Решение № 118 от 19.11.2024, Районен съд - Поморие

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Поморие, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20232160100463 по описа за 2023 година взе предвид следното.

Производството е образувано по искова молба от П. Г. Г. от гр.Поморие, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.И. Н., против А. Х. Г., П. Х. Ц. и Е. Г. К., всички от гр.Поморие, с която е предявен иск с правно основание чл.32, ал.2 ЗС, за разпределение ползването на съсобствен между страните недвижим имот – незастроената част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие.

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от същата е връчен на ответниците А. Г. и П. Ц., които чрез пълномощника адв.К. С., са подали отговор, с който оспорват исковата претенция като недопустима и неоснователна.

Оветницата Е. Г. К., чрез пълномощника си адв.И. Н., заявява становище за основателност на предявения иск..

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощниците си адвокати, които поддържат заявените с исковата молба и с отговора искания и становища.

Пристъпвайки към разглеждане на делото по същество съдът обсъди поотделно и в съвкупност събраните доказателства и съобрази относимите разпоредби на закона, при което прие от фактическа и правна страна следното.

Страните не спорят, а и се установява от представените по делото преписи от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23/29.03.1975 г., нот. дело № 6781975 г., на ПРС, нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по наследство № 106/25.04.2016 г., нот. дело № 95/2016 г., на нотариус Красимир Петков, удостоверение за наследници № 864/27.07.2023 г., на общ.Поморие и скица на поземлен имот № 15232425/01.03.2023 г., на СГКК-Бургас, че ищцата П. Г. и ответницата Е. К. са съсобственици 1 по наследство от Г. П. Г., б.ж. на гр.Поморие, починал на 10.01.2015 г., на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Поморие.

Също е безспорно и се установява от представените по делото преписи от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 22/29.03.1975 г., нот. дело № 677/1975 г., на ПРС и удостоверения за наследници № 82/25.01.2011 г., и № 251/30.10.2014 г., двете на общ.Поморие, че ответниците А. Х. Г., П. Х. Ц., са собственици по наследство от Х. П. Г., б.ж. на гр.Поморие, починал на 22.01.2011 г. и от Ж. А.ова Г., б.ж. на гр.Поморие, починала на 27.10.2014 г., на останалата ½ ид.ч. от горепосочения поземлен имот с идентификатор *** по КККР.

Не се спори също така, че страните са съсобственици на изградените в имота жилищни сгради, съответно ищцата П. Г. и ответницата Е. К. са съсобственици на западната половина, а ответниците на източната половина от обща сграда близнак.

По делото е прието като доказателство заключението на вещото инж. К. М., по изготвената съдебно-техническа експертиза, съгласно което в процесния поземлен имот с идентификатор ***, са построени две основни двуетажни жилищни сгради, както и едноетажни сгради и постройки от допълващото застрояване, а именно:

- сграда с идентификатор ***, собственост на ищцата и ответницата Е. К., с налични външно и остъклено стълбище от северозапад, както и балкон на втория етаж, подпрян с тръбна колона;

- сграда с идентификатор ***, собственост на ответниците А. Г. и П. Ц.;

- сграда с идентификатор ***, селскостопанска сграда, ползвана от ищцата и ответницата Е. К., с поставен северно от нея метален павилион, ползван от същите лица;

- сграда с идентификатор ***, селскостопанска сграда, ползвана от ответниците А. Г. и П. Ц.;

- сграда с идентификатор ***, селскостопанска сграда, ползвана от същите лица;

- сграда с идентификатор *** гараж, ползван от същите лица и

- сграда с идентификатор ***, селскостопанска сграда, също ползвана от ответниците А. Г. и П. Ц..

Съобразно квотите на собственост на страните, разположението и собствеността на сградите и постройките в имота и достъпа до тях, включително и на изградения в имота кладенец, вещото лице е изготвило два варианта за разпределение на ползването, при който са обособени за ползване два дяла, съответно с площ от 341.44 кв.м., за реално ползване от ищцата П. Г. и ответница Е. К., в която площ влизат подобренията и постройките от допълващото застрояване, собствени или ползвани от тази група собственици и с площ от 314.24 кв.м., за ползване от ответниците П. Ц. и А. Г., в който площ също са включени подобренията и постройките от допълващото застрояване, собствени или ползвани от тази група собственици, като и в двата варианта има чест за общо ползване, представляваща мястото около и самия съществуващ кладенец в имота.

2

Съгласно заключението в представения първи вариант се предлага изравняване по лицето към улицата на местата за реално ползване от двете групи собственици, като съобразно съществуващия балкон на жилищната сграда на ответниците Г. и Ц., от проекцията на балкона към терена следва да има разстояние от 1 м., за нормалното му ползване.

При предложения от вещото лице втори вариант за разпределение на ползването се запазва съществуващата дворна ограда от улицата до границата между двете жилищни сгради, съответно до средата на колоната, подпираща двата балкона на вторите етажи и на двете жилищни сгради, като за спазване на правата на страните се увеличава площта за реално ползване от ищцата П. Г. и ответницата Е. К. във вътрешната празна част на имота.

Изслушано в съдебно заседание вещото лице сочи, че на първия етаж на сградата на ответниците П. Ц. и А. Г. има изграден прозорец, съответно на втория етаж е изграден балкон, поради което и за осигуряване на ползването им вещото лице е предвидили отстояние от 1 м.

Ищцата П. Г. и ответницата Е. К. в проведеното открито съдебно заседание, чрез пълномощника си, заявяват, че желаят разпределението на ползването да се извърши съобразно вариант първи, предложен от вещото лице по единичната експертиза.

Ответниците П. Ц. и А. Г., чрез пълномощника си, правят искане за отхвърляне на иска, а ако съдът постанови ново разпределение на ползването, заявяват предпочитание към вариант втори, предложен от вещото лице.

Първият основен спорен въпрос в производството е дали е извършено първоначално разпределение на реалното ползване на имота, съответно ако такова е налице настъпила ли промяна на обстоятелствата, при които е било извършено първоначалното разпределение , който въпрос е такъв е по съществото на материалноправния спор, а не по допустимостта на иска по чл.32, ал.2 от ЗС /Решение № 25/22.04.2014 г. по гр. д. № 3985/2013 г., II г. о., ГК на ВКС/.

Относно наличието на първоначално разпределение на реалното ползване на процесния имот са изслушани показанията на св. Н. А.ов К. (син на ищцата), св. Б.Д.Л. (познат на страните и съсед на процесния имот) и св. Ив.П.Ст. (роднина по съребрена линия на страните).

В показанията си св. К., сочи, че обитава процесния поземлен имот, който твърди, че ползването на предната част на същия е била разпределена между съсобствениците, като ползваните части били разграничени с телена мрежа, а за ползването на задната част не е било постигнато съгласие. Твърди, че между праводателите на страните не е било постигнато такова съгласие за разпределение на ползването, а към момента имотът и в предната и в задната му част е разделен с телена ограда. Заявява убеждение, че ответниците П. Ц. и А. Г. ползват по-голяма част от имота, като през 2023 г., този спор бил повдигнат от ищцата и станал повод за завеждане на делото. Свидетелят твърди също така, че разпределението на ползването е от времето на праводателите на страните, като навсякъде дворът е разделен с телена мрежа с бетонови колове.

3

Св.Л. заявява в показанията си, че ползването на процесното дворно място е разпределено от наследодателите на страните Хр. Г. и Г. Г. при встъпването им в брак, които поставили ограда в двора, първоначално дървена, впоследствие подменена с мрежа с бетонни колове, при запазване на разпределението при подмяната и до момента. Свидетелят сочи, че не са му известни спорове между наследодателите относно ползването на дворното място.

Св.Ставракев утвърждава, че познава имота, в който е роден. Заявява, че ползването на имота е разпределено с поставяне на ограда след 1975 г., след което наследодателите на страните изградили в предната част на имота бетонна подпорна, поддържаща терасите на сградата и поставили мрежа до нея. Свидетелят на свой ред сочи, че наследодателите на страните не са имали спорове относно това разпределение на двора, а след смъртта им промяна в изграденото в имота няма, освен изграждането на селскостопански постройки и гараж.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите и приема за установено наличието на постигнато от наследодателите на страните съгласие за разпределение на ползването на процесния имот, по начин съответстващ на установеното от вещото лице относно съществуващите в имота огради от телена мрежа и колове, първата отпред към улицата и свършваща при допира на двете колони, подпиращи балконите на вторите етажи на двете жилищни сгради, а втората започваща от сграда с идентификатор *** и достигаща до сграда с идентификатор ***.

Безспорно се установява също така, че реално ползваната от ищцата и ответницата Е. К. част от имота е по-малка от тази, ползвана от ответниците П. Ц. и А. Г., както и е по-малко лицето към улицата на частта, ползвана от ищцата и ответницата Е. К..

Когато съсобствениците, в случая наследодателите на страните Хр. Г. и Г. Г., са разпределили реалното ползване на общия имот с договор помежду си, този договор ги обвързва докато трае съсобствеността, но може да бъде изменен от тях във всеки момент по взаимно съгласие. Ако такова съгласие не може да се постигне, съсобствениците могат да искат от съда да преуреди по реда на чл.32, ал.2 от ЗС уговореното разпределение, ако са се променили съществените обстоятелства, с оглед на които е било постигнато споразумението.

Съществени са обстоятелствата, свързани с предназначението и състоянието на съсобствената вещ /ново строителство или премахване на съществуваща постройка, намаляване или увеличаване на площта на съсобствения имот в резултат на регулационни изменения /или с обема на правата на всички съсобственици/ придобиване на право на собственост по давност върху идеална част от трето лице, възстановяване на запазена част от трето лице по реда на чл.30 ЗН, разпоредителни сделки между съсобствениците, вследствие на които се намалява квотата на един съсобственик за сметка на друг и др./.

Изброените примерно промени в обстоятелствата правят извършеното от съсобствениците реално разпределение несъответстващо на новото фактическо положение.

Прехвърлянето на притежаваните идеални части от вещта от един съсобственик на трети лица, в случая наследяване, не съставлява основание за преразпределение на ползването по 4 реда на чл.32, ал.2 от ЗС,ако не е налице друга промяна в обстоятелствата, при които е извършено първоначалното разпределение, защото разпределението на реалното ползване не се извършва с оглед личността на съсобственика.

В процесния случай не се установи да се променили съществените обстоятелства, с оглед на които е било постигнато споразумение между наследодателите на страните, в това число не се установи да е настъпила промяна в което и да е от обстоятелствата, посочени примерно от касационната инстанция, като обстоятелството, че едната група съсобственици ползва площ в повече от тази, ползвана от другата група, в това число с по-голямо лице на ползвана площ към улица, не е такова, водещо за извод за основателност на претенцията, в който смисъл изрично горецитираното Решение № 25/22.04.2014 г. по гр. д. № 3985/2013 г., II г. о., ГК на ВКС.

В съвкупност от посоченото искът по чл.32, ал.2 от ЗС е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в тежест на ищцата следва да бъдат възложени направените от ответниците П. Ц. и А. Г. разноски по делото в размер 1 800 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.