Решение № 215 от 20.04.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Враца, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря М. Т. К. като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20251420105668 по описа за 2025 година

Делото е образувано по предявен на 15.12.2025 г. от ”АПС Бета България”ЕООД,ЕИК 203374133,със седалище и адрес на управление гр.София район Триадица бул.”България”№81В,чрез юк.К. Х.,против И. В. И. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.В. ж.к.”Д.” бл.. иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Ищецът твърди,че бил изкупил вземане против ответницата по договор за потребителски кредит №...../ 06.04.2020 г./сключен със ”Сити кеш”ООД/.По договора, ответницата дължала 500 лв. главница,75.78 лв. договорна лихва и 176.73 лв. законна лихва за забава.Ищецът бил подал заявление по чл.410 от ГПК.По образуваното ч.гр. дело №493/2025 г. на РС Раднево,ответницата не била открита,което обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.

Иска се да бъде признато за установено,че ответницата дължи на ищеца сумите по заповедта за изпълнение : 500 лв. главница по договор за потребителски кредит №411136/ 06.04.2020 г.,сключен със ”Сити кеш”ООД,като вземанията по договора са били прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 21.07.2022 г.,законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2025 г. до окончателното изплащане на главницата,75.78 лв. договорна 1 лихва за периода 06.04.2020 г.-06.10.2020 г.и 176.73 лв. законна лихва за забава за периода 06.10.2020 г.-27.06.2025 г..

Иска се и присъждане на разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,от ответницата не е постъпил отговор, призована чрез работодател ЕТ М. с ЕИК ........Не се е явила и в с.з..

Ищецът е поискал и постановяване на неприсъствено решение.Съдът е обявил делото за решаване,като е приел,че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 23.07.2025 г. по ч. гр. дело №493/2025 г. на РС Раднево е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №304 в полза на ищеца против ответницата за : 500 лв. – главница по договор за потребителски кредит №411136/06.04.2020 г.;законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2025 г. до изплащането на главницата; 75.78 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 06.04.2020 г. до 06.10.2020 г.;176.73 лв.– обезщетение за забава върху главницата за периода от 06.10.2020 г. до 27.06.2025 г.;разноските по делото – 21.25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е била връчена на длъжника при приложение на чл.47 ал.5 от ГПК.Ищецът е бил уведомен за възможността да предяви иск за установяване дължимостта на сумата с разпореждане от 10.12.2025 г..

Горното е видно от приложеното ч.гр. дело №493/2025 г. по описа на РС Раднево.

На 06.04.2020 г. между ”Сити Кеш”ООД с ЕИК 202531869 и ответницата е бил сключен договор за потребителски кредит,по силата на който на ответницата е бил предоставе н кредит в размер на 500 лв.,със срок за издължаване 6 м. и с лихва 75.78 лв..

Вземането на кредитора е било прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 21.07.2022 г..Ответницата е била уведомена с връчването на исковата 2 молба.

Горното е видно от представените договори за кредит и за цесия.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от валидно представляван правен субект с правен интерес/.Разгледан по същество,искът е и основателен.

Съобразявайки наличието на формалните предпоставки по чл.238 ал.1 от ГПК,както и че на ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в с.з. и че искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,Съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум-като уважи иска така, както е предявен.

Ищ е ц ъ т е следвало да докаже,че между страните е възникнало облигационно отношение/договор за заем/,по силата на което за ответницата е възникнало задължение за връщане на заетата сума в претендирания размер.

При проведено от ищеца доказване,ответницата е следвало да докаже,че е върнала заетата сума.

Представени са годни писмени доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца.

По горните съображения,Съдът приема,че ответницата дължи на ищеца сумите по заповедта за изпълнение.

При този изход на делото,ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и разноските по делата : в заповедното производство/21.25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение,общо 36.43 евро/,в настоящето производство/65.82 евро държавна такса и 100 евро юк. възнаграждение,определено от съда на основание НЗПП,общо 165.82 евро/.

Водим от горното,Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. В. И. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.В. ж.к.”Д.” бл.,че дължи на ”АПС Бета 3

България”ЕООД,ЕИК 203374133,със седалище и адрес на управление гр.София район Триадица бул.”България”№81В,сумите по издадената по ч.гр. дело №493/2025 г. на РС Раднево заповед за изпълнение №1179/ 17.09.2025 г.,а именно : 255.65 евро главница по договор за потребителски кредит №...../06.04.2020 г.,сключен със ”Сити кеш”ООД,като вземанията по договора са били прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 21.07.2022 г.; законната лихва върху главницата,считано от 21.07.2025 г. до окончателното изплащане на главницата;38.75 евро договорна лихва за периода 06.04.2020 г.-06.10.2020 г.; 90.36 евро законна лихва за забава за периода 06.10.2020 г.-27.06.2025 г..

ОСЪЖДА И. В. И. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.В. ж.к.”Д.” бл.. да заплати на ”АПС Бета България”ЕООД,ЕИК 203374133,със седалище и адрес на управление гр.София район Триадица бул.”България”№81В,сумата от 36.43 евро деловодни разноски по ч.гр. дело №493/2025 г. на РС Раднево,както и сумата от 165.82 евро деловодни разноски по настоящето дело.

Решението не подлежи на въззивно обжалване.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Враца, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря М. Т. К. като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20251420105668 по описа за 2025 година

Делото е образувано по предявен на 15.12.2025 г. от ”АПС Бета България”ЕООД,ЕИК 203374133,със седалище и адрес на управление гр.София район Триадица бул.”България”№81В,чрез юк.К. Х.,против И. В. И. с ЕГН ********** с настоящ адрес гр.В. ж.к.”Д.” бл.. иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Ищецът твърди,че бил изкупил вземане против ответницата по договор за потребителски кредит №...../ 06.04.2020 г./сключен със ”Сити кеш”ООД/.По договора, ответницата дължала 500 лв. главница,75.78 лв. договорна лихва и 176.73 лв. законна лихва за забава.Ищецът бил подал заявление по чл.410 от ГПК.По образуваното ч.гр. дело №493/2025 г. на РС Раднево,ответницата не била открита,което обуславяло правния интерес на ищецът да сезира Съда.

Иска се да бъде признато за установено,че ответницата дължи на ищеца сумите по заповедта за изпълнение : 500 лв. главница по договор за потребителски кредит №411136/ 06.04.2020 г.,сключен със ”Сити кеш”ООД,като вземанията по договора са били прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 21.07.2022 г.,законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2025 г. до окончателното изплащане на главницата,75.78 лв. договорна 1 лихва за периода 06.04.2020 г.-06.10.2020 г.и 176.73 лв. законна лихва за забава за периода 06.10.2020 г.-27.06.2025 г..

Иска се и присъждане на разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,от ответницата не е постъпил отговор, призована чрез работодател ЕТ М. с ЕИК ........Не се е явила и в с.з..

Ищецът е поискал и постановяване на неприсъствено решение.Съдът е обявил делото за решаване,като е приел,че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 23.07.2025 г. по ч. гр. дело №493/2025 г. на РС Раднево е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №304 в полза на ищеца против ответницата за : 500 лв. – главница по договор за потребителски кредит №411136/06.04.2020 г.;законната лихва върху главницата, считано от 21.07.2025 г. до изплащането на главницата; 75.78 лв. - договорна възнаградителна лихва за периода от 06.04.2020 г. до 06.10.2020 г.;176.73 лв.– обезщетение за забава върху главницата за периода от 06.10.2020 г. до 27.06.2025 г.;разноските по делото – 21.25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е била връчена на длъжника при приложение на чл.47 ал.5 от ГПК.Ищецът е бил уведомен за възможността да предяви иск за установяване дължимостта на сумата с разпореждане от 10.12.2025 г..

Горното е видно от приложеното ч.гр. дело №493/2025 г. по описа на РС Раднево.

На 06.04.2020 г. между ”Сити Кеш”ООД с ЕИК 202531869 и ответницата е бил сключен договор за потребителски кредит,по силата на който на ответницата е бил предоставе н кредит в размер на 500 лв.,със срок за издължаване 6 м. и с лихва 75.78 лв..

Вземането на кредитора е било прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 21.07.2022 г..Ответницата е била уведомена с връчването на исковата 2 молба.

Горното е видно от представените договори за кредит и за цесия.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от валидно представляван правен субект с правен интерес/.Разгледан по същество,искът е и основателен.

Съобразявайки наличието на формалните предпоставки по чл.238 ал.1 от ГПК,както и че на ответницата са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в с.з. и че искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,Съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум-като уважи иска така, както е предявен.

Ищ е ц ъ т е следвало да докаже,че между страните е възникнало облигационно отношение/договор за заем/,по силата на което за ответницата е възникнало задължение за връщане на заетата сума в претендирания размер.

При проведено от ищеца доказване,ответницата е следвало да докаже,че е върнала заетата сума.

Представени са годни писмени доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца.

По горните съображения,Съдът приема,че ответницата дължи на ищеца сумите по заповедта за изпълнение.

При този изход на делото,ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и разноските по делата : в заповедното производство/21.25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение,общо 36.43 евро/,в настоящето производство/65.82 евро държавна такса и 100 евро юк. възнаграждение,определено от съда на основание НЗПП,общо 165.82 евро/.