Определение № 19965 от 23.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19965 гр. София, 23.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Велислава Ив. Илиева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно частно гражданско дело № 20261100508991 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274- 278 ГПК вр. чл.248 ГПК.

Образувано е по повод подадена от адв. М. М.- пълномощник на Д. С. А. /ищец по делото/, частна жалба срещу Определение от 7.07.2026 г., постановено по гр.д.№ 41346/ 2025 г. на Софийски районен съд, ГО, 36 състав, с което е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК на адв. М. за изменение на постановеното на 28.04.2026 г. решение в частта за разноските- чрез присъждането в негова полза на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв за предоставена безплатна правна помощ на ищеца. Жалбоподателят моли да бъде постановена отмяна на обжалваното определение по чл.248 ГПК като неправилно.

Софийски градски съд, като взе предвид всички обстоятелства по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С постановеното на 28.04.2026 г. по гр.д.№ 41346/ 2025 г. на Софийски районен съд, ГО, 36 състав, решение е уважен предявен от Д. С. А. срещу „Сити Кеш“ ООД установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, като на основание чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД е прогласена за нищожна клаузата на чл.11 от Договор за кредит № 1218317 от 30.12.2024 г., предвиждаща задължение за потребителя за заплащане на неустойка за непредоставяне на обезпечение- банкова гаранция или поръчител. Със същото решение е отхвърлен като неоснователен предявен от „Сити Кеш“ ООД срещу Д. С. А. насрещен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 ЗПК за присъждане на сумата 752.62 евро /равностойност на 1 472 лева/, частичен иск от иск в пълен размер от 971.45 евро /равностойност на 1 900 лева/, представляваща незаплатена главница по Договор за кредит №1218317 от 30.12.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск- 11.09.2025 г., до окончателното й плащане, и е уважен предявен от „Сити Кеш“ ООД втори насрещен иск, като Д. С. А. е осъден да заплати на „Сити Кеш“ ООД на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД вр. чл.23 ЗПК сумата 752.62 евро /равностойност на 1 472 лева/, представляваща непогасен остатък от чистата стойност по Договор за кредит №1218317 от 30.12.2024 г., ведно със законната лихва 1 от подаване на насрещната искова молба- 11.09.2025 г., до окончателното погасяване на вземането. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД е осъден да заплати на ищеца Д. С. А. сумата 33.67 евро- разноски по първоначалния иск /за държ. такса/, а ответникът по уважения насрещен иск Д. С. А. е осъден да заплати на ищеца по същия „Сити Кеш“ ООД сумата 275.52 евро- разноски по насрещния иск. Други разноски с цитираното първоинстанционно решение не са присъдени, като е посочено в мотивите му, че ответникът е оспорил дължимостта на претендираните разноски за оказана безплатна правна помощ въз основа на сключен договор по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, поради липса на материална затрудненост за ищеца, а също и че възприемайки съдебната практика, съгласно която за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, съдът следва да прецени дали е оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в закона категории лица, първоинстанционният съд приема, че в случая такива не се дължат на адв. М., оказал безплатна правна помощ на ищеца А.. Този извод е основан на изискани по служебен път справки, от които е установено, че за отчетната 2024 г. в подадената данъчна декларация ищецът е декларирал получено възнаграждение от извън-трудови правоотношения в размер на 2 100 лева, доходи от облагаеми парични и предметни награди в размер на 141.98 лева и доходи от парични и предметни печалби, необлагаеми съгласно чл.13, ал.1 ЗДДФЛ, в размер на 13 000 лева. В резултат на това съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв за присъждане възнаграждение на адв. М., поради липса на материална затрудненост на ищеца към датата на предявяване на иска и заявеното в този смисъл искане е оставено без уважение.

С обжалваното определение от 7.07.2026 г., при горните съображения е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК на адв. М. М. за изменение на решението от 28.04.2026 г. в частта за разноските- чрез присъждането в негова полза на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв за предоставена безплатна правна помощ на ищеца А..

Това определение, по преценка на Софийски градски съд, е неправилно и следва да бъде отменено.

Процесуалната норма на чл.78 ГПК- във всичките й хипотези, предпоставя допустимо възмездяване на направени в съответното производство и доказани до приключването му съдебни разноски, като според приложимата в случая разпоредба на чл.78, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

В случая от адв. М. М. е предоставена безплатна правна помощ, включваща и процесуално представителство, на ищеца в първо-инстанционното производство, поради което и с оглед уважаване на иска по чл.26 ЗЗД на същия се дължи от насрещната страна заплащането на адвокатско възнаграждение съобразно чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 ЗАдв.

Регламентираният в чл.36, ал.1 ЗАдв принцип е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗАдв при предоставянето на безплатна правна помощ адвокатското възнаграждение се определя от съда съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗАдв при съобразяване на предвидените в Наредба № 1/ 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размери. Предвид възприетите в практиката на СЕС /Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, постановено по преюдициално запитване, задължително за всички съдилища/ и в практиката на ВКС разрешения, следва да бъде извършена преценка и за фактическата и правна сложност на спора, както и за извършената от 2 процесуалния представител процесуална работа.

При съобразяване на горните релевантни факти и обстоятелства, както и наличните по делото доказателства, касаещи материалното състояние на ищеца А., настоящият въззивен съд намира, че в случая на адв. М. М. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв за оказаната на ищеца Д. А. безплатна правна помощ. Според посочените служебни справки през отчетната 2024 г. ищецът А. е получил доходи на обща стойност 15 241.98 лв. /2 100 + 141.98 + 13 000 = 15 241.98 лв./, за които е подал съответна данъчна декларация, и които, разпределени на месечна база, възлизат на 1 270.17 лв. месечно. Същият не притежава недвижими имоти и МПС, не се твърди, нито установява да има банкови влогове. Има определена трайна неработо-способност /ТНР/ от 54 %- поради общо заболяване: „счупване на бедрената шийка“- съгласно Решение на ТЕЛК от 4.07.2023 г. Данни за получавани от ищеца към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие през м.06.2025 г. доходи по делото не са събрани. Предвид инцидентния и непостоянен характер на описаните по- горе доходи от извънтрудови право-отношения /парични и предметни награди/, не може да се приеме, че през м.06.2025 г. ищецът е имал установеното за 2024 г. материално състояние. При така събраните данни и доказателства не може да бъде обоснован извод от въззивния съд, че ищецът не отговаря на изискването по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв- в качеството на материално затруднено лице да получи безплатна правна помощ.

При това положение на адв. М. М., предоставил безплатна правна помощ на ищеца Д. А., следва да бъде присъдена сумата 204.52 евро, равни на 400 лв.адвокатско възнаграждение за уважения установителен иск по чл.26 ЗЗД.

Поради изложеното Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 7.07.2026 г., постановено по гр.д.№ 41346/ 2025 г. на Софийски районен съд, ГО, 36 състав, с което е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК на адв. М. М. за изменение на постановеното на 28.04.2026 г. решение в частта за разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК Решение от 28.04.2026 г., постановено по гр.д.№ 41346/ 2025 г. на Софийски районен съд, ГО, 36 състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД- гр. София /ЕИК 202531869/ да заплати на адв.

М.В. М. от АК- Пловдив, предоставил безплатна правна помощ на ищеца Д. С. А.

/ЕГН **********/, сумата 204.52 евро /двеста и четири евро и 52 евроцента, равни на 400 лв./- адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3