Решение № 34 от 31.03.2023, Окръжен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Търговище, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. П. при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х.А като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20233500500030 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца Б. З. М. от гр.Търговище, действуващ чрез процесуалния си представител адв.Т. Д. от АК-Търговище против решение №590/19.12.2022г., постановено по гр.д.№1337/2021г. на Районен съд-Търговище, с което като неоснователен е отхвърлен предявения от него срещу ответниците С. П. Х., А. А. О., Ф. О. А., Г. Б. А. и Б. О. А., всички от от гр.Търговеище иск по чл.109 от ЗС за осъждането им да премахнат намиращи се в ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр.Търговище, собственост на М. З. М. три метални гаража, като на ответниците са присъдени направените по делото разноски в общ размер на 1 200 лв.С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и за уважаване на предявения иск.

По реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК с писмени отговори ответниците оспорват основателността на въззивната жалба и молят за потвърждаване на решението.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд 1 констатира следното:

Решението е вА.дно и допустимо.

Въззивната жалба е допустима и основателна.

Предявените искове по чл.109 от ЗС за премахване на три броя метални гаражи в поземлен имот с ид.№ 73626. 507.117 по кадастралната карта на гр.Търговище са обосновани с обстоятелствата, че ищецът е носител на правото на собственост върху описания недвижим имот, в който ответниците незаконно са построили и ползват посочените гаражи, без да имат облигационно, вещно или сервитутно право, с което си поведение му пречат пълноценно да упражнява правото на собственост при извършването на строителна дейност в намиращата се в имота жилищна сграда, както и осъществяването на фактическата власт върху пълния пространствен обхват на дворното място.

В срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК с писмени отговори ответниците оспорват исковете с възражения, че са съсобственици по отношение на дворното място, респ. имат право на строеж на гаражи или места за паркиране, както и по никакъв начин не препятстват ищеца да упражнява правата си.

След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд прие за установено следното:

По силата на Постановление за възлагане на недвижим имот от 21.09.2018 год. на ЧСИ рег. № 769 ищецът М. З. е легитимиран като собственик на дворно място от 414 кв.м. с ид.№*** по кадастралната карта и търговски обект от 70 кв.м. в построената в него жилищна сграда, преустроен в жилище и в което дворно място ответниците са поставили и ползват три броя метални гаражи, изградени без строителни книжа и в нарушение на техническите правила и норми, противопоставяйки се на искането му за тяхното премахване.

Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право, а с оглед разясненията в т.3 от Тълкувателно решение №4/06.11.2017г. по т.д.№4/2015г. на ОСГК на ВКС, следва да се прецени дА. ответниците осъществяват действия или поддържат състояния в имота на ищеца, без за имат облигационно, вещно право или сервитут върху този имот, 2 които собственикът не е длъжен да търпи.

В конкретния случай, ответниците се позовават на нот.акт №36, т. I, нот.д.№52/1994г. на нотариус при РС-Търговище, с които праводателите им продават на ЕТ“Т.....-1-Е.Т.“-гр.Търговище посоченото дворно място, за което тогава е отреден п-л VI-4333 в кв.39 по плана на града, за сумата 37 500 лв., като вместо получаването й си запазват право на строеж на два апартамента в предвидената в същото 3-етажна жилищна сграда, които едноличният търговец да построи, място за гараж №5 от 10 кв.м. и място за гараж №6 от 10 кв.м., а ответникът С. П.-на нот.акт №166, т. V, нот.д.№2177/1996г., с който закупува от едноличния търговец правото на строеж на жилище, както и едно парко-място в същото дворно място.

Разпоредбите на чл.59, ал.1-2 от ЗТСУ/отм./, обаче, забраняват придобиването на реални части от имоти чрез правни сделки или по давност, поради което закупуването/запазването на места за гараж от по 10 кв.м. е нищожна сделка-чл.26, ал.1 от ЗЗД и няма за последица придобиване/запазване на собствеността върху тези реални части от дворищно-регулационния парцел. Нищожна е и продажбата на парко-място, тъй като по досегашната правна уредба същото няма статут на самостоятелна вещ и сделката е с невъзможен предмет-чл.26, ал.2 от ЗЗД, поради което следва да се приеме, че ответниците са поставили и ползват процесните гаражи, без за имат облигационно или вещно право, или сервитут върху описания имот, които обекти собственикът не е длъжен да търпи и което състояние само по себе си е пречка за упражняване на правото му на собственост, предвид разясненията по т.3 от Тълкувателно решение №4/06.

11.2017г. по т.д.№4/2015г. на ОСГК.

Дори и при по-разширително тълкуване да се приеме, че действителната воля на страните по сделката с нот.акт №36, т.I, нот.д.

№52/1994г. всъщност е била прехвърлителите да запазят собствеността си върху идеални части от терена, съответстващи на 2 х 10 кв.м. реална площ от същия, респ. право на строеж на 2 гаража, макар и при неясен пространствен обхват, то тези права не са упражнени по предвидения в закона ред.Липсва съгласие на съсобственика/собственика на земята за строителството на гаражи, такова не е предвидено нито в архитектурния проект от 1993г., нито в последващ отделен архитектурен проект, липсва одобрена проектна 3 документация за гаражи, разрешение за строеж, строителна линия или какъвто и да е било друг документ от изискуемите строителни книжа, като гаражите са изградени след 2000г. в нарушение на строителните правила и норми за височина и материА. за изграждане, чрез използване на елементи от строителната ограда на обекта и липсваща стена на единия от гаражите.При тези обстоятелства, процесните обекти са незаконен строеж, чието изграждане и ползване е неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС.Същите заемат значителна площ-37.63 кв.м. от свободната част на имота, извън тази на жилищната сграда и представляват съществена пречка за ищеца, както да упражнява фактическата власт върху тази площ в пълния й пространствен обхват, така и да реА.зира инвестиционното си намерение за обособяване на 10 парко-места в свободната дворна площ, поради което е нА.це и другата предпоставка от хипотезата на чл.109 от ЗС.

Предвид горното, предявените негаторни искове по чл.109 от ЗС са доказани по основание, обжалваното отхвърлително решение на първоинстанционния съд не е постановено в съответствие със закона и на осн.чл.271 ,ал.1 от ГПК следва да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което същите да бъдат уважени, а на ищеца да се присъдят направените по делото в първата и въззивната инстанция разноски в общ размер на 2 625 лв.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я решение №590/19.12.2022г.,

№1337/2021г. на Районен съд-Търговище, като постановено по гр.д.

ОСЪЖДА ответниците С. П. Х. от гр. Търговище, ул.“Т.....“№11, ет.3, ЕГН:**********, А. А. О. от гр.Търговище, ул.“Т.....“№...., ет.2, ЕГН : ..........., Ф. О. А., ЕГН:**********, Г. Б. А., ЕГН :**********, двете от гр.Търговище, ул.“Т.....“№..., ет.2, ап.5 и Б. О. А. от гр.Търговище, ул.“Т.....“№11, ет.2, ап.4, ЕГН:********** да премахнат, съобразно ползването на всеки от тях на три броя незаконни гаражи с метална конструкция от U- профилни греди и поцинкована LT ламарина за ограждащи стени и покривно покритие, заемащи обща площ от около 37.63 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Търговище, собственост на ищеца 4

М. З. М. от гр.Търговище, кв.“Запад“, бл....., ет.2, ап.4 , ЕГН: **********, както и да му заплатят направените по делото в първата и въззивната инстанция разноски в общ размер на 2 625 лв., на осн.чл.109 от ЗС и чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5