, с което Е. П. Б. е поставен под пълно запрещение на основание чл.5 ал.1 ЗСЛ. Б. е бил напълно недееспособен и е нямало как да положи подписа си и да я упълномощи да го представлява по делото с Пълномощно от 25.07.2025 г.

/л.7 от делото/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 3382зз474/25.07.2025 г., издадена от ВНШ – полицейски орган – ст. полицай в 07 РУ-СДВР, с която на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 ЗМВР е постановено задържането на Е. П. Б., с ЕГН ********** за срок до 24 часа.

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Ч.-САК за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 ЗА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на АПК пред АССГ в 14дневен срок от получаване на съобщенията от страните /за жалбоподателя ч р е з Органа по настойничество и попечителство кмет на СО, район Триадица/.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5