Решение № 160 от 30.06.2025, Окръжен съд - Добрич
- Съд
- Окръжен съд - Добрич
- Дело
- Въззивно гражданско дело 394/2025
- Вид
- Решение № 160
- Подписан
- 30.06.2025
- В сила
- 30.06.2025
- Състав
- Теменуга Иванова Стоева, Светослав Неделчев Тодоров, Павлина Нейчева Паскалева
Цитирани разпоредби
- чл.435, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.21 · Семеен кодекс
- чл.21, ал.1 · Семеен кодекс
- чл.22 · Семеен кодекс
- чл.22, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.22, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.1, ал.3 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 160 гр. гр. Добрич, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Теменуга Ив. Стоева
Членове:
Павлина Н. Паскалева
Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Светослав Н. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20253200500394 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.435, ал.1, т.3 ГПК.
Образувано е по жалба от „АГРОХИМИКАЛИ“ ООД срещу
Постановление от 31.01.2025г. по изп. дело № 20237370401014 по описа на ЧСИ № 373 Л.Т., с което ½ от получената сума от публична продан на недвижим имот, находящ се в с. Б., общ. Добричка, представляващ имот с ид.
№ *** с площ от 2724 кв.м., ведно с построената в него селскостопанска сграда е заделена за изплащане на съпругата на длъжника.
В жалбата се твърди, че имотът предмет на проданта е лична собственост на длъжника Р. С. Ф. и не е в режим на съпружеска имуществена общност.
Длъжникът бил регистриран земеделски производител и имал занятие, което било свързано със земеделско производство като основно средство за препитание. Вещта – земя в стопански двор и селскостопанска сграда служела за осъществяваната от длъжника земеделска дейност за извличане на доходи, а не на дейност за задоволяване на общите нужди на семейството.
Специфичното предназначение на вещта и мястото където се намира изключвали възможността да е съпружеска имуществена общност.
Длъжникът от дълги години се занимавал с отглеждане на животни и 1 производство на земеделска продукция, като това бил основния му източник на доходи и следвало да се приеме, че процесната сграда служела за упражняване на професия или занаят и е лична негова собственост. Моли за отмяна на обжалваното постановление на съдебния изпълнител и използване на пълната получена от публичната продан сума за удовлетворяване на взискателите по изпълнителното дело.
Взискателят „Юробанк България“ АД представя писмено становище, с което поддържа жалбата. Посочва, че в нотариалния акт, с който е закупен имота е посочено, че купувачът действа в качеството си на ЗП Р. Ф., а не като физическо лице. Имуществото не следвало да попада под режима на съпружеска имуществена общност, доколкото не било придобито от длъжника в качеството му на физическо лице, а на търговец по смисъла на чл.1, ал.3 ТЗ.
Излага доводи, че длъжникът е организирал дейността си като търговско предприятие по смисъла на чл.1, ал.3 ТЗ, поради което придобитото и използвано за тази дейност имущество не попада в обхвата на бездяловата съпружеска имуществена общност, а е лично имущество на търговеца. Моли за отмяна на обжалваното постановление на съдебния изпълнител.
Постъпили са писмени мотиви от съдебния изпълнител, в които изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Посочва се, че липсва на нормативно разписано изключение от общото правило на чл.21 СК, което да постановява, че придобитото от земеделския стопанин имущество става лично за стопанина. Имотът бил придобит възмездно по време на брака между длъжника и г-жа Ш. Ф., поради което било прието, че е придобит съвместно от съпрузите. Изрично изключение в СК било предвидено за едноличните търговци, но не и за земеделските производители. След като едно норма предвиждала изрично изключение от правило на обща норма, то тя не можела да се прилага аналогично или разширително за подобни хипотези.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, обсъди представените по делото и в изпълнителното производство доказателства и писмените мотиви на съдебния изпълнител във връзка с обжалваното разпределение, приема за установено следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № 20237370401014 е образувано на 06.10.2023г. по молба от „Юробанк България“ АД и представен изпълнителен лист от 2
19.09.2023г. срещу длъжника Р. С. Ф..
При образуване на изпълнителното дело е наложена възбрана върху ½ ид.ч. от недвижим имот с начин на трайно ползване – за животновъдна ферма с административен адрес с. Б., местност „Варненски път“, община Добричка, обл. Добрич, с площ от 2724 кв.м. с ид. № *** по КККР на с. Б., общ.
Добричка, одобрени със заповед № 188/10.08.2017г. на изп. директор на АГКК, при граници и съседи имоти с ид. № № ***, *** и ***, ведно с построената в имота Селскостопанска сграда с ид. № *** със застроена площ от 790 кв.м.
За насочване на принудителното изпълнение върху гореописания недвижим имот със съобщения от 02.11.2023г. са уведомени Ш. Н. Ф. – съпруга на длъжника, както и присъдинените по право взискатели, в чиято полза е наложена възбрана върху имота.
С молба от 10.11.2023г. Ш. Ф. е изразила желание притежаваните от нея идеални части от недвижимия имот да бъдат изнесени на публична продан и постъпилите суми от тяхната продан да бъдат преведени по посочена в молбата банкова сметка.
В периода от 28.10.2024г. до 28.11.2024г. е проведена публична продан на недвижимия имот и с протокол от 29.11.2024г. за купувач е обявен „ДОБРУДЖА БИО АГРО“ ЕООД за сумата от 168 520 лева.
На 29.01.2025г. е постъпила молба от взискателя „АГРОХИМИКАЛИ“ ООД за използване на цялата сума, постъпила от публичната продан на вещите при извършване на разпределение по изпълнителното дело.
С постановление от 31.01.2025г. е отказано извършване на разпределение на сумата представляваща дял на съпруга недлъжник Ш. Н. Ф. и е постановено ½ от получената от публичната продан сума да се задели за съпруга недлъжник.
Постановлението е изпратено до взискателя „АГРОХИМИКАЛИ“ ЕООД на 04.02.2025г. по електронна поща и на 06.02.2025г. е потвърдено получаването му чрез адв. М. П. – АК Добрич.
Жалбата срещу отказа да се насочи принудителното изпълнение върху ½ от получената при публичната продан сума и нейното заделяне за съпруга недлъжник е подадена на 20.02.2025г.
3
Предвид така установеното от фактическа страна, настоящият състав на Добричкия окръжен съд формира следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащи на обжалване действия на съдебния изпълнител, от лице с правен интерес и при спазване на законоустановения срок за това по чл.436, ал.1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
Обжалва се отказа на съдебния изпълнител да насочи принудителното изпълнение върху ½ от сумата събрана при извършена публична продан на недвижим имот придобит от длъжника възмездно по време на сключен от него граждански брак.
Гражданският брак между Ш. Н. Ф. и длъжника в изпълнителното производство Р. С. Ф. е сключен през 1994г. Длъжникът Р. Ф. е регистриран като земеделски производител през 2006г., а продадения чрез публична продан недвижим имот е придобит от него през 2020г. чрез договор за покупкопродажба.
Съгласно чл.21, ал.1 СК „вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити“. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на чл.22 СК по отношение на три категории имущества – 1) вещните права, придобити преди брака, придобитите по време на брака по наследство и по дарение, както и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на глава 44 ГПК върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност, 2) движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или занаят и 3) вещните права, придобити от съпруг – едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.
Процесния продаден на публична продан недвижим имот е придобит по време на брака по възмезден начин и не попада сред нито едно от горепосочените изключения, поради което е придобит в режим на съпружеска имуществена общност и отказа на съдебния изпълнител да насочи изпълнението върху ½ от получената при проданта сума и да я задели за съпруга недлъжник се явява правилен и законосъобразен.
4
Разпоредбата на чл.22, ал.2 СК касае само движими вещи и е неприложима в случая, а тази на чл.22, ал.3 СК е изключение от общото правило и не може да се прилага по аналогия. Последната изключва от съпружеската имуществена общност само вещните права, които съпругът – едноличен търговец е придобил по време на брака за упражняване на професия и които са включени в търговското му предприятие. Ако съпругът няма качеството на едноличен търговец или придобитите от него вещни права не са включени в търговското му предприятие са приложими общите правила по чл.21 СК.
Изключени от обхвата на съпружеската имуществена общност са само онези вещи, които са придобити от едноличния търговец по време на брака в резултат на осъществяване на търговската му дейност и са включени в неговото търговско предприятие. Разпоредбата на чл.22, ал.3 СК е неприложима по отношение на земеделски производител, който не е регистриран като едноличен търговец, независимо от някои сходства в правния му статут и извършваната дейност с тези на едноличния търговец.
По изложените съображения обжалваните действия на съдебния изпълнител са правилни и законосъобразни, поради което жалбата срещу същите следва да се остави без уважение.
Водим от горното, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от „АГРОХИМИКАЛИ“ ООД срещу Постановление от 31.01.2025г. по изп. дело № 20237370401014 по описа на ЧСИ № 373 Л.Т., с което ½ от получената сума от публична продан на недвижим имот, находящ се в с. Б., общ. Добричка, представляващ имот с ид.
№ *** с площ от 2724 кв.м., ведно с построената в него селскостопанска сграда е заделена за изплащане на съпругата на длъжника и е отказано насочване на принудителното изпълнение върху тази сума.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5