Решение № 19143 от 13.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19143 гр. С., 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110107991 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са субективно съединени осъдителни искове от А. К. Б. и Н.

А. Б. срещу Р. Д. А. К., дружество с ограничена отговорност, учредено и регистрирано съгласно законодателството на И., вписано в ирландски регистър на дружествата с рег. № ******, с правно основание чл. 7, пар. 1, б.

„а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за осъждане на ответника да заплати на всеки ищец сума от по 250,00 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет ***** на 03.08.2024 г. с направление В., А. - С., Б., с планиран час на излитане 18:55 ч. и час на кацане 21:30 ч., ведно със законната лихва върху сумите считано от дата на подаване на исковата молба - 11.02.2025 г. до окончателно изплащане на вземането.

Ищците твърдят, че са закупили самолетни билети за полет *****, който бил плануван да излети на 03.08.2024 г. в 18:55 ч. от международно летище В., А. и да кацне на летище С., Б. на 03.08.2024 г. в 21:30 ч. Сочат, че резервацията им е била платена и приета от ответната авиокомпания и получила номер ******, а авиокомпанията им издала бордни карти. Твърдят, че полетът е бил изпълнен със закъснение и кацането на летище С. станало в 00:45 ч. местно време, вместо в 21:30 ч., т. е. закъснението било 3 часа и 15 минути. Поддържат, че разстоянието между двете летища е до 1500 км., поради което всеки ищец претендира обезщетение в размер на 250 евро.

1

Твърдят, че са предявили извънсъдебни претенции пред ответника, но последният не изплатил претендираните обезщетения. При тези твърдения молят съда да уважи предявените искове. Претендират разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът твърди, че е платил претендираните обезщетения. Сочи, че на 27.08.2024 г. ищецът Н. А. Б. в 07:02 ч., е предявил същите претенции пред него. Твърди, че на 11.09.2024 г. е заплатил сумата от 500 евро. С оглед изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищците адвокатско възнаграждение.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

За да възникне претендираното право на обезщетение по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 г., ищците следва да докажат по делото съществуването на валидно облигационно отношение с ответника по договор за въздушен превоз, за който имат потвърдена резервация, както и че полетът е бил отменен. В посочения Регламент се съдържат общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети, както и урежда правото на парично обезщетение на пътниците за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз. В него е регламентиран точен размер на дължимото от въздушния превозвач парично обезщетение в зависимост от разстоянието на полета.

Съгласно разясненията, дадени с решение на СЕС по дело С-402/07 от 19.11.2009 г., чл. 5, 6 и 7 от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на правото на обезщетение и че така те могат да се позовават на правото на обезщетение по чл. 7 от този регламент, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време, равна на или по-голяма от три часа.

С доклада по делото е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно правоотношение между страните по договор за въздушен превоз на пътници, по силата на който ответникът се е задължил да изпълни полет № ***** с направление от летище в гр. В., А. до летище в гр. С., Б. на 03.08.2024 г. с час на излитане 18:55 ч. и час на кацане 21:30 ч.; че ищците са изправна страна по договора; че процесният полет е изпълнен със закъснение от 03 часа и 15 минути; че разстоянието между двете летища е до 1500 км.

По делото е безспорно, че е предявена извънсъдебна претенция за обезщетение от закъснение на процесния полет от страна на ищците пред 2 ответното дружество. Между страните по делото е спорен въпросът относно погА.ването на процесните задължения преди подаване на исковата молба в съда. В тази връзка по делото е представено извлечение от системата на Р. Д. с реф. № ******** за извършен банков превод в полза на Н. Б. на сумата от 500 евро на 11.09.2024 г.

От представената в превод на български справка на превозвача с реф. № ********/****** е видно, че сумата е наредена като обезщетение за полет номер ***, резервация ******, брой ищци: 2, в полза на клиент Н. Б. по банкова сметка в М. S..

От постъпилия документ /л. 255 от делото/ по реда на Регламент (ЕС) 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2020 относно сътрудничеството между съдилищата на държавите членки при събирането на доказателства по граждански и търговски дела, съгласно който М. S. не предоставя услуги на ищеца по делото.

При извършване на собствена преценка на събрания в хода на производството доказателствен материал съдът намира, че по делото не е установено надлежно плащане на обезщетение за процесния полет в полза на ищците по делото преди подаване на исковата молба в съда.

Представените от ответното дружество извлечения и справки са частни документи по см. на чл. 180 ГПК и като такива не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което ако бъдат оспорени удостоверените от тях факти, последните подлежат на доказване по общите правила на ГПК – чл. 153,154 и 155 ГПК. По делото са ангажирани доказателства, които да потвърдят верността на вписаните обстоятелства, с оглед направеното изрично оспорване от ищците по делото, а постъпилия в изпълнение на международната съдебна поръчка документ опровергава изводите за извършено плащане по банкова сметка на ищците.

Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 1 ЗЗД изпълнението на задължението трябва да бъде направено на кредитора или на овластено от него, от съда или от закона лице. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба длъжникът се освобождава, ако добросъвестно е изпълнил задължението си към лице, което, въз основа на недвусмислени обстоятелства, се явява овластено да получи изпълнението. В съдебната практика е прието, че когато от обстоятелства недвусмислено следва, че лицето на което длъжникът престира е овластено от кредитора, то длъжникът, действал добросъвестно се освобождава от задължението си, а кредиторът има иск срещу лицето, получило изпълнението. Дали от обстоятелствата недвусмислено следва, че лицето е овластено от кредитора да приеме изпълнение е въпрос на преценка на конкретните факти - дали тези факти сочат, че условията, при които се приема престацията са създадени и одобрени от кредитора, който сам е организирал как да се извърши приемането на изпълнението – така решение № 166 от 30.07.2014 г. по гр. д. № 5946/2013 г. на ВКС, IV г. о. и др. В настоящия случай посочената хипотеза не е налице. При липсата на доказателства, от които може да се направи еднозначен извод, че плащането е извършено по сметка, посочена от ищеца или на трето лице, овластено да получи изпълнението, възражението на ответника остава недоказано.

3

Изложеното обуславя извод, че ответникът не е престирал надлежно паричното задължение за плащане на обезщетение за процесния полет.

Предвид изложеното в полза на всеки от ищците е възникнало вземане за обезщетение за закъснял полет по чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 в претендирания размер.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищцовата страна на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

По делото се претендират разноски, сторени от всеки един от ищците за държавна такса в размер от по 25,56 евро /50 лева/ и от по 245,42 евро /480 лв./ за адвокатско възнаграждение. Представени са договори за правна защита и съдействие, в които е отразено плащане на възнаграждение за адвокат в размер на 480 лева с включен ДДС в брой /л. л. 10-11/.

Действително съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, посочените в Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,

/сега Наредба № 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 18.02.2025 г.)/ минимални размери не са обвързващи за съда. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото. Съдът, съобразявайки материалния интерес по делото, от една страна, а от друга – обема и съдържанието на предоставените от адвоката правна защита и съдействие, съдът намира, че възнаграждението от 400 лева за положения труд е справедливо и обосновано по размер, поради което възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.

Следва да се посочи, че възнаграждението съответства на минималния размер, с вкл. ДДС, предвид и в горепосочената наредба, която съгласно решението на СЕС може да служи единствено като ориентир за съда при определяне на възнаграждение. В съдебната практика е възприето, че разноските за адвокатско възнаграждение може да бъдат сведени до минималния възможен размер, ако действителната правна и фактическа сложност на делото е значително под средната към най-ниска, но определящи са броят, естеството сложността на поставените правни въпроси и броят и комплицираността на фактите и обстоятелствата, които имат значение за неговото решаване (в този смисъл Определение № 337/06.07.2017 г. по ч. гр. д.

№ 2587/2017 г. на ВКС, ІV г. о., Определение № 4889/28.10.2025 г. по гр. д. № 556/2025 г. на ВКС, I г. о. и др.). Предвид изложеното съдът намира, че определеното по делото възнаграждение за адвокат е обективно и справедливо, доколкото делото не разкрива най - ниска фактическа и правна 4 сложност, което да обуславя възнаграждение под минималния размер.

По изложените съображения в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищците разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер от по 270,98 евро за всеки един от тях.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Р. Д. А. К., дружество с ограничена отговорност, учредено и регистрирано съгласно законодателството на И., вписано в ирландски регистър на дружествата с рег. № ****** да заплати на А. К. Б., ЕГН:

**********, със съдебен адрес: гр. С., гр. В. ул. „Д." № *, ет. *, чрез адв. В. Ч., на основание чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет ***** на 03.08.2024 г. с направление В., А. - С., Б., с планиран час на излитане 18:55 ч. и час на кацане 21:30 ч., ведно със законната лихва върху сумите считано от дата на подаване на исковата молба - 11.02.2025 г. до окончателно изплащане на вземането.