Решение № 4006 от 11.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4006 гр. Варна, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Георгиева при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело № 20243110115836 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от „Ю. Б.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град С., район В., ул. „О. п.“ № ** срещу Н. Т. С., ЕГН **********, адрес: град В., ж.к. В. В., бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 12 696 лв., представляваща главница по договор за кредит № *********** от 04.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението;

- с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 862,63 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от 04.05.2023 г. до 23.11.2023 г.;

- с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 33, ал. 1 ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 500,42 лв., представляваща дължима лихва, начислена за периода от 04.05.2023 г. до 30.01.2024 г. за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. 1646/2024 г. по описа на Районен съд – Варна.

1

В депозираната пред съда искова молба, ищецът заявява , че между страните е сключен договор за кредит № *********** от 04.05.2022 г., с който се предоставя сумата от 12 696 лева за пълно погасяване на задълженията по договор за кредит № *********** и договор за кредитна карта ******.

Договорено е сумата да бъде върната на 96 равни месечни вноски от по 218,89 лева с падеж на последната 04.05.2030 г. Твърди, че на 05.06.2023 г. е преустановено плащането на главницата, а на 04.05.2023 г. и на дължимата лихва, доколкото за първите 12 месеца се дължи заплащане само за договорна лихва. Посочва, че заплатената лихва е в размер на 1127,019 лева. Налице е просрочие на дължимите по кредита вноски като банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, считано от 23.11.2023 г. като поканата е връчена чрез ЧСИ. Твърди, че освен задълженията по договора длъжникът дължи и законна лихва. В исковата молба, също изразява воля да обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Моли за уважаване на исковите претенции и присъждане на сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез назначения особен представител депозира отговор на исковата молба, в който оспорва исковите претенции по основание и размер. Заявява, че оспорва Н. С. да е получила сумата от 12 696 лева и предсрочната изискуемост да е обявена на ответницата. Счита, че клаузите на чл. 3, ал.1 и 2 са неравноправни, тъй като годишната лихва се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка, т.е. с всяка промяна на приложимия референтен лихвен процент би се променяла и приложимата възнаградителна лихва. Сложността на определяне на същата, ведно с препращане към индекси, които се определят от трето на договора лице на практика не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от същия.

Освен това много от компонентите са извън контрола на банката и са породени от въздействието на свободния пазар и липсата на ясни правила относно формирането на размера на „Прайм“ води до нищожност на клаузата, предвиждаща изменение на възнаградителната лихва, поради което оспорва дължимостта на сумата от 862,63 лева, претендирана възнаградителна лихва.

Оспорва размера на претендираната главница, възнаградителна и мораторна лихва, с оглед липсата на надлежно обявяване на предсрочната изискуемост.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и моли за отхвърляне на исковите претенции.

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства намира следното от фактическа страна:

Приет като писмено доказателство по делото е договор за потребителски кредит № FL ******от 04.05.2022 г., от който се установява, че същият е сключен между Н. Т. С. от една страна като кредитополучател и „Ю. Б.“ АД като кредитор и че е предоставена в полза на С. сумата от 12 696 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит № FL ********* от 2019 г. и договор за кредитна карта ********* от 2019 г.

Договорено е, че през първите три месеца се дължи променлива годишна 2 лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 2.082%, а през следващите девет месеца се дължи променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 10.277%, а след изтичане на горепосочените два периода - променлива годишна лихва, която се определя като сбор от референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 10.575%. ГПР е в размер на 11.14%. Погасителните вноски, съгласно погасителния план се изплащат от кредитополучателя до четвърто число на месеца. Уговорено е, че при непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, кредиторът има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. В чл.19 от договора е прието, че адресът за получаване е вписаният в началото на договора или посочен в искането за отпускане на потребителския кредит настоящ адрес, както и всеки друг адрес, посочен от кредитополучателя и подписан от него в съответен документ, адресиран до кредитора. От приетия договор е видно, че адреса на кредитополучателят е град В., ж.к. В. В., бл.**, вх.**, ет.**, ап.**. Към договора е приета и методология за определяне на референтен лихвен процент /прайм/ по потребителски и жилищно – ипотечни кредити, която е двустранно подписана от страните по договора за потребителски кредит. Такъв е и погасителния план по кредита, от който е видно, че сумата следва да бъде върната чрез 96 вноски, дължими до 04.05.2030 г.

От приетите като писмени доказателства, изхождащи от ЧСИ с рег. № *** в Камарата на ЧСИ и район на действие Окръжен съд – град Варна е видно, че уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е връчено на кредитополучателя при условията на чл. 47, ал.5 ГПК като е търсен на регистрирания поС.ен и настоящ адрес - град В., ж.к. В. В., бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, на който не е открит, липсва регистиран трудов договор, с оглед връчване чрез работодател и липсва регистрирано място на упражняване на стопанска дейност.

От приетата по делото съдебно счетоводна експертиза се установява, че към 30.01.2024 г. дължимата главница е в размер на 12 696 лева, възнаградителната лихва за периода от 04.04.2023 г. до 23.11.2023 г. е в размер на 862.63 лева, а мораторната лихва за периода от 04.05.2023 г. до 30.01.2024 г. в размер на 500.42 лева. Уточнено е, че периода от 04.05.2023 г. до 23.11.2023 г., както е посочен в исковата молба, дължимата възнаградителна лихва е 810,62 лева. Към 23.11.2023 г. задълженията по кредита са в размер на 1427.96 лева като последното плащане е извършено на 04.05.2023 г. като след 30.01.2024 г. няма извършени плащания. Отразено е, че сумата от 12 696 лева е усвоена на 04.05.2022 г. като са извършени плащания в общ размер от 1075.18 лева, с които са погасени задължения по редовната лихва.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи при съобразяване на действащата нормативна уредба:

3

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 9 и чл. 33 ЗПК.

Видно от приобщеното ч. гр. д. № 1646/2024 г. по описа на Районен съд - град Варна, е че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове. Издадената заповед за изпълнение е връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на претендираните вземания в едномесечен срок от получаване на разпореждането. При съобразяване датата на получаване на съдения акт, с дадените от съда указания и датата на предявяване на исковата молба, следва изводът, че исковите претенции са заявени в указания срок по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което се явяват допустими и подлежат на разглеждане по същество.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, се установява, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, с оглед сключения между страните договор за потребителски кредит от 04.05.2022 г., по който сумата е усвоена от кредитополучателя по негова банкова сметка, разкрита в „Ю. Б.“ АД, който факт се доказва от приетата по делото съдебно счетоводна експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съответстваща на останалия събран по делото доказателствен материал.

Видно от сключения договор е, че същият е целеви – за погасяване на съществуващи задължения по договор за потребителски кредит и кредитна карта от 2019 г.

Кредитополучател по договора за потребителски кредит е физическо лице и средствата не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, поради което и ответникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и се ползва от защитата на потребителите, предвидена в ЗЗП.

Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съответно за тяхната нищожност на основание чл. 146 от ЗЗП т. е. независимо от наведените доводи за нищожност от потребителя, съдът извършва самостоятелна и всеобхватна проверка за клаузите, засягащи потребителски права, която може да доведе до извод за нищожност на клаузите в потребителски договори, а оттам и до недействителност на процесните договори. Този извод на съда кореспондира и с мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 2020 г. от 27.04.2022 г., в които е прието, че съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, дори и без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В настоящия случай спрямо 4 договора за потребителски кредит са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл. 10, ал. 1 , чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 от ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 от ЗПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК , договорът следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му, индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.

От анализа на приобщения договор за кредит се установява, че същият е сключен в предписаната от закона форма и не е налице неравноправност на уговорката, в същия, относно дължимата възнаградителна лихва в каквато насока са възраженията на ответника, в депозирания отговор на исковата молба. В процесната уговорка /чл.3 от договора/ се съдържа обяснение относно механизма на изменение на лихвата, поради което потребителят може да предвиди произтичащите от договора икономически последици. На основание чл. 144, ал.1, т.3 ЗЗП законодателят допуска клаузи за едностранно изменение на цената на договора поради външни причини, които не зависят от кредитната институция, а са породени от произтичащи на свободния пазар процеси. В договора и в методологията за определяне на референтния лихвен процент /прайм/, приети като писмени доказателства по делото, ясно и разбираемо е описано как и кога се променя референтния лихвен процент като е указано и къде може да се следи за настъпващите промени в референтния лихвен процент. Следователно са изпълнени изискванията на чл. 11, ал.1, т.9 и т.9а ЗПК. При съобразяване на действащата съдебна практика, обективирана в решение № 378/28.03.2019 г. по т.д. № 2775/2017 г. на второ т.о. на ВКС и решение № 98/ по т.д. № 535/2016 г. на първо т.о. на ВКС, относима към настоящия случай, която съдът изцяло споделя, както и представения договор за потребителски кредит, следва изводът, че по ясен и разбираем начин е отразено, че годишният лихвен процент се състои от променлив референтен лихвен процент и надбавка, която е фиксирана като тези две величини се сборуват. Референтният лихвен процент от своя страна има променлив характер и надбавка, която в договора е с фиксиран размер като няма никакви данни банката да е изменяла едностранно някой от елементите на възнаградителната лихва. Приложим е лихвеният процент, който страните изрично са договорили и същият е бил с ясно определени размери, видно и от заключението на вещото лице, съгласно приетата по делото съдебно счетоводна експертиза. С оглед гореизложените мотиви, следва изводът за неоснователност на възражението на ответника за неравноправност на 5 клаузата на чл. 3 от договора отнасяща се до дължимата възнаградителна лихва.