Решение № 202 от 09.07.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 202 гр. ХАСКОВО, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря С. Г. Д. в присъствието на прокурора Елеонора П.Иванова като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20255600500309 по описа за 2025 година чл.258 – 273 от ГПК.

Производството е въззивно по реда на Глава ХХ,

ВЪЗЗИВНИКЪТ –

ПРОКУРАТУРА НА

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е останал недоволен от Решение № 22 от 24.01.2025 год., постановено по гр.д. № 504 / 2022 год. по описа на Районен съд – Харманли, с което е осъден да заплати на С. Ж. С., сума в размер на 2001 лева – остатък от обща главница в размер на 7 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 16.11.2015 год. до 22.10.2020 год., претърпени вследствие нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно производство по ДП № 158 / 2015 год. по описа на ОД на МВР – ***, представляващо прокурорска преписка № 2563 / 2015 год. по описа на Районна прокуратура – ***, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022 год. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 2 700 лева - представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 22.10.2020 год. до 03.06.2022 год., претърпени вследствие нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно производство по ДП № 158 / 2015 год. по описа на ОД на МВР – ***, представляващо прокурорска преписка № 2563 / 2015 год. по описа на Районна прокуратура – ***, ведно със законната лихва, считано от 03.06.2022 год. до окончателното й изплащане, поради което го 1 обжалва с искане за обявяване нищожността на решението, като такова, постановено от незаконен съдебен състав, а при условията на евентуалност – за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което въззивният съд отхвърли изцяло предявените искове или намали размера на присъдените обезщетения. Обжалва решението и в частта на разноските. В съдебно заседание, проведено при разглеждане на делото пред въззивиня съд, представителят на Окръжна прокуратура – *** не поддържа въвззивната жалба в частта, с която се иска обявяване нищожността на обжалваното решение, но не заявява и оттегляне на същата.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – С. Ж. С. – оспорва въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страната следното:

Безспорно по делото е установено, че на

16.11.2015 год. е образувано Досъдебно производство /ДП/ № 158 / 2015 год. по описа на ОД на МВР – ***, срещу неизвестен извършител за това, че на 16.11.2015 год. на автомагистрала „Марица“ в землището на с.***, *** област, водачът М.Б. при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил, марка „SCANIA“, с рег.№ *** и прикачено към него полуремарке с рег.№ ***, в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.20, ал.2 от ЗДвП, по непредпазливост причинил средни телесни повреди на С. Ж. С., изразяващи се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, дължащо се на претърпян травматичен шок; разстройство на здравето, временно опасно за живота, дължащо се на черепно мозъчна травма, изразяваща се в контузия на мозъка; разстройство на здравето, временно опасно за живота, изразяващо се в контузия на белия дроб; трайно затруднение в движението на снагата, дължащо се на счупване на ребра от 2ро до 7-мо, в дясно; трайно затруднение в движението на дясната ръка, дължащо се на счупване на раменната кост; трайно затруднение в движението на лявата ръка, дължащо се на счупване на дланната кост на първи пръст на ръката и трайно затруднение в движението на десния крак, дължащо се на счупване на костите на подбедрицата – престъпление по чл.343, ал.1, „б“, предл.2-ро, вр. чл.342, ал.1 от НК.

С постановление от 16.02.2022 год. на Районна прокуратура – ***, наказателното производство по ДП № 158 / 2015 год. по описа на ОД на МВР – *** е прекратено поради изтекла давност.

С определение № 266 от 18.08.2022 год., постановено по ВЧНД № 445 / 2022 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, постановлението за прекратяване на наказателното производство е отменено и делото – върнато на Районна прокуратура – *** за продължаване на разследването.

Към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд, наказателното производство не е приключило.

Безспорно е и това, че с Решение № 260133 от

2

14.12.2021 год., постановено по гр.д. № 1106 / 2020 год. по описа на Районен съд – Харманли, влязло в законна сила на 05.09.2022 год., Прокуратура на Република България е осъдена да заплати на С. Ж. С., сума в размер на 4 999 лева - частична главница от общо дължима главница от 7 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени вследствие нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно производство по ДП № 158 / 2015 год. по описа на ОД на МВР – ***, представляващо прокурорска преписка № 2563 / 2015 год. по описа на Районна прокуратура – ***, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 22.10.2020 год. до окончателното й изплащане. В мотивите към решението съдът е приел, че общо дължимото на ищеца С. обезщетение за неимуществени вреди, търпени за периода от 16.11.2015 год. /образуване на наказателното производство/ до 22.10.2020 год.

/предявяване на иска, по който е образувано цитираното по-горе дело/, възлиза в размер на 7 000 лева, уважавайки иска до предявения като частичен такъв от 4 999 лева от общо предявен в размер на 20 000 лева.

Цената на иска, предявен в настоящото производство е формирана като разлика между приетия за доказан с цитираното по-горе съдебно решение размер на обезщетението за неимуществени вреди от 7 000 лева и присъденото с него в полза на ищеца такова в размер на 4 999 лева, предявен като частичен, равняваща се на 2 001 лева.

В случаите на предявен частичен иск със сила на присъдено нещо се установява само предявената част от правото, доколкото в случая частичният иск е бил уважен с влязлото в законна сила съдебно решение, цитирано по-горе, като за разликата ищецът може да предяви нов иск. Съществуването на вземането за разликата се обосновава с факта на продължаващата и понастоящем висящност на наказателното производство, с търпените от ищеца неимуществени вреди, намиращи се в причинна връзка с нарушение на правото му в качеството на пострадало лице от ПТП, за което е образувано наказателно производство, за разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Показателно в тази насока е обстоятелството, че висящността на наказателното производство продължава в рамките на десет години. Не без значение е и обстоятелството, че още в деня на образуването му е била установена самоличността на евентуалния извършител на престъплението, от което тежко е пострадал ищеца и въпреки това не са били взети мерки за процесуална принуда по отношение на евентуалния извършител. Нещо повече, от приложените материали по ДП се установява, че не са били взети адекватни мерки във връзка с издирване на дееца. От друга страна, деянието не може да бъде определено като такова с фактическа и правна сложност, което да оправдае забавянето му, което безспорно е довело до негативни преживявания за ищеца, данни в каквато насока съдът цени от показанията на разпитаната при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд свидетелка З.Б., от които се установява, че ищецът много тежко преживява почти безконечната висящност на наказателното 3 производство, ядосвайки се за това, че разследващите органи не му обръщат внимание, за това, че няма резултат, губейки вяра във всички, изолирайки се в себе си.

Изложените по-горе обстоятелства обосновават основателност на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за времето от 16.11.2015 год. – дата на образуване на наказателното производство до 22.10.2020 год. - дата на образуване на гр.д. № 1106 / 2020 год. по описа на Районен съд – Харманли, в размер на 2 001 лева, определена като разлика между действителния размер на дължимата обезщета от 7 000 лева и присъдената такава с предходното решение от 4 999 лева, предявена като частична.

В тази насока съдът зачита и задължителните указания, дадени в т.2 от Тълкувателно решение 3/2016 от 22.04.2019 год. на ВКС, ОСГТК, постановено по тълк.д. № 3 / 2016 год., според които решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на присъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

Достигайки до същите фактически и правни изводи за основателност на иска, предявен на същото основание – по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ, и уважавайки същия за сума в размер на 2 001 лева – обезщетение за неимуществени вреди за периода от 16.11.2015 год. до 22.10.2020 год., първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено и към мотивите на което в посочената част, съдът препраща на основание чл.272 от ГПК.

Обжалваното решение в останалата част, с която е уважен иска, предявен на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ за сума в размер на 2 700 лева – обезщетение за неимуществени вреди за периода от 22.10.2020 год. до 03.06.2022 год., съдът намира за недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено, а образуваното въз основа на него производство – прекратено, зачитайки в тази насока преклудиращото действие на силата на присъдено нещо /СПН/. В тази насока следва да бъде отчетено обстоятелството, че меродавният момент, към който СПН установява, че спорното право съществува или не съществува, това е денят, когато са приключени устните състезания. Този момент следва от чл.235, ал.3 от ГПК.

Щом като е длъжен да вземе предвид всички факти, релевантни за спорното право, настъпили след предявяване на иска до момента, когато те могат да бъдат съдебно предявени /приключване на устните състезания/, очевидно е , че съдът трябва да фиксира и отрази със СПН това правно положение, което съществува между страните към този момент. В разглеждания случай, периодът, за който се претендира обезщетение по втория обективно съединен иск е от 22.10.2020 год. – подаване на исковата молба, с която като предмет на делото е въведен частичния иск, въз основа на който е било образувано гр.д.

№ 1106 / 2020 год. по описа на Районен съд – Харманли, до 03.06.2022 год. – подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано гр.д. № 504 / 4

2022 год. по описа на същия съд, постановеното по което решение е предмет на обжалване в настоящото производство. Устните състезания по гр.д. № 1106 / 2020 год., образувано по искова молба, подадена на 22.10.2020 год. са приключили на 15.06.2022 год., на която дата е обявено за решаване в.гр.д. № 243 / 2022 год. по описа на Окръжен съд – Хасково, образувано по въззивна жалба на Прокуратурата на Република България против решението, постановено по гр.д. № 1106 / 2020 год. по описа на Районен съд – Харманли.

Т.е исковият период от време, за който се претендира обезщетение по втория обективно съединен в настоящото производство иск – 22.10.2020 год. до 03.06.2022 год., съвпада с висящността на предходно образуваното гр.д. № 1106 / 2020 год. по описа на Районен съд – Харманли, силата на присъдено нещо, формирана с постановеното по което решение, се явява процесуална пречка за предявяването на иска. В подкрепа на този извод следва да се посочи и това, че в диспозитива на решението, постановено по гр.д. № 1106 / 2020 год. по описа на Районен съд – Харманли, не е отразено, че присъденото с него обезщетение за неимуществени вреди е за определен период. В тази връзка правно ирелевантно се явява обстоятелството, въз основа на което е обоснован правния интерес от предявяването на втория обективно съединен иск, а именно продължилата висящност на наказателното производство, през която ищецът е продължил да търпи неимуществени вреди от забавено правосъдие и на прекратяването му поради изтичане на абсолютната давност, предвид обстоятелството, че постановлението за прекратяване на наказателното производство от една страна е постановено на 16.02.2022 год. – т.е преди приключване на устните състезания по предходното дело – 15.06.2022 год., а от друга същото това постановление е отменено, с което висящността на наказателното производство е възстановена.