Решение № 233 от 09.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. София, 09.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно търговско дело № 20241001000055 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 3294/11.01.2024 г., от „МИТ ФРУКТ 20“ ЕООД, ЕИК 205920517, със седалище и адрес на управление с. Казичене, общ. Столична, ул. „В. Благоева“, № 2 срещу Решение № 1571/15.12.2023 г., по т.д. № 1570/2023 г., на СГС, ТО, VI-22 с., с което е отхвърлена молбата му за обявяване неплатежоспособността му и откриване на производство по несъстоятелност, на осн. чл. 625 ТЗ.

Въззивникът счита, че постановеното решение е неправилно, в резултат на нарушения на материалния закон и нарушения на процесуалноправни норми. Счита, че затрудненията на дружеството не са с временен характер и обуславяли извод за наличие на неплатежоспособност. Сочи, че дружеството не разполагало с краткотрайни активи, а наличието на неудовлетворени публични вземания в голям размер счита за предпоставка за откриване на производството. Излага анализ на установените задължения и вземания и счита, че задълженията многократно надвишават активите му, поради което не бил в състояние да обслужва задълженията си. Сочи, че дружеството не разполагало с парични средства. По същество моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което производство по несъстоятелност да бъде открито.

В съдебно заседание, въззивникът не се явява и не се представлява.

Съставът на САС по предмета на спора, съобрази следното:

Производството пред СГС е образувано по молба вх. № 77631/23.08.2023 г., с която молителят „Мит фрукт 20“ ЕООД, ЕИК 1

205920517 е отправил искане за постановяване на решение, с което да бъде обявена неплатежоспособността му с начална дата 28.02.2023 г., да бъде открито производство по несъстоятелност, да бъде постановено прекратяване дейността на дружеството и прекратени правомощията на управителя.

Отправено е и искане производството да бъде спряно, в хипотезата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

Молителят е твърдял, че е в състояние на неплатежоспособност, тъй като не бил в състояние да изпълни изискуемо публичноправно задължение към държавата, свързано с търговската му дейност. Сочи, за начална дата на това състояние – 28.02.2023 г. Твърди, че няма никакви активи, а непогасените му задължения към НАП са в общ размер 1952366.24 лв.

Твърди, че са налице и задължения по търговски сделки с юридически и физически лица като общия размер на задълженията към посочената дата възлизали на 8012000.00 лв. , както и задължения по търговски сделки.

Твърди, че дружеството е преустановило дейността си, не разполага с активи и парични средства, като има несъбираеми вземания от дружества. Още сочи, че няма назначени лица по трудови или граждански договори.

Настоящият състав на Софийски Апелативен Съд, като съобрази представените доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

След извършена служебна справка по партидата на търговеца в ТР воден при АВ съдът установи, че е обявен ГФО за 2021 г.

От изготвената служебна справка в АВ се установява, че по партидата на дружеството не са налице вписвания, отбелязвания или заличавания в Интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър.

От постъпилата по служебен път справка от централна база на АИС КАТ за МПС, регистрирани на името на „Мит Фрукт 20„ ЕООД се установява, че е регистрирано едно МПС – тов. Авт. „Форд Транзит Конект“, ДК № ********, считано от 20.02.2020 г.

От постъпилата по служебен път Справка за банкови и платежни сметки и сейфове от 02.11.2023 г., изходяща от Българска народна банка, се установява, че дружеството е титуляр на платежна сметка за електронни пари при доставчика на платежни услуги „Айкарт“ АД, върху която има наложен запор.

От страна на Национална агенция по приходите е предоставена информация, че са налице подадени ГДД по чл. 92 ЗКПО за финансовите 2020, 2021 и 2022 г., че е налице проведено ревизионно производство по ЗДДС, приключило с РА № Р-22221420007853-091-001/12.07.2021 г., с обхват на периода 01.09.2020 г. – 31.10.2021 г. и 01.11.2020 г. – 31.12.2020 г. като актът е влязъл в сила. Посочено е, че е налице текуща ревизия с обхват данък върху дивидентите и ликвидационните дялове, с обхват на периода 01.07.2022 г. - 30.09.2022 г. и данък върху добавената стойност за периода 01.01.2021 г. - 28.02.2022 г. Установява се, че е са налице данни за образувано изп.д. № 200932519/2020 г., в хода на което са наложени обезпечителни мерки - запор върху платежната сметка на длъжника в „Айкарт“ АД, по която не е установен авоар и върху 1 бр. МПС с неустановено местонахождение. Не е започнато принудително изпълнение. Представени са ГДД на длъжника, РА № Р-22221420007853-091-001/12.07.2021 г. и РД № Р-22221420007853-091001/24.06.2021 г.

2

От страна на длъжника са представени ГФО за периода 2020 г. – 23.08.2023 г.

Пред първоинстанционния съд е допусната ССЕ, чието заключение като компетентно, безпристрастно дадено и неоспорено от длъжника е кредитирано от първоинстанционния съд. Заключението се цени и от въззивната инстанция като пълно и обективно. След извършена анализ на ГФО за периода 2020 – 20.08.2023 г. молителят е извършвал дейност, реализирал е приходи и разходи, както и е налице движение на парични потоци. При извършения анализ на имуществената структура за изследвания период се е установило, че нетекущите (дълготрайни) активи към 31 декември на съответната година от периода съставляват, съответно 2.23 %, 26.42 %, 0.39 %, 0.27 % и 0.21 % от общо активите. За същия период 2020 г. – 20.08.2023 г., текущите (краткотрайни) активи са съответно 97.77 %, 73.58 %, 99.61 %, 99.73 % и 99.79 % от общо активите като се състоят от вземания и парични средства. Експертът сочи, че дружеството не е отчело разходи за бъдещи период.

При анализ на пасива на баланса за меродавния период експертът сочи, че собственият капитал е положителна величина за целия процесен период 2020 г. - 20.08.2023 г. По отношение на задълженията от заключението се установява, че те се състоят от задължения към финансови предприятия, към доставчици и други задължения. Задълженията към финансови предприятия за анализирания период представляват 9.94 %, 0 %, 0 %, 0 % и 0 % от общо пасивите. Задълженията към доставчици са 15.08 %, 0 %, 3.19 %. 5.48 % и 0 % от общо пасивите. При наличните данни експертът е изчислил, че коефициентът на обща ликвидност е със стойности над 1 за целия ревизиран период, от което прави извод, че длъжникът е в състояние да посрещне текущите си задължения с наличните краткотрайни активи.

По отношение на стойностите на коефициента на бърза ликвидност за анализирания период, експертът извежда, че същите са в референтните граници като текущите активи, без материалите запаси, превишават текущите задължения, което поставя длъжника в добра ликвидност в краткосрочен аспект. Стойностите на коефициента за незабавна ликвидност, за периода 2020 – 23.08.2023 г. са извън референтните граници и показват, че текущите активи, без материалните запаси и вземанията, не са достатъчни, за да покрият текущите задължения в изследвания период. Изчисленията по отношение коефициента на абсолютна ликвидност сочат, че за периода 2020 – 2021 г., показателите са под референтните граници, а за периода 2022 г. 28.02.2023 г. е с референтна величина. Към 20.08.2023 г. отново е налице влошаване като причината за това е наблюдавания драстичен спад на паричните средства.

След изчисления вещото лице извежда по отношение финансовата автономност (дългосрочна платежоспособност), че за периода 2021 г. – 20.08.2023 г. съществуващите задължения на длъжника са обезпечени с имущество. Молителят е напълно независим от кредиторите си, поради което е в добро финансово състояние, в дългосрочен аспект. Последното се дължина отчетените печалби за последните няколко анализирани периода като за 2022 г. и към 20.08.2023 г. общият размер на печалбата възлиза на 5.78 мил. Лв.

Досежно коефициента на задлъжнялост експертът сочи, че за периода 2021 – 20.08.2023 г. молителят е с много добро ниво на задлъжнялост и 3 собственият капитал превишава неколкократно задълженията на предприятието. Собственият капитал се формира от реализираните за 2022 г. и към 20.08.2023 г. печалби, в размер на 5.78 мил. Лв.

При извършване анализ на задълженията на дружеството, експертът е установил, въз основа на представена от молителя справка от НАП за размера на задълженията към 28.11.2023 г., че изискуемите данъчни задължения към посочената дата възлизат на 2026032.12 лв., от които главница - 1817170.74 лв. и лихви - 208861.38 лв. като към 20.08.2023 г. осчетоводените от длъжника възлизат на 1816119.99 лв., съответно е налице разлика в размер на 209912.13 лв. При това експертът представя вариант на изчисленията си по отношение на коефициентите на ликвидност, на финансова автономност и на задлъжнялост, към дата 20.08.2023 г. с добавени 210 хил. лв. и при съобразно срочността на вземанията. При този вариант на изчисления експертът извежда следните изводи:

- коеф. на обща ликвидност е със стойност над 1, т.е. длъжникът е в състояние да посрещне текущите си задължения с наличните краткотрайни активи;

- коеф. на бърза ликвидност е в референтни граници, т.е. длъжникът е в добра ликвидност в дългосрочен аспект;

- коеф. на незабавна ликвидност е извън референтните граници, т.е. текущите активи, без материални запаси и вземанията, не с адостатъчни за покриване на текущите задължения;

- коеф. на абсолютна ликвидност е извън референтите стойности, т.е. молителят не притежава парични средства, с които да покрие текущите си задължения;

- коеф. на финансова автономност към 20.08.2023 г. сочи, че съществуващите задължения са обезпечени с имущество, т.е. молителят е напълно независим от кредиторите си, което го поставя в добро финансово състояние в дългосрочен аспект;

- коеф. на задлъжнялост към 20.08.2023 г. сочи, че молителят е с много добро ниво на задлъжнялост и собственият капитал превишава неколкократно задълженията на предприятието.

По отношение на вземанията към 20.08.2023 г. експертът сочи, че са изцяло краткосрочни, изискуеми са към датата на заключението и възлизат на 7547065.05 лв. От извършена проверка в счетоводството на молителя експертът е установил, че към 20.08.2023 г. са осчетоводени 2 бр. ДМА, на обща стойност 18330.16 лв.

При тази фактическа установеност, съдът като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и приложимия закон, достигна до следните правни изводи:

Въпросът за допустимостта на въззивната жалба е разрешен с постановеното Разпореждане № 193/26.01.2024 г., поради което същата подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на САС съобрази следното: Атакуваното съдебно решение е постановено от надлежен съдебен състав, в границите на предоставената му правораздавателна 4 компетентност и съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради което решението е валидно. Произнасянето на СГС съответства на заявената за разглеждане молба за откриване на производство по несъстоятелност с правно основание чл. 625 ТЗ, поради което решението в обжалваната му част е и допустимо.

По останалите въпроси, съобразно разпоредбата на чл. 269 ал. 1 ГПК и при съобразяване на коректива, съдържащ се в разпоредбата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, въззивния съд е ограничен от наведените с въззивната жалба доводи.

В разпоредбата на чл. 607а ТЗ са разписани материалноправните основания за откриване на производство по несъстоятелност: - състояние на неплатежоспособност и – състояние на свръхзадълженост (приложимо за ООД, АД и КДА). Предвид диспозитивното начало в гражданския процес предметът на дължимата от съда защита следва да се ограничи до това от основанията, което е посочено в сезиралата съда молба. В разглеждания случай молителят се е позовал на наличието на състояние на неплатежоспособност.