Решение № 836 от 30.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 836 гр. София, 30.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Атанас Маджев при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело № 20221100901004 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 44280/08.03.2022 г., подадена от „Л.Т.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. **** срещу „С.К-Ф-С“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, БИЦ „И.“, офис 611.

Предявен за разглеждане е предявен по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 535 ТЗ за приемане за установено, че „С.-К-Ф-С“ ООД дължи в полза на „Л.Т.“ ЕООД сумата в размер на 150 000 евро, предявена като част от вземане в общ размер на 300 000 евро, представляваща парична сума, поета за плащане по запис на заповед, издаден на 11.10.2018 г., с падеж на плащане 15.01.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 01.03.2021 г. до окончателното ѝ погасяване.

В исковата молба се твърди, че на 11.10.2018 г. „С.-К-Ф-С“ ООД е издало в полза на „Л.Т.“ ЕООД запис на заповед, по силата на който ответника се е задължил безусловно и без протест да заплати на ищеца сумата в размер на 300 000 евро с падеж на определен ден – 15.01.2019 г. – и място на плащане – гр. София, ж.к. ****. Допълва се, че за периода след издаване на записа на заповед до настъпване на посочения в него падеж от страна на ответника не са предприети действия, насочени към пълното или частично погашение на задължението по ефекта. Ищецът се позова на това, че менителничния ефект е редовен от външна страна документ, съдържащ всички реквизити и със спазена изискуема форма, с оглед на което обективираното в него задължение е валидно възникнало и е изискуемо. Неизплащането на дължимата сума от ответното дружество след настъпване датата на падежа е провокирало дружествотоищец да предприеме защита на правата си по съдебен ред, като в контекста на това същото упражнило заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу издателят – „С.-К-Ф-С“ ООД. В резултат на това пред СРС е образувано ч. гр. д. № 12321/2021г., в рамките на което била издадена заповед за незабавно изпълнение, срещу която ответното дружество е подало възражение. С оглед 1 на горното обстоятелство и във връзка с подаденото възражение ищецът твърди, че за него възниква интерес от подаване на настоящия иск за установяване, че „С.-К-Ф-С“ ООД му дължи плащане на посочената в ИМ парична сума.

В срока по чл. 367 от ГПК ответното дружество, чрез пълномощника си – адв. А. депозира писмен отговор, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Ответникът оспорва ищецът да му е предоставил заем в размер на сумата от 300 000 евро, във връзка с който да е издаден процесният запис на заповед от 11.10.2018 г.

Поддържа се, че ищецът – „Л.Т.“ ЕООД – никога не се е представлявал от лицето М.З.К., което се установявало от вписванията по електронната партида на дружеството.

На следващо място се изтъква, че управителят на ответното дружество – С.Б. – е издал процесният запис на заповед след като е бил заблуден от М.К., че същият представлява „Л.Т.“ ЕООД, както и че поемането на менителничното задължение към ищцовото дружество е било необходимо с оглед успешното провеждане на водените между Т.Г., М.К. и „С.-К-Ф-С“ ООД преговори за реализирането на съвместен инвестиционен проект в Германия. Твърди се, че първоначално управителят на „С.-К-Ф-С“ ООД е отказвал да издаде изискваният от него запис на заповед, поради това, че представляваното от него дружество все още не е получило сумата от 300 000 евро, като все още не били подписани двата договора, които били условие за реализацията на проекта, а именно - рамковият договор между участниците в проекта, както и предвиденият в него договор за отпускане на заем в полза на ответното дружество.

Посочва се, че впоследствие управителят на „С.-К-Ф-С“ ООД издал процесният запис на заповед за сумата от 300 000 евро в полза на „Л.Т.“ ЕООД след като М.К. го е уверил, че веднага след подписване упоменатата сума ще бъде предоставена в заем на ответното дружество по изрично посочена банкова сметка, респективно ще бъде финализирана процедурата по подписването на двата договора. Подведен от обещанията на М.К., както и от обстоятелството, че по предходно подписани два договора за заем, за чието гарантиране бил издаден запис на заповед от „Л.Т.“ ЕООД били извършени реални преводи на заеманите средства, управителят на ответното дружество не подложил на съмнение поетия ангажимент, че сумата от 300 000 евро ще бъде преведена по сметка на представляваното от него дружество, и подписал представения му за същата запис на заповед. След като бил издаден записът на заповед обаче, обещаният заем не бил предоставен, нито пък били доведени докрай преговорите за сключване на рамковия договор и договорът за предоставяне на заем.

По тази причина се поддържа, че ответното дружество не е получило сумата по издадения запис на заповед в размер на 300 000 евро от дружеството – „Л.Т.“ ЕООД, която му се следвала в рамките на каузално правоотношение. На това основание се твърди, че вземането по ангажираната от ищеца ценна книга изобщо не е възникнало.

В пределите на срока по чл. 372 ГПК дружеството-ищец упражнява правото си да подаде допълнителна искова молба, с която уточнява, че лицето М.К., което е посочено като представляващ „Л.Т.“ ЕООД в процесния запис на заповед, не е негов управител, а пълномощник, в подкрепа на което ангажира писмено пълномощно с нотариална заверка на подписа, с което управителят на ищцовото дружество упълномощава коментираното лице включително да сключва от името на дружеството всякакви видове договори по свое усмотрение, както и да извършва от негово име търговска дейност. В същото време обръща внимание на несъстоятелността на оспорването на представителната власт на М.К. по отношение на „Л.Т.“ ЕООД, доколкото записът на заповед представлява едностранна сделка, чиито реквизити се попълват изцяло от неговия издател, т.е. от ответното дружество. Доколкото се отнася до каузалното 2 отношение, във връзка с което е издаден процесният запис, според ищеца изнесените от ответника обстоятелства са непълни и неточни. От своя страна ищецът поддържа, че процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване на задължението на ответното дружество за връщане на заемната сума по сключен на 11.10.2023 г. между страните договор за заем в размер на 150 000 евро, като разяснява, че причината записът на заповед да е издаден за сума в двойно по-голям размер е, че уговорката между страните била на ответника да бъдат заети общо 300 000 евро, което обаче не се е случило.

На 17.10.2022 г. от „С.-К-Ф-С“ ООД, чрез пълномощника му адвокат – А. е подаден отговор на допълнителната искова молба, в който се поддържат вече направените с отговора възражения за несъществуване на съдебно предявеното вземане, като се преповтаря оспорването, че дружеството не е получавало реално сумата в размер от 300 000 евро от ищеца. Невярно било твърдението на ищеца, че издадения на 11.10.2018 г. запис на заповед има връзка с посочения от ищеца договор за заем също датиращ от 11.10.2018 г. Привежда се и аргумент, че в издадения на 11.10.2018 г. ефект за лицето М.К. не е отразено, че действа като представляващ по пълномощие „Л.Т.“ ЕООД, вкл. не е конкретизирано пълномощното. Това означавало, че М.К. бил извършил подвеждащи действия спрямо представляващия ответното дружество.

Съдът, след като прецени събраните по делото и относими към спора доказателства и след като обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Представен е писмен документ с дата от 11.10.2018 г., озаглавен „рамков и предварителен договор за договор за закупуване на имот и на договор за строителство“ между Т.Б.Г. и М.З.К., от една страна, и „С.-К-Ф-С“ ООД, от друга, във връзка с планирано осъществявано на съвместна търговска дейност на територията на Федерална Република Германия, свързана със закупуването на недвижими имоти и строителство на сгради и съоръжения върху тях. В чл. 2 на част I „Преамбюл“ от договора се предвижда, че във връзка с постигането на посочената цел Т.Б.Г. и М.З.К. следва да осигурят на „С.-К-Ф-С“ ООД финансиране в размер на 300 000 евро, което ще бъде предоставено посредством отделен договор за заем, обезпечен със запис на заповед и менителнично поръчителство, като заетата сума следва да бъде върната не по-късно от 28.12.2018 г., независимо от постигането на планираните от страните цели, респ. изпълнението или неизпълнението на предвидените в договора задължения, в това число сключването и несключването на предвидените в същия договори.

Предвидено е, че с оглед предоставения му заем „С.-К-Ф-С“ ООД, посредством представлявано от него швейцарско дружество, следва да осигури финансиране в ориентировъчен размер на 2 000 000 евро. Предвидено е също така, че страните възнамеряват да учредят немско дружество с ограничена отговорност при дялово участие от 34% за „С.-К-Ф-С“ ООД, и по 33% за Т.Б.Г. и М.З.К. с предмет на дейност закупуване на недвижими имоти, строителство и продажба на недвижими имоти, както и на всяка друга дейност, която не е забранена от закона, което дружество да се представлява от М.К.. Съгласно чл. 1 от част II „Предварителни договори за закупуване на недвижим имот – парцел“ от договора при осъществяване на описаните в преамбюла предпоставки между швейцарското и немското търговско дружество следва да бъде сключен договор, по силата на който първото да възложи на второто, което да намери и закупи подходящ парцел в Германия с приблизителна площ от 2-3 дка с възможност за изграждане на цех и сграда с разгърната застроена площ от около 1 500 кв.м., както и такъв, по силата на който на немското дружество ще бъде възложено да 3 проектира и изгради посочените цех и сграда. Отново след осъществяване на предпоставките, заложени в преамбюла, е предвидено между швейцарското и немското дружества да бъде сключен договор, по силата на който на последното да бъде възложено да търси друг подходящ за застрояване парцел, в който да бъде изградена жилищна сграда с разгърната застроена площ в рамките от 1000 до 1500 кв.м., като след откриването на парцела швейцарското търговско дружество да осигури финансиране за закупуването му, както и за изграждането на сградата. В чл. 2 от част II на договора е предвидено, че в случай че предпоставките съгласно преамбюла се осъществят, но независимо по каква причина в пределите на един календарен месец, считано от реализиране на предпоставките не се стигне до сключване на договорите, които са предвидени в чл. 1 от част II от рамковия контракт, то „С.-К-Ф-С“ ООД, както и неговият управител – С.Б.Б. – в лично качество, се задължават солидарно да платят в полза на Т.Б.Г. и М.З.К. неустойка в размер на 10%, поотделно за всеки един от несключените два договора. В края на документа е оставено място за подписите на Т.Б.Г., М.З.К., както и на „С.-К-Ф-С“ ООД, представлявано от своя управител – С.Б.Б., но същият не е подписан от никого от тях.

Като писмено доказателство по делото е представен договор за заем от 10.10.2018 г. със страни Т.Б.Г., М.З.К. и „С.-К-Ф-С“ ООД, съгласно който Т.Б.Г. предоставя на „С.-К-Ф-С“ ООД заем в размер на сумата от 300 000 евро с цел осигуряване на финансов ресурс за оборотни средства на търговската дейност на дружества, които са контролирани пряко или косвено от заемодателят, като е уговорено, че дадената заемна сума следва да бъде върната не по-късно от 28.12.2018 г. В чл. 3.1. от договора е установено задължението на заемателя за връщане на заемната сума да бъде обезпечено със запис на заповед за сумата от 300 000 евро, издаден от „С.-К-Ф-С“ ООД, като същия е предвидено да бъде авалиран от физическото лице - С.Б.Б.. В края на документа е оставено място за подписите на Т.Б.Г., М.З.К. и С.Б.Б., като същият е подписан единствено от М.З.К..