Определение № 2973 от 13.08.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2973 гр. София, 13.08.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 10 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мина Мумджиева като разгледа докладваното от Мина Мумджиева Частно наказателно дело № 20261100205592 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 68, ал.5 и ал.6 НПК.

Образувано е по жалба от М. В. З. - И. чрез адв. Х. Д. срещу постановление от 24.07.2026 на СГП по пр.пр. 14532/2025г. по описа на СГП, ДП 253/2025г. по описа на СО- СГП, с което СГП е отказала да даде разрешение на обвиняемата И. да напусне пределите на РБ, за да посети Република Гърция, както и по искане с правно основание чл. 68, ал.6 НПК.

С определение рег. № 2960/11.08.2026г. съдебното производство е било прекратено за администриране, свързано с факта, че в СГС не е било изпратено обжалваното постановление, искането, въз основа на което е било издадено това постановление и всички приложения към искането, коментирани в жалбата.

На 12.08.2026г. с вх. № 107246 в деловодството на СГС са получени указаните в посоченото по – горе определение материали, във връзка с което е образувано настоящото производство.

Съдът е сезиран с жалба по чл. 68, ал.5 НПК по пр.пр. 14532/2025г. по описа на СГП, ДП 253/2025г. по описа на СО- СГП срещу отказа на СГП с постановление от 24.07.2026 г. да издаде разрешение на обвиняемата И. да напусне пределите на РБ, за да посети Република Гърция в периода от 30.07.2026г. до 04.08.2026г., както и с искане по чл.68, ал.6 НПК – за цялостна отмяна на наложеното от СГП ограничение по чл.68, ал.1 НПК.

Относно жалбата по чл. 68, ал. 5 НПК.

В жалбата се твърди, че СГП е постановила отказ да издаде разрешение на обвиняемата М. В. З.- И., с ЕГН: ********** да напусне пределите на Република България, считано от 30.07.2026г. до 04.08.2026г., когато тя имала планирано посещение в Република Гърция, за да пребивава на адрес: къща за гости „Sofys House", находяща се на ул." Мелинас Меркури" №200, Палео Цифлики, ПК 64100, Република Гърция. Видно от съдържанието на атакуваното постановление действително отказът касае посочения по-горе период. Доколкото жалбата е била администрирана в СГС едва на 10.08.2026г., 1 а атакуваното с нея постановление - дори по-късно, а именно на 12.08.2026г, т.е. значително след края на периода, за който се твърди, че е съществувала необходимост от поисканото разрешение за напускане пределите на страната, е напълно безпредметно съдът да се произнася по същество. Настоящият съдебен състав намира, че поради несвоевременното администриране на жалбата в СГС, междувременно е отпаднал правният интерес на жалбоподателя за произнасяне по реда, предвиден в чл.68, ал.5 НПК. Ето защо съдът следва да остави без разглеждане жалбата срещу постановление от 24.07.2026 г., с което Софийска градска прокуратура е отказала да издаде разрешение на обвиняемата И. да напусне пределите на РБ, за да посети Република Гърция в периода от 30.07.2026г. до 04.08.2026г.

По искането за цялостна отмяна на забраната по чл.68, ал.1 НПК.

Доказан е правният интерес на обвиняемата З. – И. от произнасяне на съда по чл.68, ал.6 НПК, още повече с оглед обстоятелството, че сезираният съд е бил в обективна невъзможност поради описаното по- горе администриране на жалбата да се произнесе по чл. 68, ал.5 НПК преди и дори в рамките на периода, за който от прокуратурата е било поискано разрешение обвиняемата да напусне пределите на Република България.

В подкрепа на искането по чл.68, ал.6 НПК защитата на обвиняемата е изложила аргумент за приложението на чл.2. т.2 от Четвъртия протокол към Европейската конвенция за защита правата на човека. В жалбата се акцентират регламентираните случаи, в които може да бъде ограничавано правото на свободно придвижване съгласно чл.2. т.3 от същия протокол, а именно, когато ограниченията са необходими в интерес на националната и обществена сигурност, за поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В искането по чл.68, ал.6 НПК се подчертава, че опасността от укриване задължително се изследва и същата следва да е конкретна и реална, а не абстрактна и хипотетична. Твърди се, че този въпрос съгласно доктрината е необходимо да бъде изследван още при налагане на забраната по чл.68, ал.1 НПК. В искането по чл. 68, ал.6 НПК се твърди, че основната цел, която се преследва с налагането на забрана за напускане пределите на страната по чл.68 от НПК, е реално и лично участие на обвиняемия или подсъдимия в досъдебната и съдебната фаза на наказателното производство и осуетяване на възможността да се отклони от наказателно преследване. В искането се подчертава, че забраната за напускане на пределите на страната никога не е императивно изискване на закона, а налагането й е в рамките на дискреционната власт на решаващия орган.

В искането по чл.68, ал.6 НПК се твърди, че законосъобразността на ограничаването на правото на свободно придвижване е налице не само при наличието на формалните предпоставки и на данни, сочещи опасност от укриване в чужбина, но също така и при търсенето на баланс между правата на обвиняемия и обществения интерес. Твърди се, че следва да е пропорционално ограничаването на правата на обвиняемото лице с обществения интерес, като е от значение продължителността на прилагането 2 на мярката за процесуална принуда и е необходимо да се изследва дали се постигат целите на нейното прилагане.

Защитникът излага позицията си, че към настоящия момент категорично липсват основания за продължаващо прилагане на мярката за процесуална принуда по чл.68 от HIIK, както и че интензитетът на опасността от укриване извън пределите на Република България, дори хипотетично да е бил наличен към датата на налагане на мярката за процесуална принуда "Забрана за напускане пределите на Република България", към днешна дата е силно редуциран. В искането по чл.68, ал.6 НПК се твърди, че процесуалното поведение на обвиняемата е безукорно и липсват каквито и да било индиции, че би променила процесуалното си поведение за в бъдеще. Твърди се за създадени лични връзки на територията на Република България, които според защитата дават достатъчно гаранции и основание да се приеме, че обвиняемата не би се отклонила от наказателно преследване. Твърди се, че мярката за процесуална принуда по чл.68, ал.1 НПК засяга съществено личния живот на обвиняемата, като я лишава от възможността свободно да пътува извън страната, включително и да придружава свои близки, както и да провежда лечение по избор в лечебни заведения извън страната. На базата на изложеното се твърди, че забраната за напускане пределите на страната понастоящем се явява неоправдана репресия и не са налице основания да се счита, че ако бъде отменена тази забрана, ще се препятства личното участие на обвиняемата в досъдебната фаза на наказателното производство.

Изложената от защитата на обвиняемата позиция в подкрепа на искането е, че продължителността на изминалия период от време от началото на налагане на мярката за процесуална принуда, съотнесен с данните за безупречно процесуално поведение, с факта, че обвиняемата е с активна мярка за неотклонение "Парична гаранция" характеризира репресивния, а не гаранционния характер на мярката по чл. 68, ал.1 НПК, каквато е целта на чл.

57 НПК.

Съдът, като съобрази доводите в искането и доказателствата по делото, намира за установено следното.

М. В. З. – И. е привлечена в процесуалното качество на обвиняема на 31.03.2025 г. с постановление (л.1-3, т. 35 от ДП) за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 8, т. 2, вр. ал. 2 от НК, за девет документни престъпления по 308, ал.3, т.2 във връзка с ал. 2, пр. 3 във връзка с ал. 1 от НК, за престъпление по чл. 309, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за престъпление по чл. 316 във вр. чл. 308, ал. 3, т.2 във вр. с ал. 2, пр. 3 във вр. с ал. 1 от НК; за престъпление по чл. 253, ал. 4, вр. ал. 3, т.1, вр. ал. 2 и ал. 1, вр. чл.26, ал. 1 от НК.

Всички посочени по-горе престъпления са тежки умишлени по смисъла на чл. 93, т.7 НК с изключение на престъплението по чл. 309, ал.1 НК.

С оглед тежестта на предявените обвинения (с изключение на обвинението за престъпление по чл.309, ал.1 НК) са налице формалните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл.68, ал.1 НПК.

Постановлението за привличане на И. в процесуалното качество на 3 обвиняем е предявено на 15.05.2025 г. и на тази дата обв. И. е била е разпитана като обвиняем и е била задържана от прокуратурата за срок от 72 часа, а покъсно в производство по чл.64 НПК спрямо нея с протоколно определение от 16.05.2025г. по НЧД 715/2025г. на Окръжен съд гр. Варна е била взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ (л.71-77, том 35, ДП). С протоколно определение рег. № 1403 на САС, 10 – ти наказателен състав от 18.11.2025г. по НЧД 1430/2025г. тази мярка за неотклонение е била изменена в парична гаранция в размер на 15 000 (петнадесет хиляди) лева и обвиняемата е била освободена от РСИН – гр. Шумен на 19.11.2025г. По делото не е приложено доказателство за внасянето на паричната гаранция, но доколкото от жалбоподателката не се твърди да е налице фактическо задържане, а и по делото е налична справка от РСИН – гр. Шумен за датата на изпълнение на протоколно определение рег. № 1403 на САС, съдът приема за установено, че така определената парична гаранция е била внесена.

Мярката за процесуална принуда по чл.68, ал.1 НПК е била наложена на обвиняемата с постановление от 26.11.2025г. на зам.-градски прокурор на СГП, като в мотивите на същото не е коментирано наличието на опасност обвиняемата да се укрие извън страната (л.16, том 88, ДП). В производството по чл.68, ал.6 НПК обаче съдът изследва не мотивите на органа, наложил мярката по чл.68, ал.1 НПК, а наличието на формалните предпоставки по чл.68, ал.1 НПК, както и наличието на опасност от укриване на обвиняемото лице извън страната към момента на произнасяне по искането за отмяна на ограничителната мярка. Това е така, тъй като в това производство не се контролира акта, с който е била взета мярката за процесуална принуда, а се изследват всички релевантни факти и обстоятелства, актуални към момента на произнасянето на съда.

Силни индикации за реална опасност от укриване на обвиняемото лице извън страната могат да бъдат некоректно процесуално поведение до момента, свързано с неизпълнение на задължение за явяване, със затруднения при призоваване, при неизвестен адрес в страната; конкретни данни, обективирани в гласни доказателства, че обвиняемото лице възнамерява да напусне страната; трайно установяване на обвиняемото лице извън страната в миналото; липсата на създадени семейни връзки и източник на доходи в страната; наличието на имущество и професионална дейност в чужбина, предходен опит на обвиняемото лице да напусне пределите на страната с цел да избегне наказателно преследване.

Към настоящия момент от освобождаването на обвиняемата от РСИН – гр. Шумен на 19.11.2025г. до настоящия момент по делото не са документирани случаи на некоректно процесуално поведение. Кратък е периодът, изминал от привличането й в процесуалното качество на обвиняема с постановление от 31.03.2025г. до датата на предявяване на обвинението на 15.05.2025г., в който период тя е съдействала активно при възникнала необходимост от получаване на съобщения и не са били установени затруднения при връчването им. От материалите по делото е видно, че в този период обвиняемата е имала добросъвестно поведение, като макар й да не е била открита на известни по делото адреси, е съдействала активно 4 призоваването й за 08.04.2026г. да се осъществи редовно чрез упълномощен от нея защитник – адв. Г.Г., която е получила отрязък от призовка с изразено от обвиняемата съгласие за това (л.10, том 35, ДП). Неявяването на обв. И. на 08.04.2025г. пред разследващия орган е било обусловено от доказателства за вирусна COVID - инфекция, които са били депозирани в производството от упълномощения защитник (л.13 - л.15, том 35, ДП). Обв. И. е била призовавана редовно и за 14.04.2025г. (л.27, л.28, том 35, ДП), за когато не се е явила поради наличието на уважителни причини, свързани със лечение в отделение по ортопедична травматология на УМБАЛ „Пирогов“ (л.75, л.76, том 35, ДП), потвърдено и с кореспонденция между администрацията на това лечебно заведение и Окръжна прокуратура – гр. Варна ( л.40-л.56, том 35, ДП).