Определение № 436 от 17.02.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 436 гр. София, 15.02.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Николай Ст. Метанов като разгледа докладваното от Женя Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20231000500409 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по постъпила частна жалба от Д. П. Я. против разпореждане №271590/13.10.2022 година, постановено по гр.д.№ 14041/2020 година по описа на Софийски градски съ д , Г О , I-10–ти състав, с което е върната подадената от Д. П. Я. жалба вх. №298049/28.07.2022 година срещу решение №262034/20.06.2022 година, постановено по същото дело.

Частният жалбоподател твърди в жалбата си, че разпореждането е неправилно, тъй като дадените от съда указания са неясни и неконкретизирани. В разпореждането е посочено, че жалбоподателите следва да представят доказателства за внесена такса в размер на 139,52 лева общо, тъй като в съобщението липсват изрази „всеки един от тях“ или „по“, от които жалбоподателите да разберат неясно изразената воля на съда във връзка с таксата. Неяснотата на актовете и грешката на съда не следва да се приема за поведение на страната, което следва да бъде санкционирано. Моли въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения.

Производството по гр.д.№ 14041/2020 година по описа на Софийски 1 градски съд, ГО, I-10–ти състав е образувано по предявени, в отношение на пасивно субективно съединяване искове с правно основание чл.135 ЗЗД от Д.

Х. Р. срещу Д. П. Я. и В. М. Я.. Съдът, с решение №262034/20.06.2022 година е уважил предявените искове.

Срещу постановеното решение са подадени две жалби от ответниците по делото, както следва: жалба вх. №298049/28.07.2022 година от Д. П. Я. и жалба вх. №297143/20.07.2022 година от В. М. Я..

Съдът, с разпореждане от 15.08.2022 година е указал на жалбоподателите, че следва в едноседмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на Софийксия апелативен съд държавна такса в размер на 139,52 лева, като е посочил, че при неизпълнение на указанията в срок въззивната жалба ще бъде върната.

Разпореждането е изпратено на Д. П. Я. и на В. М. Я., като видно от текста, който е изписан на съобщението е посочено указанието на съда до жалбоподателите да представят доказателства за внесена такса в размер на 139,52 лева.

Съобщението е получено от Д. Я. на 15.09.2022 година, а от В. Я. на 01.09.2022 година, като на 05.09.2022 година В. Я. е представила доказателства за внесена държавна такса в размер на 139,52 лева по сметка на Софийски апелативен съд.

С обжалваното разпореждане от 13.10.2022 година, съдът е върнал жалбата на Д. П. Я., като е приел, че указанията му не са изпълнени.

Неблагоприятните последици, следващи при неотстраняване на констатирани от съда нередовности в подадена жалба, за които страната е била уведомена, могат да настъпят само, ако съдът е дал надлежни указания на страната. Съгласно установената съдебна практика /определение № 238/04.06.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2030/2018 г., III г. о., ГК, определение № 474 по ч. гр. д. № 418/2009 г. на II г. о., определение № 324 по ч. гр. д. № 4841/2013 г. на II г. о., № 54 по ч. гр. д. № 4897/2018 г. на III г. о. /, един от основните принципи на гражданския процес / чл. 7 ГПК/, изисква съдът да информира страните във връзка с предоставените им от закона процесуални права и задължения.

Когато съдът оставя без движение подадена жалба и дава срок за отстраняване на констатирани от него нередовности, той може да приложи 2 чл. 262, ал. 2, т. 2 от ГПК само, ако е дал ясни и точни указания на страната за всички предоставени й от закона процесуални права и задължения.

При даване на указанията до страната, съдът следва да посочи съгласно заложеното в чл.7 ГПК служебно начало с какво е приел, че е сезиран, чрез очертаване на обективните и субективни критерии, а именно по коя жалба се произнася, кой от въззивниците задължава, чрез посочване на неговите имена, а в диспозитивната част следва да се посочи ясно коя въззивна жалба се оставя без движение, както и коя жалба ще бъде върната при неизпълнение на дадените указания. Видно от данните по делото е, че разпореждането от 15.08.2022 година е изпратено на двамата жалбоподатели, като в него е дадено указание за внасяне на такса в размер на 139,52 лева като липсва посочване, че всеки един поотделно дължи тази държавна такса или, че всеки един е задължен да внесе тази сума.

С оглед внасянето на посочената в разпореждането държавна такса дадените от съда указания са изпълнени, не е проявено процесуално бездействие, което следва да бъде санкционирано и не могат да настъпят неблагоприятните последици, посочени в хипотезата на чл. 262, ал.2, т.2 във вр. с чл.275, ал.2 ГПК.

Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане №271590/13.10.2022 година , постановено по гр.д.№ 14041/2020 година по описа на Софийски градски съ д , Г О , I-10–ти с ъ с т а в , с което е върната подадената от Д. П. Я. жалба вх.

№298049/28.07.2022 година срещу решение №262034/20.06.2022 година, постановено по същото дело и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената жалба.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4